Ирина Николова

от Ирина Николова

Майка съм на две деца и здравословното хранене е изключително важно за мен и семейството ми.

Следя блоговете на авторитетите по темата. Познавам препоръките на Световната здравна организация. Събирам всяка полезна, и най-вече нова, информация за правилното хранене на децата и старателно подреждам файлове в лаптопа. Маги Пашова ми е приятелка от училище, свалила съм  всички нейни рецепти и съм купила книгите ѝ. Кухнята ми е малка и уютна, надлежно оборудвана с поредица полезни уреди за здравословно приготвяне на храна.


Само дето не мога да готвя. Така де, може и да мога, но почти не съм пробвала.


Готвенето не ми е в сферата на интереси. Знам от къде се пуска фурната, разбира се, мога и да чета кулинарни списания, но дойде ли моментът за събиране на няколко продукта на едно място с цел производство на храна, просто не се получава.

В ранните години на моето майчинство тези неуспехи силно ме тревожеха и измъчваха. Ами как ще му пораснат здрави кости на това дете, като не пие редовно бульони? А дали няма да развие анемия без прием на домашно телешко със спанак? Вероятно няма и да му се образуват достатъчен брой мозъчни клетки, след като не мога да го нахраня с вкусно пюре от авокадо или задушена сьомга с копър!

→ Вижте също: Капризно vs. всеядно

Мрежата не спираше да ме залива с препоръки и наставления за здравословно отглеждане на деца, а котлоните ми все така произвеждаха само буламачи. Плетивата и бизнес ангажиментите окупираха все по-голяма част от делника ми и оставяха  все по-малко време за подвизи в кухнята. На върха на отчаянието се обадих на приятелка, която е собственик на ресторант, и я помолих да ми помогне. И не си мислете, че исках да ме научи. Исках да ми готви.

Танчето прие на драго сърце и така затръшнах вратата зад срамната си тайна. Посветих се плетивата си и търсенето в нета на схеми и прежди, което  ми е далеч по- приятно занимание от свалянето на таблици с полезните свойства на зеленчуците. Въртях с наслада иглите, вместо черпака, а здравословната храна получавах в кутии по куриер. Мислех,че съм постигнала идеалния баланс между неумението си да готвя и постулатите за изхранване на деца, докато не настъпи момента за тръгване на работа в офис  (при 8 часова заетост). И разговорите между колежки от сутрин поне до следобед: Какво готви снощи? Какво ще готвиш довечера? Как правиш турнедото  с тиква? Вчера не ми станаха сармите. Синът ти не яде супа от киселец?! Аууу, ужас!


Полека-лека започнаха да ме напъплят нови угризения. Защо не ме привлича готвенето? Защо изхранването на домочадието не ми е център на вътрешния универс?  Здравословно ли е за моите деца майка им да е по-заета с плетивата си, отколкото с приготвянето на полезни гадости за ядене? Храна от кутии? А цял ден само на филии?


Известно време се скатавах от участие в кулинарните дебати в офиса, но настъпи ден, в който признах, че не готвя и се изхранваме с любезното съдействие на един ресторант и чат-пат буркани от село. Аудиторията ми не беше подготвена за подобно разкритие. Ако аз се притеснявах да споделя страшната си тайна, техният потрес  от чутото беше трижди по-голям.

„Ама как не готвиш? За пръв път чувам някой да не може да сготви поне един миш-маш. Е, как ядете от кутии? Ама всеки ден ли? Тая храна не мирише ли на пластмаса? Не мога аз да си храня децата от кутии и буркани.  Това не е храна. Всеки ден готвя. И претоплено не им давам, то му се убиват всички полезни вещества. И има после вкус на гума. Само прясно приготвено ядем. Цял ден на филии?!?! “

→ Вижте също: Бинго за майки

Обилно жигосана с горещи упреци и полята с пикантен сос от пренебрежение, се отправих към Танчето  за поредната семейна порция кулинарен провал. Супа минестроне и тимбало с пилешко. Топло, вкусно, ама от чужда фурна. От чужда, ама готвено. Домашно, при това. Докрай домашно, щото Танчето си има ферма в Априлци и от там се снабдява с меса и зеленчуци. Танчето знае предпочитанията на децата, балансира подправките и умее супер хитро да замаскира полезните гадости, така че никой да не заподозре за тяхното присъствие, а да бъдат погълнати с ентусиазъм и наслада. Танчето ги разбира тия неща. Затова си има ресторант.

Аз разбирам от прежди и плетки, затова имам ателие. Имам и деца. Имам отговорност към тяхното изхранване, затова не ги храня с пици и дюнери, а с манджите на Танчето.

Не е ли здравословно за моите деца майка им да е по-заета с плетивата си, отколкото с  досадното и често безрезултатно мъчение по приготвянето на храна?

Не е ли здравословно за мен самата да се занимавам само с приятни неща и да изпитвам удоволствие и удовлетворение от дейности, различни от това да следя всяка хапка на децата си?

Не е ли здравословно майката да има собствен център на живота, без да натоварва децата си с тази отговорност?

Да бъде спокойна, усмихната, уверена, в готовност да посреща вдъхновения и да сбъдва мечти? Да бъде щастлива! И да дава най-добрия житейски пример за следване на собствен път?

Мдаааа, виждам, че сте съгласни.


⇒ Вижте още статии от ИРИНА НИКОЛОВА

⇒ Вижте още по тема ХРАНЕНЕ

⇒ Вижте още по тема ЕЖЕДНЕВНИ ИСТОРИИ

Коментари