Яна Балабанова

от Яна Балабанова

Ако беше момиче, щеше да си Ая.

Ако беше момче, не знам. Не ме бива много по мъжките имена, но щях да ти дам име красиво и силно. С много въздух и много криле в него. Филип. Вихрен. Огнян.
Баща ти, който плати половината от сумата за аборта с огромна поза и малък скандал и дори не си направи устата да дойде, нямаше да има думата.
Щеше да си мое дете. Негово също, разбира се, по начина, по който той приемаше света – отдалеч, избирателно, само приятното, красивото и престижното.
Това, което имахме с баща ти, е в минало време.

Ти обаче си тук и не си, като ден, оставил златна следа за спомен.


Не, пуснах те да си идеш още преди болницата, на студения тротоар, здраво хваната за ръцете на всички жени били тук, в тази ситуация преди мен. Сбогувах се с теб там, на студа. Помолих те да ми простиш. Ти се засмя и каза, че няма за какво. И че ще ти липсвам.
Чудесна бременност, каза лекарката, която одобри аборта. Чудесни показатели имате.
Събудих се от упойката с плач, който идваше от най-дълбокото дъно, чийто похлупак и да търся, няма как да стигна. После не плаках, не тъгувах, не обсъждах с психиатри. Влях се обратно в живота с двойни сили – моите и твоите.
В тези месеци много рядко се сещах за теб, дори не си бях задавала въпроса как щеше да се казваш. Сякаш ти беше част от мен, така живеех.

Но ето, днес с есенния вятър дойде – Ая. Или Филип. 


Тази есен щеше да навършиш годинка и щяхме да ти търсим бавачка.
Щеше да те има на този свят, щеше да дишаш въздуха му, а аз нямаше да пиша този текст. Може би щях да пиша друг текст, а може би нищо нямаше да пиша, понеже щях да съм смачкана и сама в това, от което се страхувам толкова много.
Нямам много за казване, детето ми. Просто ми се прииска да ти напиша писмо и да ти кажа, че се надявам да си добре.
Като затворя очи и много се опитам, почти виждам как играеш прескочи-кобила със звездите и облаците и как заспиваш до прибоя на океана.
Как идваш при родители, които са готови да те посрещнат и да се грижат за теб. Как звучи гласът ти. Смехът ти. Стъпките ти.
Когато спра и се заслушам, усещам колко много те обича светът.
Колко много?
От тук до теб. Толкова много.

Коментари