Деси е един от най-усмихнатите и мили хора, които познаваме. Съвсем сериозно.

На всяко нещо тя задължително ще види добрата страна, при това ѝ се получава съвсем естествено.

Купища книги, лодки, огромна красива рижава котка на име Морис и широка до ушите усмивка – така можем да я опишем накратко.

Стана един от първите ни автори и стартира с текста Късно ли е да станеш родител, който и до днес е един от най-четените.

Е, в шеги и закачи, в компанията на сайта и благодарение на любовта между Деси и Митко, когато това интервю види бял свят, те двамата вече ще са родители на първото си дете ♥

Сигурни сме, че ще го отгледат по най-страхотния начин и ще го засипят с цялата любов на света.

Пожелаваме им здраве и щастие, най-хубавото тепърва предстои!

Деси в Parentland⇒

Фотография: Изабел Басмаджиян/Mingle-mangle Photo Jumble


Какво би казала на собственото си Аз отпреди 10 години?

Не се ядосвай за глупости и не търси проблеми там, където ги няма – чакат те по-важни битки!

Коя беше най-важната ти битка досега?

Най-тежката битка, която съм водила до момента, е със самата мен. Тя всъщност беше свързана и с най-важния урок дотук – че никой не ти е длъжен – нито близките хора, нито съдбата, нито някой друг. Случвало се е нещата в живота ми да не вървят добре, а отношението на близки или приятели да е било обратно на желаното. В такива случаи съм се чувствала страшно зле, паднала духом и демобилизирана, вътрешно съм обвинявала околните или злата съдба. С времето разбрах, че единствено аз съм тази, която трябва да запретне ръкави и да си оправя партакешите. Другите не са ми длъжни – нито приятелите, нито родителите, нито колегите, нито съдбата. Отне ми време и да се науча на друго – когато не успея да се справя идеално с даден проблем, с постигането на някаква цел или разрешаването на дадена ситуация, когато допусна грешки или постъпя откровено глупаво и недалновидно, да не губя самообладание и себеуважение, да не се парализирам със самообвинения. Нищо не е толкова фатално. Това беше истинска битка за мен – изграждането на положителна нагласа към живота си. Нагласа, чрез която се радваш на малките, ежедневните елементи на битието, чрез която изпитваш удовлетворението от своето малко щастие, и не си един пълен с амбиции, суета или със собственото си его балон. Нагласа, според която просто продължаваш напред, с поглед, обърнат към действително важното, към красивата, светлата и сладката страна на живота си.

Книгата, в която живееш?

„Трима души в една лодка, ако не броим кучето“ на Джером К. Джером, като в нашия случай – ако не броим котарака Морис. Ако трябва да определя резервен вариант – „Маймунска работа“ на любимия ми Удхаус, а също и един разказ на Селинджър – „По-горе билото майстори“, като житейско мото. Маймунска работа е животът, и е най-приятен с поне още няколко души в лодката.

Авторите Деси Танева - Parentland

Какво има в твоята лодка?

Моята лодка е доста непрактична – вместо жизненоважни припаси и екипировка, в нея има основно доста хора, едно-две животни, също голям брой книги, евентуално карти и планове за пътешествия, (много!) пакети с хубаво кафе, удобни тефтери за записване на планове и впечатления, фотоапарати, и някоя друга бутилка шампанско, за всеки случай.

Как се забавлява Деси? Как пренареждаш елементите на пъзела? Как си почиваш?

Почивката ме уморява. Обичам да е динамично, даже малко напрегнато, да има екшън. Дори когато имам нужда от разпускане, искам да е чрез пътуване, ходене, гребане, по всякакъв активен начин. Единствената ми пасивна почивка е с книга в ръка, и то пак ми коства голямо усилие да се укротя.

Авторите Деси Танева - Parentland

Най-екстремната ти „почивка“?

Най-екстремно беше плаването ни с яхта в Хърватска, и то не защото Хърватска е някаква страховита дестинация за почивка, а защото попаднахме в окото на някакъв циклон, какъвто не бяха виждали по тези места. Ураганен вятър и проливни дъждове. Това ни принуди да прекараме два дни в марината на хърватския град Шибеник, затворени в каюткомпанията на яхта. Беше като страховит социален експеримент – силно ограничено място, необичайни битови условия, почти никаква възможност да смениш обстановката и да отидеш където и да било. Осъзнах тогава от какво огромно значение е способността да бъдеш гъвкав или както е модерно да се каже, да се научиш да излизаш от зоната си на комфорт. Радвам се, че всички в лодката бяхме все добри приятели, и че успяхме да си останем такива въпреки екстремното преживяване. А за всеки, който се чуди какво му е екстремното, съветвам да се затвори в средно широк килер с 10 души за два дни, и да пробва какво ще се случи.

Най-важните стълбове в живота ти?

На първо място е любовта на съпруга ми. Ние се запознахме в един много труден за мен период – от онези, в които сякаш съдбата стоварва като чук един след друг възможно най-тежки лични, здравословни проблеми с теб и с близките ти, с професионални неуспехи и липси, в някаква безкрайна кошмарна поредица. Това е много голям товар за една любов, особено пък за млада, тъкмо прохождаща любов, но ние надживяхме и преодоляхме онзи труден момент. Оттогава и след това вярвам изключително много в „нас“.

Мястото на което се успокоявам, утихвам и потъвам в блаженство е язовир Голям Беглик – много щастливи моменти и природа, която ме кара да притихна и да осъзная колко съм мъничка, една точица във Вселената.

Работата също е опора и е нещо, заради което си заслужава да се кахъриш, но докато преди се стремях да бъде на някаква изявена позиция, дори престижна, с някакъв еди-какъв-статут, сега търся само да носи смисъл и да е свързана с ценностите и целите, които са важни и истински по моя критерий, в лично моя човешки свят, а не според някакъв измислен корпоративен еталон, да речем.

Авторите Деси Танева - Parentland

Къде би искала да отглеждаш детето си?

Мечтая за къща с голяма овощна градина или за град с огромни паркове, за живот покрай морето. В настоящата ни ситуация, ако всичко е наред, ще го отглеждаме в София. С възможно най-много бягства към реки, планини и морските вълни.

На какво държиш да го научиш и да му покажеш?

Много ми се иска да възпитаме един страхотен човек – да бъде смел, щедър и великодушен, да се грижи както за себе си, така и за околните, а и за света, който го заобикаля. Иска ми се да му покажа как да изгради увереност в себе си и да устоява на трудности, да преследва целите си. Искам да го науча също да гледа по-широко на живота, да не се забива в битовизма и дребнотемието, защото това ще изсуши душата му. Иска ми се да „научи“ чувството за хумор на дядовците си и баща си, макар че не знам дали това може да се научи или човек просто си го има.

Каква майка НЕ искаш да бъдеш?

Много ще се стремя да не бъда задушаваща! Такава която разперва криле като един птеродактил и не оставя въздух на детето си само да открива света и да изгражда опит в него, да се изяви и развие.

Авторите Деси Танева - Parentland

 

В какво най-често се съревновават майките?

Майките са едни много симпатични и влюбени жени, които виждат своето дете като най-прекрасното същество на света. В действителност всяка майка е права за себе си. Забавно е, когато някоя майка се опита да вмени същото убеждение на всички околни, забравяйки, че подобно съревнование е безумно. Всяко дете си има своите качества и и своя красота. Въпреки това за много майки е въпрос на живот и смърт да убедят приятели, близки, познати, колеги, че тяхното дете няма равно по ум, талант, красота, характер, постижения. И не става въпрос за нормалната родителска гордост от безспорните качества и постижения, а за онзи вид патология, който желае да получи всеобщото признание, че нашето гардже е по-по-най от всички други. Това е много разпространено съревнование между майки, което лично аз  възприемам само и единствено от забавната страна – с категоричното напомняне към себе си никога да не попадам в него.

Най-досадните черти на родителството по твои наблюдения?

Д.: Досадно е да сведеш общуването с детето си до мрънкане от негова страна и до натякване от твоя. Виждала съм такива сценки безброй пъти и винаги ми е ставало кофти, защото така комуникацията действително се свежда до битовата умора едни от други.

Най-голямото ти приключение досега?

Да се омъжа. Живях с мисълта, че това не е за мен, че животът ми ще протече по някаква съвсем различна схема. А то взе че се случи, и то точно когато най-малко го очаквах. Моят човек е и моето най-голямо приключение.

За пътешествия – пътуването до Пекин. За пръв път излизах извън Европа, и честно казано се почувствах като на друга планета, в много посоки. Видях от космически сгради до миришещи на чесън квартали, видях странни за мен неща, като момичета, които се държат за ръцете нежно, точно като влюбени. После се оказа, че това било съвсем нормално и лишено от скандал за тях, но стряскало всички чужденци. Попаднах на невъобразима улична храна – скакалци, ларви, стоножки!, и какво ли още не.

А като личен момент – случаят с една приятелка, когато аз, още начинаеща шофьорка, се озовах паркирала на 20 мм до един „Харли Дейвидсън“. Опитахме се да преместим мотора ръчно – разбира се, изпуснахме стъпенката, и този звяр ни увисна в ръцете. Ако някой е гледал камерите от паркинга, подозирам, че е имал мускулна треска на корема поне 3 дни.

Авторите Деси Танева - Parentland

Авторите Деси Танева – Parentland

Какво те тормози напоследък?

Ужасно се тормозя и разстройвам, когато стана свидетел на безхаберието и бездушието на някакви институции или служители по отношение на здравето и живота на отделни хора или граждани, изпаднали в някакъв проблем. Подобни неща направо ме изкарват от релси!

Защо губим човечност напоследък? Как можем да противодействаме на бездушието?

Способността да проявяваш човечност е нещо строго индивидуално. Казано малко по-директно, има по-добри и по-човечни, както и по-бездушни хора. Въпросът е, когато става въпрос за институции, от които зависи здравето и живота на даден човек или група хора, да се въведат правила, които да не допускат безхаберие и дебелоочие. Една от мерките е според мен възможността за търсенето на персонална отговорност от даден служител, и недопускане на скриването зад гърба на дадена институция. Истината е, че в много от институциите зависи от това на какъв човек ще попаднеш срещу себе си, но въпросът е, ако не си имал късмет да попаднеш на човечен служител, да имаш възможността да потърсиш лична отговорност за лошо или небрежно отношение, в случай че някой чисто и просто не си върши работата или откровено пренебрегва даден проблем, криейки се зад институционалния авторитет и гръб.

Деси след 5 години?

Майка на две деца, която същевременно гради свой бизнес, или развива някаква иновативна идея; като пътешественик с капитанско свидетелство (каквото от известно време искам да изкарам), който е стъпил на интересни места и по далечни земи. Най-вече се визуализирам като щастлив и хармоничен човек, обграден от близките хора.

Авторите Деси Танева - Parentland

Фотография: Изабел Басмаджиян/Mingle-mangle Photo Jumble

Деси в Parentland⇒


⇒ Вижте също АВТОРИТЕ: ЯНА ПОПОВА

Коментари