Катерина е с нас от самото начало. Познавахме се задочно, покрай една рубрика за хора, които заминават, връщат се, пак заминават, и така до безкрай.

Харесвахме специфичното ѝ чувство за хумор и нестандартен изказ, тя пък взе, че стана и майка на Сима, та поканата да се влее в редиците на авторите се оказа съвсем логична.

Катерина се определя като съвременен номад – живяла е на много места, постоянно се движи, перманентно стяга багаж и сменя куфари, общо-взето не се спира. През студените месеци може да я откриете из планините на Швейцария, лятото – не е много ясно.

Катерина се включи в Parentland с динамичен размах – пое рубриката за ЛГБТИ Под дъгата, инициира кампанията #ВсичкоЕНаред, в която се потупваме по рамото, въпреки различията си, продължи да се самоиронизира и за радост не се вживя в добре познатата за новите родители роля – т.нар. синдром Аз съм специалист по всичко.

Поговорихме си за епохата „преди Сима“, номадството, туристите, багажа, дома, махмурлука и разни други неща – все в нейния стил.

Катерина в Parentland⇒

Фотография: Изабел Басмаджиян/Isabelle`s Mingle-mangle


Катерина преди и след Сима:

Сега се чувствам някак по-висока.

 

Къде стигаш с вдигнати ръце?

Най-много до втория рафт.

 

Какво от свободните години без дете ти липсва?

Нищото. Когато ме попитат какво правя да отговоря „Нищо.“ И това да е самата истина.

Да нося хубави дрехи, върху които няма петна от биологичен произход. Новото ми мото е „Ако не го искаш напишкано, не го обличай.“ А въпросът „Какво да облека днес?“ има два отговора: тези дънки или другите дънки.

Махмурлукът. Не самата физическа агония, тя не ми липсва ни най-малко. По-скоро предположението, че съществува живот, в който махмурлукът е опция.

Къпането. Спомням си времето, когато това означаваше приятен шампоан, балсам и изтъркани петички, последвани от 15 минути мазане с крем, докато стане време да си измия маската за лице. Сега е едно от тези неща, за 3 минути, докато върху мен тече някаква вода. Понякога топла.

Безгрижието. Да излезеш от къщата си 5 минути след като си го решил, да отидеш на кино, набързо да промениш плановете си за деня.

Катерина Георгиева - Parentland

За какъв родител се определяш ти самата? Засега. (Сима е на малко повече от година)

Това ли искаш да ти подам?
Това?
Това??
Това ли???
Какво има, мамо?
Изморена ли си?
Гладна?
Боли ли те нещо?
Сигурно е нещо, което е яла!
Може би е превъзбудена?
Или ѝ е твърде скучно?
Толкова е сладка, когато е съсредоточена!
…откъде мирише така?

 

Коя част от така нареченото модерно родителство те изкарва извън нерви?

Родителите често се чувстват сякаш някой ги порицава, дори ако само им разказваш за вчерашната си закуска, а ти сега ме провокираш да направя публична забележка:-)

Аз съм про-ваксините!

 

Какво има в един ден за трима ви?

Сутрешно търкаляне в легло.

Милване и целуване на кучето от календара на Animal Resque.

Музика. С вариации. Например: аз се опитвам да пея, Сима маха с ръце (никой не знае дали се радва или се опитва да ме накара да спра). Таткото пее, Сима се киска. Някакво устройство пее, всички се поклащат. Сима си хъмка нещо, аз слушам в захлас.  

Импресии на животни, с преобладаващи мечки.

Време, прекарано навън.

Катерина Георгиева - Parentland

 

Домът на един номад е…?

…по-скоро малък. Цари минимализъм. Кухненски бокс, маса, два стола, някакво легло, разнообразие от чаши. Доста неща в кутии.

Живяла съм в не една и две стаи. Някои доста спартански. Вратата се отваря в леглото, гостите спят на земята. Прала съм в десетки перални. Едната беше на 300 м. от къщата в някакво ужасно мазе. Къпала съм се в безброй бани. Едната беше душ кабина в шивашко ателие. Когато се нанесохме в първото ни студио с отделна спалня, се вълнувах като дете. Ходех да разказвам на всички, че си имаме стена.

Винаги е било важно всичко, което обитава тази къща да може да се събере в багажника на колата, за да бъде лесно пренесено на следващото място или обратно в София.

Отскоро ни порасна работата. Живеем в истинска къща, имаме си стълби и две спални. Мога да казвам неща като „…сигурно е горе в стаята на Сима“ или „Слизам до мазето.“

 

Има ли неща, които подреждаш по един и същи начин във всеки нов дом? По какво човек би познал, че точно тук живее Катерина?

Всяка къща е различна и всеки път се забавлявам да намеря начин да оптимизирам пространството. Сигурно е защото дълго съм живяла натясно.

Обичам кутийки. Бижутата ми висят на произволни закачалки, лампи, в момента на ключа на гардероба. Често размествам съдържанието на шкафовете в кухнята. Искам да ми е още по-удобно. Всичко, което се използва често, трябва да е на ниските рафтове. Заради ръцете, нали. Един висок човек вкъщи прилежно прибира чашите на втория рафт. В дъното. Много внимателно подредени по височина. Дори на шпиц пръстите ми отчаяно шават, за да докопат каква да е чаша. В същото време в най-ниските шкафове и чекмеджета не трябва да има нищо, което Сима може да счупи/повреди/скрие/да се нарани с него…и други.

Но за да ти отговоря на въпроса – ако е разхвърляно в половината от жилището и безупречно подредено в другата половина, по това можеш да познаеш, че Катерина живее там. 

 

Кое място те описва най-добре?

Знам ли, има места, които много обичам, и такива, на които се чувствам щастлива, но това не отговаря добре на въпроса. Притеснявам се да не взема да избера някое място, което да се стори на уважаемия читател твърде екзотично, или пък да си помисли, че съм много „дълбока“.

Сещам за един ирландски бар в Шамони. Munster bar в Cham Sud.

Мястото е много семпло. В него влизат всякакви хора – някои любопитни, други скучни. Има дни, в които е голяма глъч, и други, в които вътре няма никой. Хората си говорят смешки, за приключения и за глупости.

И в моята глава е така.

Хубаво ми е да се будя в Шамони.

 

В какъв тип заведения няма да те видим никога?

Някакво с много Мерцедеси отпред. Бели.

 

Разликите между пътешественик и турист?

Пътешественикът често тръгва с дългосрочен или еднопосочен билет.

Отива да види какво има на гърба на Статуята на свободата.

Има списък с петте най-добри места за улична храна в Катманду.

Купува си мъжка роба в Аман и смесва с тълпата.

Бута се 10 минути с останалите хора от квартала за фреш от круши. В 11 ч. вечерта.

Става в 5, играе тай-чи и след това да закусва люта супа. За да види какво е.

Купува си музикален инструмент от всяка различна държава, въпреки че не свири на нищо.

Взима си мотопед под наем, за да обикаля Северен Виет нам. Научава се да кара мотопед за 20 минути с гледане на клипове в YouTube. Хора от пет различни етноса му поправят мотопеда, когато се счупи.

Няколко дни търси храм в джунглата и монаси, които знаят къде се крият червени панди. Намира ги. Опитва се да снима истинска дива червена панда за Лари. Пандите не се показват. Историята се повтаря при търсене на сладководни делфини.

Носи си чадър на точки в Хималаите, защото: пази от слънце, пази от дъжд, можеш да се скриеш зад него и да се изпишкаш, ако си в участък без подходяща растителност.

Заспива на необичайни места. Буди се до необичайни хора.

Разговаря разгорещено с местните продавачи на зарзават.

Яде храна, която изглежда подозрително.

Поне веднъж влиза в болница с хранително натравяне.

Вози се на неудобни превозни средства. Понякога повече от 12 часа. Взима си колело под наем в Похара и се гмурка в трафика. Колелото се чупи.

Задължително се изгубва поне два пъти. Най-добре някъде, където хората не говорят никакъв популярен език. В дъжда.

Случайно се натъква на мечка. И двамата избягват.

 

Туристът отива, за да каже че е бил там. И за магнитите.

Катерина Георгиева - Parentland

 

Най-лошите навици на класическите туристи?

Напоследък често цитирам един параграф от „Последен шанс да видите“ на Дъглас Адамс, защото ми се струва че много точно описва туризма изобщо. Ще перифразирам свободно: Дейвид Атънбъро е казал, че Бали е най-красивото място на света. Той явно е бил там доста преди нас и навярно е видял много различен бит от този, който ние видяхме, защото повечето от това, с което се сблъскахме за няколко дни, прекарани на острова, беше ужасно. Вярно, че бяхме в туристическата зона, т.е. тази част от Бали, което е станала абсолютно същата, както всяка друга туристическа зона в света, в името на хората, които са дошли чак дотук, за да видят Бали.

Книгата е публикувана 1990 г.

 

Кое у хората изважда добрите и лошите ти страни?

Чорапите. Едни добре подбрани чорапи могат да ме подтикнат да заговоря и най-арогантния човек в стаята.

Децибелите. Високият тон ме напряга.

Всъщност най-много се ядосвам на неща, които не харесвам в себе си, но виждам в другите хора. За рождения ден ми подарете катарзис.

 

Правиш ли забележки на непознати? По-скоро конфликтен тип ли си или предпочиташ да си траеш? Къде/кога се изчерпва твоята толерантност?

С годините се старая да съм по-обрана в изказванията си. Невинаги успявам.

Толерантността ми се изпарява някъде между Околовръстното и Лъвов мост.

 

Най-смешната случка през последния месец?

Сима ближе телефона на баща си. На телефона има отворена партия шах.

„Внимавай, тати, да не глътнеш някоя фигура.“

Катерина Георгиева - Parentland

 

Любимата ти автоиронична шега?

Не ми остава време за шеги. Аз съм човек с много ангажименти и стриктен график.

Днес например събирам препоръки за маска за лице. Трябва ми някаква, която да прикрива факта, че не съм спала от миналата година. Всяка вечер, след като детето ми заспи, се поливам с вода, точно в 9 часа си взимам витамините, сгушвам се в леглото и си прошепвам  „Все още можеш да се забавляваш като рок звезда, бейби“.

 

Получава ли ти се общуването с хора без чувство за хумор?

Тц. Много бързо ги обиждам. После ми подаряват терлици. Параграф 22.

 

Багажът на Катерина:

Всичките ми гащи.

Почти всичките ми чорапи.

Два сутиена.

Два панталона.

Доста рокли. Обличам две.

Доста блузи. Обличам две.

Един милиард потника. Обличам три.

Яке за дъжд. Задължително.

Пухенка. Според сезона.

Пуловер.

Шапка. Очила. Джапанки.

Паста за зъби. Четката по традиция забравям. Понякога първите дни си мия зъбите с пръст. Понякога и вторите дни така.

Не мърдам от вкъщи без конец за зъби.

Крем за слънце. Задължително. Може би чета прекалено много Вонегът.

Обици. Доста. Живеят по джобовете ми и никога не ги слагам.

Останалото е козметика. Два килограма. Винаги е два килограма. Мерила съм я.

 

По пътя ти винаги има:

Кафе.

Кал.

Страхотни хора.

Смешни хора.

Животни.

 Катерина Георгиева - Parentland

 

Катерина в Parentland⇒

Фотография: Изабел Басмаджиян/Isabelle`s Mingle-mangle


⇒ Вижте също АВТОРИТЕ: ЯНА ПОПОВА

⇒ Вижте също АВТОРИТЕ: ДЕСИ ТАНЕВА

⇒ Вижте също АВТОРИТЕ: НЕВЕНА ГЕНЧЕВА

⇒ Вижте също АВТОРИТЕ: ЯНА КОПЧЕВА

 

Коментари