Яна е много ценен ракурс в Parentland, тя е *госпожата*. Млад учител, който хем обича професията си, хем не се взима насериозно.

Усмихва се, говори с любов за децата,  не си придава важности и изглежда, че знае какво прави. Любител на котки, улици и снимки.

След като се запознаете с нея, автоматично ви се приисква да си имате и вие *госпожа*, която да ви гушка, разсмива и забавлява, но и да бъде строга – само когато се налага, разбира се.

Яна пише и отговаря кратко, но ние я слушаме внимателно, защото можем само да предполагаме какво е да си на бюрото отсреща.

Яна в Parentland⇒

Фотография: Изабел Басмаджиян/Isabelle`s Mingle-mangle


Какво има по много в един ден на *госпожата*?

Много говорене. Понякога се опитвам да се надприказвам с децата. Понякога дори се получава.

 

Случва ли ти се да се държиш с приятелите си като с твои ученици?

Не. Даже често странични хора (а и приятелите ми) казват, че сигурно съм най-добрата и миличката госпожа на света. Все още нямам успех в убеждаването им на противоположното. Някои даже изявяват желание да им бъда учителка, защото не са ми виждали учителския поглед.

 

Кое в работата с деца изважда добрите и лошите ти черти?

Търпението и нетърпението.

 

На какво, освен на търпение, те научи професията?

На учителстване. Не мога да говоря за другите професии, но в България, за да станеш учител, трябва да искаш да си, и после да работиш като такъв. В средата някъде се пада частта с университета.

Научи ме и какъв родител (не)искам да бъда.

Научи ме, че да говориш пред хора (в случая пред родителите), което винаги е било голямо предизвикателство за мен, всъщност не е чак толкова страшно. Е, все още се притеснявам по родителските срещи, но вече не ми личи чак толкова.

Авторите Яна Копчева Parentland
Кои представи за учителите не се покриват с реалността?

Представата, че учителят има яснота какво прави всеки един от учениците му по всяко време. И че може да запомни всяко нещо и да го преразкаже в подробности на родителя.

 

Как им обясняваш това?

Казвам им директно, че не знам, но с усмивка. Те май се усещат, че не е реално да знам и да помня абсолютно всичко.

 

Защо почти всеки родител изисква супер специално отношение към своето дете? Възможно ли е изобщо това, нужно ли е?

Възможно – в дадена ситуация. Нужно – по същия начин.

Имала съм ученици с проблеми (физически или психологически). Тогава няма как без специално отношение.

В другите случаи – често изискващите родители са на деца, които или са гледани вкъщи, или са посещавали малобройни групи в детско заведение и там са свикнали на друго отношение. Разбира се, на по-малките по възраст деца е нормално да се обръща повече внимание.

Но никога не се получава еднаквото отношение към всички ученици. Те са различни хора, личности, характери.

Авторите Яна Копчева Parentland
Как се забавляват *госпожите*?

Като си разказват смешни истории за учениците, разбира се. Основната тема са сополи и други телесни течности.

 

Дните от твоята седмица:

Учителската работа е до голяма степен рутина и много повторения. Което не е лошо. Аз обичам познатото. Така че дните в моята седмица са седмичната ми програма и плановете, които имам за деня.

Понеделник се събират домашните, които образуват голяма купчина на бюрото ми и стоят там до…

Вторник – когато все пак решавам да проверя домашните.

Сряда е денят, в който имам най-много часове, не млъквам и накрая не ми стига времето да разкажа на децата всичко, което искам.

Четвъртък е денят, в който, както всички останали, си мисля “утре е петък”.

Петък е спокоен ден. За подреждане и почистване. Обичам петък. Понякога е и денят за попълване на дневник, но и това минава.

Събота/Неделя – сигурно като на повечето хора е “вкъщичка”.

 

Защо харесваш котки, с какво са специални?

И аз не знам как се зароди тая обич. Тя винаги се е таяла в мен, въпреки първата котка, която имахме, и която два пъти ме е драла по лицето. После обичта се запали от Точката (първата ми съвсем моя си котка).

Този въпрос не трябваше да ми го задаваш! Мога да говоря до припадък за котките (си).

Котките са извънземни. Точно както децата.

 

Ако беше класна на 30 котки, вместо на 30 деца, нещата щяха да изглеждат така:

Всъщност май горе-долу по същия начин, както с децата – “я не се бийте!” и “ооо, време ли е за гушкане”.

Авторите Яна Копчева Parentland
Децата са ……, но могат да бъдат и …?

Децата са всякакви. Но могат да бъдат и… всякакви. По всички възможни, еднакви и противоположни, и хубави, и понякога не, начини.

 

С какъв тип деца ти е най-трудно да работиш и комуникираш? Как успяваш да намериш подход към всеки темперамент и характер?

Има деца, които са толкова стриктни, тихи и… незабележими. Които често пропускам, когато се налага да преброя класа и се чудя за кого не се сещам. Обикновено тези деца не успявам да разгадая дори за цяла учебна година. Те учат, правят си упражненията, ако ги питам – отговарят. Те са особени птици. Но с тях не е трудна работата, само комуникацията.

Трудни ученици съм имала – деца, които са пълни с гняв. Също деца, които са разглезени много. Но наистина много.  Най-трудни обаче са онези от тях, които усещат, разбират, възприемат, осъзнават. Но сякаш не искат да се променят.

Още по-трудното е да кажеш на родителите, че тези деца имат нужда от специалист. За съжаление повечето хора са с нагласата, че работата с психолог е само за „луди“.

Подход не знам как и дали успявам да намеря. Предпочитам да не се замислям как става. То е като магия. Като сън. Ако се опитам да я разгадая и ще се събудя.

 

Досадните черти на родителството по твои наблюдения?

Ох…откъде да започна…

Не може ли една статия от *госпожата*, в която хокам родителите?:-)

 

Какво мислиш за прекалено амбициозните родители?

Хубаво е родителят да е амбициозен, но ако успее да предаде това и на детето си. И да е такъв ако вижда, че детето има потенциал в дадена област. Добър е по математика – пращаме го на всички състезания.

Понякога се престрашавам и казвам със заповеднически тон „Оставете децата да си изживеят детството!“.

Авторите Яна Копчева Parentland
Каква майка ще бъде Яна Копчева?

Притеснена. Спокойна. Притеснена. Спокойна. Спокойна. Спокойна. (Мечтая си…)

А, също и досадна!
Какво вижда обективът на Яна най-често?

Град, светлина, котки, детайли.

 

Какво би казала на един млад човек, който се колебае дали да избере учителската професия?

Щом се колебае – да не я избира Във всеки случай би имало много зависи и защо, какви очаквания има (към професията, към себе си). Да станеш учител е вътрешно усещане, личен избор. Нещо, в което никой не може (а и не трябва) да те убеждава.

 

Яна в Parentland⇒

Фотография: Изабел Басмаджиян/Isabelle`s Mingle-mangle


 


⇒ Вижте също АВТОРИТЕ: ЯНА ПОПОВА

⇒ Вижте също АВТОРИТЕ: ДЕСИ ТАНЕВА

⇒ Вижте също АВТОРИТЕ: НЕВЕНА ГЕНЧЕВА

 

Коментари