Яна ни писа само седмица след старта на Parentland. Тя първа отвори една много важна тема – осиновяването. Малцина се осмеляват да говорят открито по нея, още по-рядко с лицето и собствената си история.

Убедени сме, че осиновяването трябва да се изтупа от предразсъдъци и стигми и да излезе на светло чрез личните истории на хората, които участват в този така сложен и многостранен процес. Разговорът е само началото.

Яна е великолепна майка на още по-великолепна Мария и в техния дом вече има щастието, за което винаги са мечтали – дете и любов.

Яна е смела и откровена, чудесен събеседник и приятел, пък и прави разкошен маникюр.

Не се страхува да говори за трудностите и пътя си и сме сигурни, че тепърва ще разказва – за върховете и дупките, за криволиченето и катеренето, за смисъла на това да пребориш себе си и да дадеш шанс, да приемеш реалността и да продължиш.

Яна в Parentland⇒

Фотография: Изабел Басмаджиян/Mingle-mangle Photo Jumble


 

Какво има по много в живота ти днес?

Любов! Откакто съм осъзната майка преоткривам света и го виждам по-розов.

Яна преди 5 години?

Мно-о-ого влюбена. Това беше един чудесен период от живота ми. Началото на екзистенциалната ми криза. Започнах да израствам.

Твоите „грешки на растежа“?

Една татуировка и малко пиърсинг – това на физическо ниво. Иначе се преборих с много пороци в характера. Изолирах донякъде материалния свят и наблегнах на собственото си израстване.

Какво срещна по пътя си досега?

Много трудности. Имах много преломни моменти, но най-тежкият беше, когато се сблъсках очи в очи със стерилитета. Срещнах корупцията, бездушието на българските лекари.

Как се поднасят такива новини, има ли някакъв подход, за да стане това безболезнено?

Директно. На мен лекарката ми я съобщи в прав текст. Смятам, че те така съхраняват себе си, защото ако изстрадват всяка диагноза, всяка смърт, биха се погубили чисто емоционално. Донякъде ги разбирам…

Защо според теб често губим човечността си? Въпрос на манталитет, навик, светоглед, начин на живот ли е или нещо друго?

Живеем в много материален свят. Стремим се към успех и повече придобивки. Забравихме чисто човешките ценности. За нашите географски ширини е и манталитет.

Най-важните ти стълбове?

Съпругът ми! Той е човекът, който ме е вадил от дъното милиони пъти, бърсал е сълзите ми  дни и нощи. Отказвала съм се много пъти в борбата си, но той винаги успяваше да ми даде сили да продължа. Всичко, което съм сега, е благодарение на него. В момента помага и психоанализата.

Авторите: Яна Попова Parentland

През какво е способна да мине любовта?

През всичко. През ада, през болката, през смъртта. Любовта е велико нещо и нищо друго не може да я замести. Учителят Дънов е казал, че любовта, която не може да издържи през всички изпитания на живота, не е истинска любов.

Как я поддържате вие двамата?

Смятам, че за истинската любов няма универсална рецепта. Или обичаш, или си тръгваш.

Твоите дупки и върхове?

Благодарна съм за всяка дупка в живота си, така успях да покоря върховете. Дори и в най-черната част от пътя си човек трябва да продължи напред. Когато научих за стерилитета, това беше най-дълбоката бездна. Прибрах се, дори и не помня как, плаках дни и нощи. Осъзнах, че имам два избора: да остана долу и да се самосъжалявам, или да се изправя и да превземам нови височини.

Осиновяването на дъщеря ми е най-високият връх в личностното ми израстване.

С какво трябва да се пребори човек преди да стане осиновител?

На първо място с егото си. С това да мечтаеш за дете, което да има зелените очи на съпруга ти, твоята къдрава коса и още куп физически белези. След като пребориш егото, започваш битка със статуквото и системата.

Авторите: Яна Попова Parentland

Има ли нещо, което веднага би променила в законовата уредба и процеса на осиновяване? Би ли работила за подобна кауза?

Имам идея за организация, която да се бори за правата на деца, лишени от родителски грижи. Мечтая си за единна система, чрез която да се свързват осиновителите с изоставените деца още в родилния дом. Иска ми се също да има достатъчно психологическа помощ, за да преминават децата по-леко раздялата с биологичната си майка и по-лесно да приемат осиновителите си.

Смяташ ли, че превенцията е добро решение – да се работи с рискови майки и семейства, да се осигурява подкрепа и грижа, за да не се стига до изоставяне на децата и травмирането им?

Разбира се, но това е един много дълъг процес и не е идеята само да бъде убедена майката да не изоставя детето си, а то да расте в нормална за него среда. Всъщност изоставянето не е само заради липса на средства, в повечето случаи е въпрос на психика.

Защо за осиновяването се говори малко?

Все още много хора живеят с манталитета на социализма, когато изоставените деца и децата с увреждания са били скривани от обществото. Преди 30 г. са били сменяни имена, дати на раждане… Хората още не са узрели за подобни теми, а и ги е страх да не ги застигне подобна участ.

Авторите: Яна Попова Parentland

Кои хора са ти интересни?

Всеки човек е интересен, защото е един отделен свят. Интересен ми е и бездомникът, и алкохоликът, и висшистът, и хомосексуалният съсед – всеки един от тях има история и път, които са го формирали. В нашето модерно време все повече хора залитат по луксозната опаковка и неглижират останалото.

Кого/какво би взела в капсулата?

Хм. Семейството ми и кучето. Пилúте, лаковете и мнооого шоколад. А, надявам се в капсулата да мирише на море.

Маникюрът може ли да бъде психотерапия? На какво те учи професията ти?

Той е! С много мои клиентки сме и приятелки. Много бързо печеля доверието им. Физическият контакт помага за скъсяване на дистанцията и химията се случва. Професията ми ме научи на търпение и на това, че всеки е отделна вселена и не бива да налагаме собствения си светоглед на всяка цена.

Авторите: Яна Попова Parentland

Какво не понасяш?

Лъжата. Аз съм изключително прям човек, изричам всяка истина, дори и да е болезнена. Смятам, че лъжата е като тумор – дали ще я държиш в себе си, или ще я изречеш, тя убива. Напоследък не понасям и завистта, за жалост все повече я усещам.

Какво би станало, ако всички постоянно сме 100% откровени с другите? Няма ли да настъпи хаос и нов световен ред?

Напротив, просто ще има ред. Ние и сега се подчиняваме на някакъв, но не е реален. Мисля, е всички ще се чувстват свободни.

Думите, които използваш най-често напоследък:

Мамо! Дъщеря ми е в период, в който казва на ден около 7953 пъти „мамо“ и аз ѝ отговарям с „Да, мамо“. Чаках този миг години!

Другите две думи са „благодаря“ и „истина“. Първата преоткрих като дума, пълна с ново значение, имам нужда да я ползвам често и по много.

Авторите: Яна Попова Parentland

Каква е Мария, разкажи ни за нея? На какво те научи и на какво искаш да я научиш ти?

Мария е моят духовен учител. Имахме много труден процес на приемане и отхвърляне, но тя ми показа сама пътя към себе си. Тя е трудно дете, но и аз самата не съм лесен родител.

Научи ме на още повече търпение. На безусловна любов, на това да обичаш някой коренно различен от теб, да разбираш чуждата болка и да си толерантен.

Искам да я науча преди всичко да бъде добър човек, да уважава всеки, който ще срещне по пътя си, да чете, да бъде широко скроена.

Яна след 5 години:

Топ-зъботехник, майка на две деца. Омиротворена.

Авторите: Яна Попова Parentland

Фотография: Изабел Басмаджиян/Mingle-mangle Photo Jumble

Яна в Parentland⇒

Коментари