Ваня Дункова

от Ваня Дункова

Нели е на 7 години, грациозна, стройна, с добре изправени рамене, с красива походка и стойка. Нели е балерина. Майка ѝ я заведе на балет за пръв път на 2-годишна възраст, още в яслата. Там идваше известна примабалерина, която преподаваше уроци на най-малките.

Майката на Нели я посрещаше след урок трепереща от вълнение и с блеснали очи я питаше: „Какво танцувахте днес? Хареса ли ти? Как беше урока?“ Нели отговаряше всеки път утвърдително. Тя знаеше, че балетът е важен за най-важния за нея човек на света. Майка ѝ често разказваше как самата тя мечтала да стъпи на сцената в пачка, но татко ѝ все повтарял, че математиката е по-важна и така и не я записал на балет.

Майката на Нели беше счетоводител, а Нели танцуваше. Всеки път с все повече усилия и с все повече старание. Когато няколко години по-късно, в предучилищната група в детската градина, учителката постави задача да се нарисува картина на тема „Какъв искам да стана като порасна“, Нели нарисува две. На едната имаше изобразена  грациозна балерина на палци, с вдигнати ръце и красива рокля, а на другата – момиченце, по чието тяло се движат множество паяци. На въпроса на учителката какво е нарисувала, Нели отговори: „Една балерина, която ще занеса вкъщи и ще покажа на мама, и ето тази – на която аз съм, станала изследовател на паяци като голяма, и която ще остане тук, в градината.“


Приказка за паякаВижте също: ПРИКАЗКА ЗА ПАЯКА=>

 


***

Мишо е на 13 години и ходи на английски от бебе. Майка му и баща му го записаха на 8 месечна възраст, за да усвоява езика като native speaker. Даже специално провериха дали в бебешката езикова школа имаха преподаватели, които са от Англия. Заедно с „мама” и „тати“ Мишо научи и „father“, „mother“,  „home“, „ball“ и т.н. После Мишо продължи в английска детска градина и в английско училище.

На всяка родителска среща обаче учителката все повтаряше, че Мишо отказва да учи, че не внимава в час, не си пише домашните и просто отказва да научи английски. Какво ли не говориха вкъщи, как ли не обясняваха, че езикът е нужен за общуване с големия свят, че ще потрябва на Мишо един ден… Мишо казваше „не ми пука“, отказваше и все по-често отговаряше, че няма да му казват какво да учи и какво – не.

Един ден той разбра, че когато баща му бил в седми клас, кандидтствал в езиковата гимназия и го приели, но той дълго плакал и отказал да учи там, защото най-добрият му приятел оставал в обикновената гимназия. Таткото на Мишо повтаряше как това била най-голямата грешка в живота му и как още не можел да прости на родителите си, че не го накарали насила да учи в английската гимназия. „Добре де, – каза веднъж Мишо, – това си е твоят филм, не моят. Що не се запишеш на курсове и да ме оставиш на мира най-накрая“.


Вижте също: МОЕТО МНОГОЕЗИЧНО СЕМЕЙСТВО=>Моето многоезично семейство

 


***

Това са два примера с различни сценарии и съвсем еднакви родителски мотиви за насърчаване на образователните пътища на децата, които могат да се обобщат с: „Ти ще изпълниш онова, което смятам, че е полезно за теб и което аз не постигнах в живота си“! На пръв поглед нищо лошо – хубави стремежи, с полза за бъдещето, с възможности за кариера и перспективи, но с малкото уточнение –  не са избор на самите деца.

Всички искаме да помогнем на децата си да открият призванието си и да определят бъдещата си професия, но често не знаем какво да гледаме, къде да търсим и как да отграничим собствените си желания от тези на децата си. Най-трудно се оказва да не ги „замърсяваме“ със собствените си стремления, прикрити с обяснения за модерност, ползи, престижност и перспективи.

А ето какви биха могли да бъдат децата ни във връзка с дейностите, които им предлагаме… и как да откликваме адекватно на тяхната реакция.


Вижте също: СИНЪТ МИ Е НА 4 И ВСЕ ОЩЕ НЕ ХОДИ НА НИЩО=>Синът ми е на четири и все още не ходи на нищо

 


В първия от дадените примери става въпрос за:

Послушното дете

То е онова дете, на което каквото и да предложите, все ще му хареса, все ще полага максимално усилия и ще ви радва, каквото и да му струва това. Лесно може да се подведете и да объркате послушанието с истинско  желание от страна на детето. В повечето случаи послушните деца се страхуват, че собствените им чувства и желания няма да бъдат посрещнати адекватно и правят всичко „както трябва” и „както мама и татко казват”. Послушните деца се превръщат в хвалени възрастни, които са потиснали всичките си импулси и истински желания за професионално развитие още от ранна възраст. И са станали едни от онези примерни служители, които работят къртовски, за да удовлетворят шефа и висшестоящите, но без инвестиция на желание и без лично удовлетворение. Те никога няма да могат да достигнат до собствените си желания, защото някога в детството те са били фатално „замърсени” от родителски насоки.

Родителите имаме широк репертоар за убеждаване, който понякога сами не възприемаме като вреден или нараняващ. В него влиза словесно емоционално изнудване, съблазняване или невербални внушения.

Словесно емоционално изнудване е когато казваме: „Ако ме обичаш, ще направиш еди какво си..“ И детето го прави, защото майка му и баща му са най-важната част от детето и най-обичаните от него хора на света. То би направило всичко, за да получи и докаже любовта си. Когато търгуваме с чувствата обаче, ние пращаме сигнали на детето, че любовта е условна, т.е че има вариант, в който тя може да бъде отказана, оттеглена.

Майката, която е нереализирана балерина, праща подобно послание към дъщеря си, но без да го е изрекла с думи. Тя казва „Ако ме обичаш….“ само с блесналия си поглед, с приканващата усмивка, с „мекото“ настояване и нестихващ интерес към заниманията. Всичко в поведението й „казва”: „Аз държа на балета, ако ме обичаш, ще танцуваш, ако ми вярваш, ще танцуваш, аз знам кое е добре за теб, танцувай!“ Това е чиста проба съблазняване. Балерината ще продължи да танцува, но никога няма да стане най-добрата, защото балета не е онова, което желае самата тя. Тя, както се разбра, желае да стане изследовател на паяци, каквато вероятно никога няма да стане. Нели ще танцува само ако не се чувства длъжна да удовлетвори родителя си, а защото се чувства призвана за това, което някой й е разкрил чрез пример. Някой, който е излъчвал радост от намирането на смисъл в това, което прави. 

Тръшкащото се дете

може да има изявени реакции на отказ, както във втория пример с Мишо. А диапазонът на откази може да бъде разширен безкрайно. Вие сте уговорили час за футбол, танци, йога, рисуване, лека атлетика, детето е проявило желание и казва, че иска да ходи. Отивате на вратата, учителят го посреща,  то започва да се дърпа, да реве, да се тръшка и да казва, че няма да влезе за нищо на света. Не помагат нито уговорки, нито подкани да погледне в залата, нито… абсолютно нищо. Богат е и репертоарът на родителските реакции. На път към къщи натякваме на детето, че заради него сме се жертвали, че дълго сме уговаряли час, че сме платили скъпо за него, че едва си го позволяваме, за да бъде то доволно. Сърдим му се, а следващия път го водим отново насила. Т.е изнудваме го емоционално да се съгласи с нас.


Вижте също: ДА ОТГЛЕЖДАШ ДЕНИЦА=>Да отгледаш Деница

 


Страхливото, срамежливо и мързеливо  дете

Те винаги се срамуват, страхуват или ги „мързи”. Това са деца, които никога не са били подкрепени в желанията си и никога не са усетили вярата на родителите си в тях. При „Искам да стана изследовател на паяци”, може да са последвали реакции от рода на: „О, Боже, това е някаква глупост, не искам да чувам повече подобни неща”, вместо: „О, изследователите на паяци имат професии като биолог, ботаник или зоолог, които изучават живите организми и взаимодействието им с околната среда. Те наблюдават, събират проби, записват данни за поведението на различните организми, пишат доклади за откритията си. Искаш ли да разгледаме книжки, в които се говори за това?”

Презадоволеното, разглезено дете

Натъкваме се на него при повтарящи се родителски реакции от рода на „Няма да мъча детето щом не иска”. Така формираме деца, които разиграват родителите си от занимание на занимание и все нещо не им е по вкуса и по мярката. Това е опасност от друг род, която няма общо с желанието или нежеланието на детето. Въпрос на малко вглеждане е да бъде разпозната. Какво може да ни казва детето: „Имам нужда да ме спреш да те разигравам, аз само така мога да разбера, че ти си човек, на който може да се разчита във всяка ситуация, че ти ще ме пазиш и ще ми бъдеш опора.” Т.е това е въпросът за нуждата от граници, който е жизнено важен за развитието на всяко дете. Какво може да се направи? Да се даде условие: „Ако и този път, въпреки че ми казваш вкъщи, че искаш да идеш на балет, а пред залата се намусиш и не влезеш, ще те оставя една седмица без телевизия. И това е окончателно”. Пригответе се да удържите на условието си. Отнемнето на удоволстиве тук идва да покаже, че вие определяте правилата, държите на думата си и така давате сигурност на детето, че може да разчита на вас. Освен това го освобождавате от емоционално въвличане и му позволявате да следва единствено и само себе си.  Твърде вероятно е следващия път ако детето наистина няма желание за балет, да каже, че се отказва завинаги, а ако има и съпротивата е била лично срещу вас – безропотно да си вземе палците и да се запъти към залата без повече сцени.

***

Как да разпознаем кое детско желание е истинско и кое – не?

Според френският психоаналитик и пионер в детската анализа Франсоаз Долто ако желанията са истински, те не могат да бъдат никога удовлетворени. Ако не са истински – те ще изчезнат. Ето и един показателен пример за истинско желание на много известен човек. На две годишна възраст Ланг Ланг вижда инструмента пиано в епизод от анимационната поредица „Том и Джери” и сякаш нещо го залепя за екрана на телевизора. Той докосва монитора и погалва пианото през екрана. Епизодът е „Cat Concerto”, в който се изпълнява Унгарска рапсодия № 2 от Ференц Лист.


Изгубени в превода и ледаВижте също: ИЗГУБЕНИ В ПРЕВОДА И ЛЕДА=>

 

 


На три години Ланг Ланг започва първите си уроци по пиано, а на пет печели първия си конкурс. Когато е на 9 г. Ланг дръзва да се яви на прослушване за Централна музикална консерватория в Пекин, но е изгонен заради „липса на талант“. Все пак на 15 г. го приемат.
Днес светът адмирира всяка проява на една от най-големите звезди на класическата музика и най-блестящият интерпретатор на Ференц Лист в света за всички времена, чиято бързина на пръстите е сравнявана с тази на вятъра.
Не всеки път обаче детето се залепя за призванието си. Понякога трябва да гледаме и слушаме по-внимателно. Възрастта, в която трябва да го правим особено бдително, е 5-6 години! Това е времето, в което ако детето подражава на някого или някакво занимание го „тегли”, има голяма вероятност бъдещото му призвание и професия да са открити! Така се ражда неговото призвание и детето може би е открило смисъла на живота си. Това е желанието, което, за да бъде задоволено, трябва да се положи много труд. И ние трябва да го насърчим. 


Ако темата ви е интересна, вижте предстоящото събитие „Какъв искам да стана като порасна“ – семинар за родители на деца от 0 до 12 г., които искат да разпознават и подкрепят техните таланти, организиран от Ваня Дункова и Лили Георгиева. За информация и регистрация=>


 

Коментари