Лора Ангелова

от Лора Ангелова

Без дом с три деца и куче – I част=>

Двамата с мъжа ми в годините винаги сме отстоявали позицията си, че животът под наем е по-добрият за нас вариант. Твърдо. 13 години живяхме по този начин.

Убедени сме, че животът под наем е по-лесен, по-евтин, достъпен и неограничаващ. През годините обитавахме прекрасни, просторни жилища, които не бихме могли да си позволим да имаме като собственици. Твърдяхме, че е важно децата ни да имат простор, а ние средства, за да живеем нормално. Неща, които не бихме могли да им осигурим, изплащайки кредит за 130 квадрата апартамент.


Като нормални хора с нормални професии, имаме нормални доходи. “Ненормалното” в един момент се оказа това, че имаме три деца и куче.


Голямо куче. Много голямо куче, що се отнася до представите на средностатическият софиянец, който в четири от пет случая е собственик на чихуахуа или йоркшир. Една сутрин в парка, след безуспешните опити на моя домашен любимец да подуши малък йоркшир, собственичката му ме погледна и каза: “Е, в този парк вече и телета почнаха да се разхождат!”. По природа не си оставям “телето в калта”, но съм си обещала да съм “бяла и добра” и да не отговарям на подобни нападки. А и в интерес на истината понякога сама казвам на моето куче: “Хайде, Магаре, да се разходим!”.

Ще попитате какво общо имат моето “магаре/теле”, три деца и наем помежду си? Ами… нямат. Те не могат да бъдат три в едно, което ми се наложи да разбера бързо и болезнено преди година.

Как обичам децата си РазличноВижте също: КАК ОБИЧАМ ДЕЦАТА СИ? РАЗЛИЧНО=>

 

Разбрали, че няма как да намерим дом, за нашите деца и куче, под наем, решаваме да “вдигнем левъла” и да си купим жилище. Неуспешното търсене на жилище под наем е изцедило силите ми и решавам, че покупката ще бъде последният пирон в ковчега.


Но в живота и природата има равновесие, защото не третия оглед съм открила “нашия дом”. Остава да убедя мъжа ми да го види. Защото по физическите му характеристики, най-вече квадратура, той е наполовина на жилищата, в които сме живяли до момента.


Лошото е, че и другите му характеристики, или поне видимите такива, не са силната му страна. Вадя постаментите на добрия брокер, научени от мен в последните месеци, и казвам любимата фраза на столичния агент на недвижими имоти: “Най-важните три неща за един имот са – локация, локация и пак локация!”.

После минавам на изложение – югоизток, тухла, трети, непоследен етаж…и вече вървим към апартамента. Там разбирам, защото мъжете са от Марс, а жените от Венера – мъжът ми пристъпва : “Видя ли леглото на бабата? А, в него ли е умряла? А, сега можем ли да видим и банята? А?! Това е банята? Няма друга?!, а аз виждам : “…този кухненски бокс, от който може да стане страхотна ниша с легло и кът за четене, а кухнята ще е тук, на мястото на дивана.”

На тръгване мъжът ми отсича: “Няма да стане!”. Месец по-късно седим при нотариуса, който казва: “Честито! Страхотна локация!”. Октомври се оказваме собственици на 80 квадрата, два кредита – потребителски и жилищен –  и безброй идеи за домашен декор в главата. Представям си как украсявам елхата и всички щастливо посрещаме Новата година в новия ни дом.

Да имаш три деца: 10 предимства - ParentlandВижте също: ДА ИМАШ ТРИ ДЕЦА: 10 ПРЕДИМСТВА СПОРЕД ЕДИН БАЩА=>

 

Всички тези наивистични мисли ме разсмиват, когато чак през юни следващата година преспиваме за първи път у дома. Водени от характерната за всички южни народи мантра “децата са най важни”, 80-те квадрата са разпределени в стая за дъщеря ми, стая за момчетата и липса на спалня за нас. Лягайки си в дневната, през същата  спомената вече юнска вечер, мъжът ми казва: “Все едно съм си легнал в кухнята!”. Аз му отвръщам: “Зависи от гледната точка – аз съм си легнала в хола. А и когато майсторът направи преградата ще е … различно!”.

А майсторът…майсторът е тема на един друг разговор. Добре де, няколко разговора.


Вижте още от ЛОРА АНГЕЛОВА=>

Вижте още по тема МНОГОДЕТНИ=>

Коментари