Мария Илиева

от Мария Илиева

Наред с всички несравними преживявания и прекрасни емоции, които носи майчинството, един от кофти „бонусите“ му е именно чувството за вина.

Все за нещо се колебаеш, все имаш усещането, че не се справяш добре, все се озърташ за одобрение и правилна посока. Непрекъснато сравняваш, проверяваш, анализираш, четеш, разсъждаваш, избираш. Колкото и да сме уверени в решенията си като родители, винаги има едни лампички на вината и съмнението, които присветват ежедневно.

Наскоро Катерина сподели шеговита илюстрация на бинго за майки, реших да сглобя и моето:

Децата си лягат късно – Колкото и стратегии за ранно лягане да сме измисляли през годините, късното лягане е факт. Освен ако не са уморени до припадък (което рядко се случва заради неизтощимите батерии), уговорките за лягане са дълги, досадни и обикновено без резултат.

Понякога се случва да не си измият зъбите – Когато са страшно изморени; когато сме на ново място и сме пътували цял ден; когато не се чувстват добре. Случва се рядко, но все пак има дни, в които пропускат четката за зъби.

→ Вижте също: Сектата на родителите

Невинаги са стилно облечени  – Когато бързаме и има по-важни неща за вършене, съм доволна просто да са облечени и наистина не ми пука дали е съвсем стилно, cool и с хармониращи цветове. Последните няколко месеца малката ми дъщеря държи да се облича само с рокли  и няма сила на земята, която да я убеди в нещо друго. Всичките идеи на стилиста отидоха на кино.

Позволявам им сладки неща –Позволявам им опаковани (!), приготвени не от мен (!), нездравословни (!) десерти. Убедена съм, че крайните ограничения не водят до нищо добро, но все пак понякога чувствам вина, че не съм им отказала ей това кексче или ей онези бонбони.

→ Вижте също: Хляб и репички

Позволявам им пица и пържени картофи – Веднъж седмично обикновено, никога не прекаляват. Струва ми се тъпо аз да си поръчам пица, а на тях да размахвам пръст, че е вредно.

Позволявам им да гледат телевизия – Ограничаваме, когато е нужно и никога не е за сметка на играта, но и двете гледат от малки. Подходящи за тях филми, кулинарни предавания (любими на голямата), анимация, но все пак си е телевизия.

Нямам търпението да играем заедно – Аз съм от онези майки, които нямат уменията да забавляват децата си. Мога да дам идея, да им помогна да си направят къща за кукли, да закача люлка в стаята, но не ме търсете за дълго редене на пъзел, рисуване с часове или строежи с лего. Нямам нужното търпение, подход, нерви. Никога не съм подготвена с играчка в чантата и детски песни на телефона – пълна скука.

→ Вижте също: Онази майка от американската реклама

Отегчително ми е да им чета – Чувам възмутените ви възклицания, но е факт. Четенето на глас не ми е сила и стихия. Правила съм го, разбира се, но с монотонна интонация и чистосърдечно отегчение. Знам, че е важно, хубаво и почти задължително, но това не пречи да изпитвам досада. Вече голямата чете на малката – юху!

Понякога не им обръщам внимание – Когато съм заета, нервна, изморена, тъжна, притеснена, непрестанното повтаряне на „Мамо, виж!“ ме кара да изпадна в режим на хибернация и просто спирам да им обръщам внимание. За минути, разбира се, но го правя.

Работя от вкъщи – Звучи добре, мога да им сервирам обяд и когато са ваканция сме по цял ден заедно. Но това не означава качествено присъствие. Аз съм просто човек пред компютър, който работи, докато те се мотаят наоколо и се забавляват сами.

→ Вижте също: Мечта за пълен работен ден

Забравям родителски срещи – Разсеяна съм и се е случвало да забравям за открити уроци и родителски мероприятия. Изключително неприятно и неуважително към децата и техните важни неща дни.

Рождените им дни не са тематично издържани – Не изрязвам мустаци и снежинки на сламка, не съчетавам по цветове покривките и салфетките, не приготвям храната сама, рядко забърквам домашна лимонада и не правя стотици снимки. Но пък всяко парти е весело и различно от предишното, нищо, че не е като излязло от Pinterest.

Понякога им крещя – Случва се често. Всички вкъщи сме емоционални и експресивни, и крещенето е неизбежно. Знам колко е вредно, нередно и лошо, но едва ли нещо ще се промени. Опитвам се да броя до 10, да казвам мантри наум, уви, не помага.

Понякога ги оставям да правят каквото си искат – Убедена съм, че колкото по-самостоятелни бъдат, толкова по-лесно ще се справят с всичко, но понякога прекалявам със свободата, която им давам.

Късно свикнаха с гърнето – С памперси е лесно, но скъпо и досадно. И двете ми деца свикнаха на гърне малко преди третата си година. Няма да се обяснявам и оправдавам, това е положението.

Втория път кърмих само 5 месеца  – След първи път кърмене 1.3 година, с второто дете нямах желание, време, спокойствие и търпение да кърмя по-дълго. Ама как така, питаха ме мои приятелки. Ами така.

→ Вижте също: Достатъчно перфектни, за да съдим

Второто ми раждане беше със секцио – След консултации с гинеколога ми и взаимно решение този път раждането да бъде секцио. Имаше резон, не беше само прищявка. Не съжалявам, но винаги една лампичка там свети.

Така и не довърших нито един бебешки албум – Все още седят непопълнени…

Децата ми никога не са имали режим – Липсата на режим прави ежедневието гъвкаво и дава повече свобода, но в компанията на семейства с желязна дисциплина се чувствам като ученик с намалено поведение на среща с директора.

Случва се да излизам неглиже – Преди децата се бях зарекла, че аз по спортно долнище, с мръсна коса и без грим- никога! Е, случи се. Само в квартала, но … Старая се да не го правя, защото бих искала децата ми да ме виждат във форма и тонус.

Често съм нервна, изморена, изобщо – неприятна личност – Признавам си. И най-често го отнасят те. Понякога не искам да ги изслушам, или им казвам след малко, после, друг път. Наясно съм, че е непростимо и ги натъжава…

Понякога съм егоист дори към тях – Мога да взема последната хапка от любима тяхна храна, да им изям сладоледа или да прекъсна филмчета, за да гледам новините. И аз съм човек.

Всички тези квадратчета от бингото ме карат да чувствам къде по-силна, къде по-незначителна, но все пак някакъв вид вина. Какво би било, ако се справях по-добре, бях по-търпелива, спокойна, уравновесена, разбираща и мила? Ако правех всичко по учебник и правила? Нямам представа.

Ако питате обаче децата ми дали биха ме сменили, най-вероятно ще отговорят с не. Сигурно защото ги обичам безкрайно.

Оставям празно поле за вашата лампичка. Знам, че имате поне една.

 

→ Още статии от Мария Илиева

 

Коментари