Елица Жекова

от Елица Жекова

Колекция от монолозите и диалозите на Константин:

2 г. 11 мес.

Монолог с елементи на диалог на Косето:
– What’s this? A spider?
– No that’s a scary dinosaur! Aaaaaa!
( – Какво е това? Паяк?
– Не, това е страшен динозавър! Ааааа!)


3 г.

Косето тази сутрин.
– Добро утро, Косе! Наспинка ли се?
– Не. Лека нощ.


3 г.

23:30. Уж спим.
– Мама, искам бисквита!
– Косе, късно е, не е време за бисквити.
– Мама, искам биквииитаааа!
– Отиди да си вземеш.
Мъчи се да отвори вратата, но не може.
– Не могаааа!

– Мама, има пиш-пиш.
– Сигурен ли си?
– Да!
Отиваме в дневната и той се насочва веднага към бисквитите, вади и яде.
– Косе, нямаш ли пиш-пиш?
– Не.

Детето ми току-що ме излъга за първи път. :)

 


3 г. 1 м.

Зимна идилия. Ще излизаме да правим „снежник човек“.
Гоня го 10 минути да го облека, още 20 минути, докато сложим чорапогащник, клин, чорапи, блуза, гащеризон, яке, ръкавици, шал, шапка, ботуши… Обличам се и аз, и вече сме на вратата, когато чувам: “Мама, ше акам“.
Трескаво започвам да събличам слой по слой, той се съпротивлява, тъкмо вече съм на чорапогащника, и той ухилен: „Гатов съм!“.

Само ще добавя, че играта ни навън беше 3 пъти по-кратка от подготовката за излизане.


3 г. 2 м.

"След като вкъщи се оказваме с огромна дупка в стената, в следствие на ремонт на топлоинсталацията, Косето е силно впечатлен: - Oh, no! What happened! Looks like Luna girl счупи дупка в стената! (Луна гърл е злодей в любимото му филмче) - Какво ще правим?- казвам аз - Сетих се! Ще сложим лемпинка! Как не се сетихме по-рано, Макгайвър :)"
След като вкъщи се оказваме с огромна дупка в стената, вследствие на ремонт на топлоинсталацията, Косето е силно впечатлен:
– Oh, no! What happened! Looks like Luna girl счупи дупка в стената! (Луна гърл е злодей в любимото му филмче)
– Какво ще правим?- казвам аз.
– Сетих се! Ще сложим лемпинка!
Как не се сетихме по-рано, Макгайвър 

 3 г. 3 м.

– Недей да плачеш, нали си голям мъж!
– Аз не съм мъж, аз съм Косьо!
3 г. 4 м.
Забелязвайки нарисувания знак за бременна жена в автобуса, Косето възкликва:
– О, не! Корема! Какво има?
Обяснявам, че това е майка и в корема ѝ има бебе. Той заключава:
– Бебето е в корема на майката, като матрьошка.

3 г. 5 м.
– О, Господи!
– Какво има, Косе?
– Побърквам се!
– И какво правиш, като се побъркаш?
– Правим Господи!

3 г. 5 м.
Косето гледа моржове по телевизора:
– Мама, виж – това е мошморок!

3 г. 5 м.
– Мама, ти си цвете!
– Ооо, много мило, Косе! А тати какво е?
– Тати е пчела!
Добре се е ориентирал вече.

3 г. 6 м.
– Здравей, мама, аз съм Косьо!
– Ти си Косьо хубавеца.
– Неее, аз не съм буболече!
– Не буболече, ти си хубавец!
– Не съм хуболец! Аз съм Косьо!

 3 г. 7 м.
И.:– Не мога да си намеря слушалките
Косето: – Тати, използвай си въображението!

3 г. 7 м.

Играем на „чудовище и батко“. Той е баткото, а аз съм чудовището.

– Хайде, мама, аз ще се скрия, а ти се изплаши!


3 г. 8 м.
– Мама, ела да скачаме на леглото. Аз ще скачам, а ти ще гледаш и ще се радваш.


Още играем на криеница. Аз съм се скрила.
– Я да я видя тази майка къде е. Къде е тази жена…


3 г. 8 м.

Косето в гората:
– О, мама, на цветето има octopus! Малък е като паяк.
– Косе, това Е паяк.
– Ооо!

Градското ми дете.


3 г. 7 м.

Аз (вече набрала инерция): – Няма „не“ тука, в тая къща няма „не“. Влизай в банята!
Косето:- Има „не“! Косьо сега казва „не“! Остави ме на мира!


3 г. 7 м.

Косето: – Аз обичам да хапвам зелени ябълки и оранжеви кайсии…
Аз: – И баба, че ги носи.
К: – Неее не обичам да хапвам баба. Защото ще ѝ скъсам тениската.


3 г. 8 м.

Викам му:

Аз: – Яж! Счупих си ръцете от бързане да ти правя спагети с доматен сос!
Косето: – Сложи си гипс!


3 г. 8 м.

– Мама, виж, аз блъскам стената с ръце.
– Защо, Косе?
– Защото съм нерваВ!


Черпят ни по случай дипломиране. Питаме Косето:
– Знаеш ли защо кака те черпи с бонбони?
– Да!
– Защо?
– Защото е добра!


– Мама, премести масата, пречи ми!
– Не мога, Косе, много е тежка, нямам толкова сила.
– О, виж, какво е това, ето, хапни си малко мляко, много е вкусно!
– Да, наистина е много вкусно, мммм..
– Сега вече имаш сила, премести масата!


– Мама, хайде да ме носиш!
– Не, мога, Косе, много си тежък вече.

Шепне ми в ухото:
– Няма страшно, ще се справиш! Ти си жена!
(в неговата глава „ти си жена“ е със същата сила, както „ти си голям мъж!“)


Вижте още от ЕЛИЦА ЖЕКОВА=>

Вижте рубриката ни РЕПЛИКА НА ДЕНЯ=>

Коментари