Теодора Тодорова

от Теодора Тодорова

Много неща се бях зарекла, че ни-ко-га няма да направя като се роди детето, и не удържах и на половината обещания. Но ако има едно, което спазвам религиозно, това е въздържанието от детски ексхибиционизъм.

По едно време си мислех, че е лятно явление. Но не, голите снимки са целогодишни. Локацията също е без значение – в мивката на банята, в леглото, на пода, до фурната, пред телевизора, в нечия полугола космата прегръдка, до бутилка потна бира, в двора, и, разбира се, на плажа. Да не говорим за количествата. Ако бяха на лента, отдавна да се е стопил семейният бюджет за проявяване.

Навремето имах учителка по английска литература от Канада, която веднъж ни разказа за музей в Монреал, където на входа ти дават маркер. Изложбата е направена като дълъг виещ се коридор. От двете страни има фотографии, които прогресивно стават все по-тежки, скандални, чувствителни. Или всъщност не са такива, зависи от посетителите. Когато стигнеш до снимка, която вече ти идва в повече, теглиш една черта на пода, с което отбелязваш, че това е краят за теб, повече не искаш и да си помислиш какво може да е изобразено по-нататък. Имало хора, които излизали със затворени очи.


Когато става въпрос за малки деца, независимо колко са сладки, независимо колко невероятно лежерен, идиличен или комедиен е моментът, чертата я слагам преди да са съблечени.


Особено ако намерението е снимката да цъфне в социалните мрежи. “Но те са малки бонбончета с гънчици и меки дупенца, будят умиление, а в това няма нищо лошо, камо ли сексуално!” Е, няма да, но няма и никаква естетика, уважение към детето, към тялото му, към личното му пространство. И никой не може да ме убеди, че подобен (бил той и “сладичък”) тип приравняване на личността до нивото на домашен любимец е приемлив. То няма как да каже, че не иска да го снимат, не знае какво е Фейсбук, не е наясно колко виртуални ощипвания ще получи, но е там – голо. А колко от родителите са навити техните разсъблечени снимки да ги виждаме всички? Нека феновете на двойния стандарт си вдигнат ръцете сега.

Не киселея излишно и не съм против споделянето на детски снимки, радвам им се много. Но нека поне да са естетически издържани и да представят емоцията на момента, без тя да бъде замъглена от голота. Да живеят беззъбите щастливи усмивки, изцапаните крачета, сънуващите малки затворени очи, рошавата рядка коса!

→ Още статии от Теодора Тодорова

Коментари