Когато бях малка, родителите ми всяка вечер се редуваха да ми четат. Много често имахме гости у дома, почти през ден, но четенето си беше неизменен ритуал, със или без гости.

Друг въпрос е, че който дойдеше да ми чете, безвъзвратно отпадаше от компанията и беше по-късно откриван, потънал в дълбок сън, придружен с хъркане, докато аз прилежно продължавах да чета, хванала книжката си наопаки. Това продължи известно време, накрая ми купиха грамофон и няколко плочи, и сагата с вечерното приспиване приключи благополучно за всички страни. Оттогава за мен най-добрата форма на общуване с деца е разказването или четенето на хубави приказки и истории.

Оказва се, обаче, че да разказваш истории на деца не е съвсем лесна работа, при това не защото децата не схващат, а защото често най-неподготвени се оказват възрастните.

***
Седим с кръщелника ми на дивана у тях. На гости сме, майка му и баща му сноват, приготвят масата. Междувременно аз съм се заела да забавлявам и образовам, като му разказвам истории:
– Имало едно време един лъв, с голееееми лапи, със страааашна грива. Той бил царят на животните, всички треперели пред него. Като ревнел с цяло гърло, се разтрепервали животните в цяяяяяяялата джунгла!
– Лъвовете не живеят в джунглата, а в саваната!
–  ….

***
На морето сме с нашите кумове, с тяхната дъщеричка на 4 години. Тя обича приказки и в един дъждовен ден, предвид  факта, че основното забавление – плажът, отпадна, започнахме да се чудим какво да си измислим, за да не скучаем. Решаваме, че приказките са добра идея и аз ентусиазирано се залавям да въведа детето в чудния свят на приказките от 1001 нощ. Избирам приказката за Маруф Обущаря, защото помня, че много я харесвах.
И така: „Живял някога в Кайро беден обущар на име Маруф. Той имал жена, която хората наричали Фатима Вещицата…“ Дотук добре. След няколко реда, обаче, стигаме до момента, в който Фатима „се разгневила и започнала да бие мъжа си с юмруци, изкъртила му един зъб.“ Тя зла, зла, ама тук се стигна до домашно насилие и докато аз се потя и се чудя как да продължа, стигаме до следващите пасажи от приказката, в които се намесват демони, роби (хайде, тук що-годе успявам да обясня за какво става дума – детето е търпеливо и много интелигентно, не ме прекъсва, слуша внимателно обясненията).
Когато, обаче, се заизреждат думи като падишах, зурна и евнух, капитулирам и с чувство за напълно изгубена кауза предлагам да четем друга приказка. Не помня какъв беше следващият ми избор, не съм сигурна дали беше много по-сполучлив. Във всеки случай на собствен гръб научих, че приказките от 1001 нощ не са написани за четиригодишни.

Вижте още: Четиригодишните

***
Чакам реда си пред лекарския кабинет, победена от поредния зимен вирус, притискам с ръка медицинската маска към лицето си, като се опитвам да не дишам много, за да не сея зараза. Точно до кабинета на личния ми лекар е кабинетът на педиатъра. Пред него се е извила опашка от майки с деца, подпомогнати от баби, лели и други роднини, за които част от помощта се изразява в опит да съкратят някак мудно течащото пред кабинета време и да укротят вече подивелите дечурлига. Двама от чакащите – жена и момче, което ми се струва видимо на около 8 години, разговарят:

– Ти чувал ли си за Дориан Грей?
– Не.
– Ами това е един герой на Оскар Уайлд, той е млад, красив, но е зъл, само че не му личи, защото всичко се отразява върху един портрет, на който си личи каква е истинската му природа. Когато си зъл, не можеш да излъжеш, да се измъкнеш или да скриеш, ти всичко така или иначе си го плащаш, с достойнството си, със същността си.
– И какво става накрая с него?
– Ъъъ…

Чакаща в съседство дама услужливо подсказва:
– Убива го един от тези, на които е сторил зло.

Жената поглежда сконфузено:
– Аааa, да, благодаря!

Всъщност и двете бъркат – Дориан слага край на всичко като наръгва портрета си и така в крайна сметка се пречиства.

***
Да се общува с деца е удоволствие. Всъщност често не си даваме сметка, но те са като попивателни, оформят мирогледа си, познанието си за света и чрез нас – хората, които ги заобикалят.

А ние трябва да сме отговорни, адекватни и добре подготвени.

Още от Десислава Танева

Коментари