За да е налице дадено поведение, има два фактора: биологичен (гени) и социален (среда). Човек се ражда с определен брой вкусови рецептори – за сладко, солено, кисело, горчиво.

Не се ражда с конкретни предпочитания за кола, чипс, риба, синьо сирене или сладко-кисел сос. Комбинациите в различни пропорции създават богатството на вкусове. Тези усещания ги има още с раждането ни, с предпочитания към сладкия вкус. Биологичният смисъл на вкусовите усещания е един вид „качествен контрол“ на храните – сигнал за опасност, например. Обонятелната система на човека разпознава между 5000-10000 миризми, всеки човек има индивидуална чувствителност. Обонянието и емоциите имат предопределена близка връзка, поради разположението на центровете им в мозъка. Съчетанието на вкус и мирис е същността на храната. Още преди да сме отхапали първа хапка, ароматът сигнализира на храносмилателната система да произведе повече стомашен сок, да се засили перисталтиката. Вкусовите и ароматните възприятия се преживяват като приятни и неприятни, свързани са с емоциите.


Дотук знам че двете ми деца вероятно са с различни предпочитания към вкусове, също и че емоциите играят  ключова роля.


Социалният фактор – какво означава? Къде попада човек, раждайки се; какви впечатления ще си създаде; с кого ще се сравнява, оценява; как ще се самоосъзнае в хода на развитието си; как и къде ще се впише и социализира? Първата социализация е в семейството. Първият допир с храната – също. В началото майката кърми или храни с адаптирано мляко, после захранва – каши, пюрета, пасирана домашна храна. С какво се храни семейството? Храната приготвя ли се всеки ден или се яде нещо набързо, като се готви на детето? Разказва ли му се какво се слага, откъде идват съставките, какво е значението на храната за човека? Обяснява ли се коя храна дава повече ползи от друга, да се обърне внимание на аромата ѝ, да я уважава? Когато се правят изключения (в по-малка или по-голяма степен), прави ли се разлика, оценява ли се? Какво е моментното настроение – ако на детето му е скучно или е тъжно, обясненията трудно се възприемат.

Много ценна и любопитна (защото любопитството е инстинкт) информация за живота може да се даде покрай обясненията за храната. Може да се гледат подправки на балкона и детето да е включено в грижата за тях, да участва и в готвенето. Ако концепцията на семейството е да не яде вредни храни, най-вероятно не държи запаси от такива в дома си, съответно пред очите на детето не се демонстрира предпочитание от родителите към такава. Ако детето ходи на детска градина, там едва ли ще получава хамбургери, шоколади, вафли, чипс.


Родителите са първият и най-важен еталон за детето.


Да, лакомства и изкушения има навсякъде и е трудно да предпазим децата от тях, но трудности в човешката история относно гледането на деца винаги е имало – да не го изяде звяр, да не се разболее, въобще да оцелее, да се изхрани.  Неизбежно в един момент тръгват на училище и започват да водят по-самостоятелен живот, дъщеря ми понякога казва „Като порасна, ще си купувам всякакви неща!“(историята се повтаря), но все пак нещо от детството остава – ценностите, спомените и емоциите, свързани с него.

*Надя Стоева не е експерт по хранене, статията изразява нейното лично мнение и позиция по темата.

Коментари