Децата при нас дойдоха съвсем естествено и нормално. Появиха се почти планирано, като под почти разбирам третото, което беше близнак и се появи заедно с второто.

Признавам си, че колкото и да е било трудно гледането на три деца, винаги ми е било приятно да събирам погледите на околните и да се кича като с корона от възклицанията им: „Браво, татко герой! Как успявате, трудно ли е?“.  Че не е лесно, не е, но ми се ще да насоча внимание към пренебрегваните ползи от това цели три деца да обитават къщата ти. И така:

1.  Спестяват ти досадното хленчене: „Скучно ми е“. На братята и сестрите никога не им е скучно. Ако се отегчат от нещо, започват да се дразнят един друг и накрая се сбиват. Но никога, ама никога не чувате „Скучно ми е“. В редки случаи всички си играят мирно и тихо. Предимно на семейни игри, и то само докато някой не спечели два пъти подред. После пак се сбиват.

2. Често имаш на разположение много чифтове ръце, които да носят огромното количество торби на излизане от хипермаркета. Може да звучи като експлоатация на детски труд, но уточнявам, че става въпрос за обемни, но леки пазарски чанти, пълни със салфетки и домакинска хартия. Та тук наистина няколко комплекта горни крайници са в помощ.

→ Вижте също: Петчленно семейство

3. Винаги имаш конкурентно предимство при приема на децата в детски градини и училища. Сякаш законотворецът е мислил много перспективно за педагогическото обучение на три деца, две от които близнаци. Разписал е максимален бал за прием. Направо си е за чудене как семейства с по едно дете изобщо успяват да се доберат до кварталната детска градина.

4.  Многото деца винаги си правят компания едно на друго. В банята, докато се мият, в стаята, като заспиват, след като са гледали филм на ужасите. Ако обаче се изплашат едновременно, имате два-три пъти по-голям шанс да ги чуете как плачат и викат.

5.  Винаги може да си тръгвате по-рано от работа или да закъснявате, без да повтаряте оправданието в рамките на цял месец: „Днес ще ми се наложи да ходя на родителска среща“ – „Ама нали вчера беше?“ – „А, вчера бях на каката, довечера съм на близнаците. И-и-и утре ще закъснея малко. Сутринта ще местим шкафчетата от стаята по английски. А другата седмица…“.

6.  Повечето гърла за хранене помагат за оптимизацията на единица храна на глава от населението. Това само при условие че някой, който най-накрая е успял да вечеря късно след другите, но е забравил да прибере в хладилника храната и на сутринта тя е за хвърляне.

7.  Винаги има дежурен по „разтоварването“ на миялната машина. Това така или иначе си е досадно задължение за сам човек, а стриктният график налива мотивация в рутинното изваждане и сортиране на вече чистите прибори за хранене.

8.  Задната седалка на лекия автомобил е винаги пълна. Ако някое дете иска да спи просто обляга главата на рамената на съседа, вместо да се люшка на всеки завой. Не се налага постоянно да се въртиш назад, за да проверяваш кой си е махнал предпазния колан, защото не липсват „тайни агенти”, които веднага докладват за отклонения от правилата за пътуване.

→ Вижте също: Малки спънати моменти с морето

9.  Износването на дрехите от братя/сестри също не бива да се подценява. Предвидливо обаче трябва при първо закупуване на ски или туристическа екипировка да се съблюдава правилото на „унисекс“ и „универсалност“, за да не съжаляваме, че качествени и здрави дрехи стоят в гардероба, а се налага да купуваме чисто нови.

10.  И разбира се, винаги имате много весели истории за разказване. Когато няма как да подхванеш разговор с непознати, просто започваш: „А моите деца да ви кажа как заспиваха като малки…“.

И накрая на този конструктивен и задълбочен анализ ще си позволя да цитирам премъдрия Мечо Пух: „Колкото повече, толкова повече“.

Всичко е въпрос на баланс – белите косми на главата ни срещу  бръчките покрай устата от смях.

Коментари