Надя Стоева

от Надя Стоева

Да отгледаш човек е една доста комплексна и фина работа.

Има много фактори, които влияят на детето в неговото развитие и пораствайки, силата, с която му влияят тези фактори също се променя.

Всъщност всяко ново умение и  нов опит не просто се натрупват върху предишните, а ги променят и сякаш постоянно се случва реорганизация,  преобразуване, взаймодействие на придобитото в хода на развитието на детето. Всяко ново нещо в едно цяло променя цялото, а то от своя страна модифицира и усъвършенства новото.

Човекът е изключително зависим от социалната среда, именно в нея бебето със супер пластичния си мозък и безпомощно тяло е възможно да стане човек. За разлика от много животни, които се раждат подготвени за живота  – започват да тичат няколко часа след като са се родили и телата им имат пропорците на възрастно животно – то на едно  бебе му предстои дълъг период на доразвитие и очовечаване извън майчината утроба.

Homo sapiens е поливалентен и човешкото му поведение не е неизменно. Откривани са деца, отгледани от животни, които по-късно не е било възможно да се научат да говорят и да се развият по нормалния за човека начин. Ето защо за да се отгледа дете е нужно „цяло село“.


И всички хора по веригата имат значение и родителите и приятелите и бабите и дядовците, сестрите, братята, учителката, обществото, хората на опашката или в ресторанта, виртуалните персонажи и всички ситуации, мисли и чувства.


Ние, като родители, нямаме ресурс да контролираме и влияем на всичко това. Можем  да бъдем пример със собственото си поведение; да бъдем добронамерени и с внимание да се отнасяме към това, което вълнува децата ни; да разговаряме с тях; да се стремим към  баланс между това да бъдем отдадени родители и да не забравяме и себе си; да знаем приоритетите си и едно от най-важните неща – да се забавляваме с децата си през времето, което са с нас. Защото едва ли ще помнят перфектните супи с био зеленчуци и винаги прилежно изгладените дрехи. Да не прекаляваме с четенето на литература свързана с възпитанието на децата, а да практикуваме това, което ни е вдъхновило и изглежда приложимо за конкретното дете.

Вижте също: КОМИСИЯТА ПО ВЪПРОСИТЕ=>Комисията по въпросите - Parentland

 

Готови рецепти май няма, както няма и програма, а развитието на човека е дълъг процес. И може би няма да е голяма беда, ако детето не желае да учи за професер, в случай, че стане добър и щастлив човек.

„…Но навън, в обикновения свят, повечето хора не живеят собствената си история, макар и да не обръщат внимание на този факт. Това, което правят и това което им се случва може да го прави всеки друг или да се случи на всеки друг. Не е ли така?

– И поради това – отново поде господин Силвър – те никога не успяват да открият истинските си желания. Един мисли, че много би искал да стане прочут лекар или професор, или министър, но истинското му желание, което той не осъзнава е да бъде най-обикновен добър градинар. Друг мисли, че иска да бъде богат или властен, но истинското му желание е да стане цирков клоун. Мнозина мислят, че искрено желаят всички хора по света да живеят добре, да са щастливи и доволни, всеки да се отнася с другите любезно, истината да побеждава и да цари мир. Те само мислят, че желаят всичко това, защото много им се иска да изглеждат доброжелателни и великодушни. А техните истински желания често са съвсем различни, понякога дори противоположни. Затова те никога не са изцяло със себе си. И понеже изпитват чужди желания от нечия чужда история, те никога не изживяват своята собствена история. И затова, естествено, не могат да правят вълшебства.“

Из „Училище за вълшебства и другии истории“

Михаел Енде


Вижте още от НАДЯ СТОЕВА=>

Вижте още от категория ВЪЗПИТАНИЕ=>

Вижте още от категория ПОЗИЦИЯ=>

Коментари