От време на време чувам някой родител да каже: „Мислим да вземем на детето куче“. Изказването обикновено продължава с доводи от сорта на: „То много иска, само за това говори.“, „Тъкмо ще има с кого да си играе, нали ни е едно дете.“ и „Казват, че за децата било хубаво да растат с куче вкъщи.“

С това последното съм напълно съгласна — аз бях на десет, когато вкъщи се появи първото куче, израснах с него, и макар то отдавна да не е сред живите, връзката ми остана за цял живот, наред с безброй мили спомени за комични ситуации, куриозни случки и понякога сълзи. Според разни изследвания кучето дава на децата увереност, учи ги на отговорност и съпричастност, а контактът с него от съвсем малки укрепва имунната система и намалява риска от развиване на алергии. Винаги съм си представяла, че и моите деца ще имат шанса да израснат с куче, затова малко след сватбата с мъжа ми си взехме кученце с идеята то да порасне преди тяхната поява. Така и стана и никога не сме съжалявали за избора си.

При все това, моята дежурна реплика на подобни изказвания е: „А вие искате ли да гледате още едно малко дете?“ Опитът ми показва, че този силно провокативен въпрос веднага охлажда ентусиазма на родителите, които обикновено никога не са имали куче и нямат дори най-бегла представа за какъв огромен и дългосрочен ангажимент става дума. Целта ми не е да ги откажа изобщо от идеята да обогатят семейството си с куче, а да ги накарам да осъзнаят, че не детето, а самите те ще трябва да поемат по-голямата част от грижите за животното.


Детето, дори и да е вече тинейджър, просто няма капацитета да поеме цялата отговорност за кучето, било то и от съвсем дребна порода.


На първо място, защото отглеждането на куче има финансова страна и тя не е никак за пренебрегване — храна, ваксини, обезпаразитяващи средства, лекарства, ако се разболее, разходи за пансион, когато пътувате, а не можете да го вземете с вас и т.н.

Второ, ако не искате да се озовете с едно вечно лаещо, агресивно, неуправляемо и правещо каквото си иска животно, което вместо да ви радва и да ви дава още един повод за гордост, по-скоро ви създава само главоболия — кучето има нужда от сериозно възпитание и дисциплина, т.е. от силен авторитет и от това някой да му посвещава много време, особено през първата година.

Трето, гледането на малко кученце е не по-лека задача от гледането на бебе — през първите шест месеца то пишка и ака навсякъде из дома, гризе каквото му падне (най-вече мебелите, пантофите, завесите, кабелите, но може да изкопае и дупки в стените), има нужда от гушкане и обич и от това да прекарва повече време със семейството, от чести разходки, за да го социализирате с други кучета и хора и да не стане плашливо или агресивно.


Разбира се, че във всички тези дейности детето може и трябва да участва активно, но не е реалистично да очаквате, че то само ще поеме инициативата за бърсането на напишкания под, обезопасяването на дома или за разходката в седем сутринта или в полунощ.


И най-важното: кучето не е поредната плюшена играчка, която може да бъде захвърлена в ъгъла, когато детето се умори да си играе с нея половин час след като я е получило. Кучетата живеят средно между 8 и 15 години и трябва да сте твърдо убедени, че имате времето и желанието да се занимавате с животното, дори когато децата пораснат и напуснат дома. Едно вече възрастно куче изисква по-малко грижи, но все пак остават редовните разходки (минимум две-три на ден), храненето, ресането, воденето на ветеринар и други.

Затова, дори и детето много да настоява да си вземете куче, ако вие родителите не го искате или не сте готови да се грижите и за него с постоянство, твърдост, отговорност и —  разбира се — обич, то тогава е по-добре да не се поддавате на врънкането на детето. Подобна авантюра може да завърши по най-тъжния начин: с едно изоставено (младо) куче и едно разочаровано дете, станало свидетел на истински лош пример за подражание, а именно отказването от отговорност за живо същество, изцяло зависещо от хората и което вече се е привързало към семейството.

И все пак, ако решите да се впуснете в това вълнуващо приключение и да изградите чрез кучето още по-силна връзка с детето, е хубаво цялото семейство да има съгласие по няколко въпроса:

  1. Какво куче искате? — дребно, едро, с дълъг косъм, късокосместо, по-активно или по-мързеливо. Информирайте се за характера на харесваната от вас порода и не се влияйте от модите. Помнете, че не всички кучета понасят малките деца, а някои не са подходящи за гледане в апартамент. Това може да е особено вярно, ако вземете вече пораснало куче от приют например.
  2. Готови ли сте да поемете разходите за кучето? — информирайте се за добър ветеринар в квартала, какви са тарифите му, колко струват ваксините. Разгледайте храните в магазина за кучета, изчислете колко ще ви струва месечната издръжка на животното. Помислете също, че може да се наложи да посещавате известно време школа за дресировка — препоръчително, ако кучето е по-едро и искате да ви се подчинява безусловно — а това също не е безплатно.
  3. Кой ще се грижи основно за кучето? — с храненето и ресането можете да натоварите и детето, но с разходките е по-сложно. Кой ще става сутрин 20 минути по-рано, за да изведе кучето? А кой ще си ляга вечер 20 минути по-късно по същата причина? Къде ще го разхождате след работа, има ли парк близо до дома ви, където да може да го пуснете да тича? Детето ви може ли само да разхожда кучето или още е твърде малко?
  4. Можете ли да понесете един по-мръсен дом? — няма защо да се лъжем, стерилната чистота в дома ви ще се изнесе, веднага щом внесете кучето. На дневен ред ще дойдат калните лапи, кълбетата от косми, лигите по пода, разхвърляните играчки, полуизгризаните кокали, а в първите месеци и локвите от урина и миризливите кафяви купчинки. Така че хубаво си помислете какъв компромис с чистотата можете да понесете и дали изобщо сте способни на подобен.

Ако си отговорите убедително на горните въпроси и сметнете, че ще можете да се справите с новия член на семейството — честито! На път сте да откриете какво точно се има предвид с крилатата фраза, че кучето е най-добрият приятел на човека (и детето в частност, добавям аз). Успех!

Коментари