Тея Дия

от Тея Дия

„При възможност детето трябва да стои вкъщи до 7-годишна възраст.” – лекар.
„Детето няма нужда да развива социални умения до 3-годишна възраст. Има нужда от някой, който да го нахрани, приспи и нагушка. Яслата е вредна, детето се праща директно в детска градина на минимум 3 години.” – детски психолог.
„Ще бъде груба грешка да го спрете от ясла. Това ще е краят.” – мед. сестра от яслена група.
„Не трябва да го спирате от ясла. Може би просто тази ясла не му харесва, затова просто сменете обстановката. Пробвайте с друга. Например, Монтесори.” – педагог от Монтесори градина.

Колкото хора, толкова мнения. Дори хората, които нямат деца, имат мнение по въпроса с гледането на детето, когато родителите работят. Фактът, че съм изброила цитатите по-горе, значи, че се допитах до не един или двама какво да правя с трудно адаптиращото се към детската ясла дете. Докато течеше процесът по приспособяването, изпитах още от родителските вини – защо го оставям, след като работата не е толкова спешна. Истеричните му сцени сутрин сипваха още сол в раната.

Всички ще се съгласим, че психическото и физическото здраве на детето са най-важни. Но в по-голямата част от случаите здравето на детето зависи от нашето собствено. Започнах да се уверявам, че докато не спра да се тюхкам и да придавам излишна тежест на драмите на сина си, положението няма да се промени. Да си наложиш да бъдеш cool обаче е нелека задача. То не става ей така – хоп! решавам си, че няма да се притеснявам. По-скоро се иска всекидневно самонавиване. Не си единственият човек с подобен проблем. Всички се справят, кой както може. Това са бели кахъри. Не можеш да огрееш навсякъде. Ти не си само майка/баща – имаш и други социални роли, които изискват отговорност и отдаденост. Всеки човек иска да е в мир със себе си и о, откритие – твоят собствен мир помага най-много на детето ти.


Когато леко изместим прожектора от мъничето, осъзнаваме, че едно от най-важните неща за него, е родителите му да са щастливи. Да греят, да разговарят, да се смеят и да бъдат наясно с фокуса на живота си, но и с неговата периферия. Родителството е достатъчно енергоемко занимание, за да си го правим още по-трудно.


Привикването към навиците в яслата е проблем, не само заради новата обстановка, но поради факта, че детските заведения в голямата си част са остарели във всяко отношение и самите родители не харесват местата, където децата прекарват деня си. Това е необятна тема и не съвсем това, което е цел на този текст. Детето ми беше прието в кварталната държавна градина и с баща му бяхме много доволни. Но след това започнахме да си отваряме очите за някои неща: малките не излизат навън ни-ко-га. Стоят натъпкани в свръхотоплена стая по цял ден и услужливо си прехвърлят вируси. Тези, които отказват да спят (в частност – сина ми), са задължени да стоят два часа в креватчето си, защото ако случайно ги пуснат да си играят, ще развалят дисциплината. До ден днешен не проумявам как не ти става жал да държиш 2-годишно дете насила в леглото, защото свободното дете е против правилата. Като цяло не съм видяла нито едно дете от яслена група с изписана радост на лицето – всички плачат, бършат сополи, имат уморен и изоставен вид. (ОК, това последното беше моя емоционална оценка).


Но съм сигурна, че моите наблюдения не важат за всички.


Аз самата започнах да пренебрегвам вътрешния си бунт към потресаващо остарялата ни система, защото виждам и добрите неща. Синът ми има чудесна учителка. Започна да казва някоя и друга думичка. Рисува добре. Емоционален и интуитивен е, казват, че обичал и музика. Ако не беше яслата, аз нямаше да съм на чудесната работа, на която съм в момента. Ако не бяха жените, които го гледат там, аз щях отчаяно да чопля тъмните страни на full-time майчинството, което, оказа се, не е полезно за моя милост.

Не твърдя, че горната тактика е универсално ефективна, но трябва да щадим психиката си и наистина да отдаваме мислите си на по-приятни неща. Разхлабването на хватката на вечните притеснения и 24-часова бдителност наистина прави чудеса с мирогледа. Децата ни ще минат през всички фази с или без наша намеса, защото те са си сървайвъри. Нека всеки се чувства спокоен с избора си, решенията наистина идват естествено. Все си мисля, че всеки достига до своя ОМММ- момент, но по-добре рано, отколкото късно.


⇒Вижте още от ТЕЯ ДИЯ

⇒Вижте още по тема ДЕЦА 0-3

⇒ Вижте още по тема МАЙЧИНСТВО

Коментари