Телефони, телевизия, компютри, видеоигри. Поръчваме храна през апликация, резервираме билети за кино през интернет, пращаме смс за рожден ден. Чух, че във Франция има дори автомати за стекове – можеш по всяко време да отидеш и да си избереш качествено месо от вендинг машина. Удобно и бързо.

Помните ли кога за първи път научихте за интернет? Ползвате ли мобилен телефон? Колко често играете на него?

Смартфоните са нещо като цигарите. Ако трябва да изчакаш малко някъде, просто влизаш в мрежата и времето лети неусетно. В Америка дори слагат табели на кръстовищата със забрана да се пресича, докато гледаш в телефона си. Всеки от нас го прави на моменти, без дори да се усеща. Малкото устройство е като естествено продължение на дланта ни.

Двойка – вечерят, всеки с телефона си. Понякога се поглеждат, друг път не. Плащат, стават и тръгват. В заведение на съседната маса – семейство с деца. Всеки гледа в телефона си, а най-малкото – в таблета. Още не може да говори и затова няма мобилен телефон. От време на време си показват нещо на екраните, смеят се или се възмущават, не разговарят много. Съсредоточени са.

Жена прави селфи с бебето си, качва го в инстаграм. Малко момиче се снима с кукла и го публикува пак там. Иска да бъде като майка си. Някои родители правят фейсбук или имейл на новороденото си бебе или дори домашния любимец. Момчета се състезават кой ще направи най-екстремното селфи върху влаков вагон. Страшна и опасна мода, понякога костваща живота.

Вижте още: Безопасни ли са за децата мобилните устройства и приложенията на тях?

Жена влиза запъхтяна във фризьорския салон, сяда пред огледалото и бързо връчва таблет на невръстното си дете, докато още не се е сетило да поиска нещо или да измрънка, че му е скучно. Тишина и спокойствие. Чувала съм, че Baby Tv направо хипнотизира децата.

Знаете ли, че има хора, които не притежават телевизор вкъщи? Предпазват децата от вредното влияние на предаванията. Някои пък нямат мобилен телефон, ползват само домашен и е предизвикателство да ги откриеш. Други не искат и фейсбук профил, имат повече време за други неща. Или отиват да живеят на село, за да може децата им да са близо до природата. Ходят в селското училище или са избрали да ги обучават вкъщи.

Кое е по-добре? Съществува ли оптимално решение?

Някога, когато заминавахме на летището, ни изпращаше цялото семейство и пак така ни посрещаха. Със сълзи и цветя, не се чувахме с дни, дори месеци. Докато се срещнем, се променяхме. Днес може да видиш и да говориш с човек от другия край на света за колкото време пожелаеш.

Дали комуникацията лице в лице намалява или просто се трансформира?

Случва ми се все по-често да ме питат: „Правите ли онлайн терапии?” В началото се учудвах. Мислех, че няма нещо, което да замени спонтанността на непосредствения контакт. Продължавам да съм на това мнение, но пък не е и необходимо едното да заменя другото. Според мен всяка крайност е прекомерна. Хубаво е да си го напомняме. Живеем в бъдещето, докато пиша всяка буква, вече е нов момент, всичко се променя светкавично.


А децата ни? Ами те гледат от нас, особено докато са малки. Трябва ли детето да бъде информирано, за да може да избира един ден само?


Много се говори за вредата от прекомерната употреба на интернет и телевизия. Не съм експерт в областта, но все пак човекът е „социално животно”. За да бъдем щастливи, имаме нужда да комуникираме, да се чувстваме част от нещо, да принадлежим. Едни повече, други по-малко. Живеем във века на технологиите и колкото и да не ни се иска да го признаем, това е неоспорим факт.

Ако се случи вашето дете да е обсебено от интернет, преди да му се скарате, може да помислите какво му липсва, какво намира там, за да предпочита компютъра пред приятелите си, пред вас. Какво има зад екрана, което не притежава в реалния живот? Има ли с кого да поговори и по-важното – има ли кой да го чуе?

Смятате ли технологиите за вредни?

Ограничавате ли децата си в ползването им и как?

На каква възраст им купихте мобилен телефон?

Нужен ли е на едно дете профил в социална мрежа и след каква възраст това е приемливо?

Още от Виолета Азис

Коментари