от Даниела Ламбова

Преди време смятах, че хората, които лъжат децата си, са лицемери и страхливци, неспособни да поемат предизвикателството да бъдат честни и открити с тях.

Недоумявах защо са нужни заблуди от типа на “щъркелите носят бебетата”, като рано или късно детето само ще научи за реалността от някой друг. Или защо ни е притрябвало да лъжем, че магазините за играчки са затворени днес, вместо просто да обясним разумно на детето, че не може да му се купуват играчки ежедневно? Такива дребни лъжи са прийом на незрелите и безотговорни родители, неосъзнаващи сериозните поражения в далечен план, които причиняват на децата си, разсъждавах аз и вярвах, че никога няма да изричам неистини пред моите бъдещи деца. Е, може би само темата за Дядо Коледа е спорна, но да приемем, че това не е точно лъжа, а просто една детска химера.


Така си мислех, преизпълнена с добри намерения, докато не станах родител и не започнах съвсем неусетно да се подхлъзвам по наклонената повърхност на лъжите.


Започна се с една съвсем невинна заблуда, добронамерен опит да спра сина ми да яде сладкиши. Предвид, че имам особена слабост към торти и шоколади, дълго време успявах да се крия от детето, докато консумирах подобни нездравословни продукти. В един момент обаче това стана невъзможно. За случаите, когато бивах “хваната в крачка” се подготвих да отговарям, че “това е люто, затова не е за малки деца”. Синът ми вече добре знаеше какво е люто, след като 2-3 пъти по невнимание беше опитал нещо пикантно. Затова този метод действаше добре, а пък аз изобщо не се замислях, че реално си е истинска опашата лъжа.


Вижте също: ПОНЯКОГА СЕ ПИТАМ=>DSC_6145-1я

 

 


Нещата загрубяха една сутрин, докато детето кротко си похапваше каша. Незнайно защо реши, че кашата има нужда от сол! Бях леко шокирана, предвид загрижеността ми детето да не консумира твърде голяеми количества сол. Припомних му, че до момента щастливо си е хапвал кашата без сол всеки ден, но той категорично отказа да продължи закуската с безсолна каша. След 3 секунди на колебание дали да я оставя за по-късно, което означаваше с 99% сигурност да отиде в кофата, а детето да не закусва нищо, освен евентуално бисквити, или да премина в режим долна лъжкиня, реших да избера второто. Занесох купичката до кухненския плот, взех солницата и се направих, че ръся от нея – без реално да го правя. Разбърках кашата я подадох на детето с усмивка:

– Сега по-добре ли е така СЪС СОЛ?

– По-добре е – отговори ми той и си изяде закуската, без да каже повече и дума.


Знаех, че вече съм прекрачила границата и няма връщане назад. И когато само след ден се появи поредното предизвикателство, изобщо не ми мигна окото да изрека и най-долните лъжи.


Слагах детето да спи, когато на вратата се звънна. Знаех кой е, бяхме поръчали доставка на храна. Синът ми много обича да посреща и изпраща всички куриери, да взима доставките лично и даже да носи продуктите по местата им. Но ако допуснех това сега, означаваше да не спи поне още 1 час – съвсем в разрез с моите планове.


Вижте също: МАЛКИТЕ ГОЛЕМИ СУПЕРГЕРОИ – ВЪЗРАСТТА 0-3=> Малките големи супергерои

 

 


– Кой е това? – попита той невинно.
– Съседите – най-нагло излъгах аз.
– Искам да ги видя!
– Те са дошли набързо, само да кажат нещо на тати и си тръгват.
– Да ги видя! – настоя той и се опита да се измъкне от леглото.
– Тръгват си, тръгват си! – отчаяно настоях аз – Много бързат и си тръгват!

В този момент се чу потракване на стъклени бутилки, което беше познат сигнал за малкия любопитко.

– Искам да взема покупките!
– Нали ти казах, че това са съседите, те вече са си отишли даже!
– Искам да видя!

Оттук нататък дори не помня в какви лъжи се оплетох, но накрая синът ми или повярва, или се примири със ситуацията (второто е по-малко вероятно).


А аз ненадейно осъзнах как от майка с най-добри намерения и желание да възпитава детето си с честност и прямота, се превърнах в изпечена лъжкиня, само и само, за да избегна евентуални битови усложнения.


Всеки знае, че най-лесният и най-неправилен начин да се решават проблемите е като не се изправяме срещу тях, а точно това започнах да правя аз, изричайки неистини пред невинните детски уши. Питам се сега как позволих да стигна дотук и има ли връщане назад?

Скъпи родители, не допускайте тръшкането и отказите на децата ви да нарушат вашите планове за добро възпитание! Казвайте им истината винаги и те рано или късно ще свикнат с нея. Децата са разумни същества: погледнете тригодишното в очите и спокойно му обяснете, че шоколадът е вреден и не му позволявате да го яде, защото ви е грижа за здравето му. То ще разбере – вероятно след 20 години, но ще ви разбере. А междувременно посрещайте пищенето и търкалянето по земята с усмивка, знаейки че сте постъпили правилно. И няма да ви е срам като мен…


Вижте още от ДАНИЕЛА ЛАМБОВА=>

Вижте още по тема ВЪЗПИТАНИЕ=>

Вижте още от категория #ВсичкоЕНаред=>

Вижте още по тема ДЕЦА 0-3 г.=>

Коментари