Изабел Басмаджиян

от Изабел Басмаджиян

Мине не мине време и внезапно се нарушава спокойствието и равновесието във всемирната любов, когато майките се разприказват за кърмене. От години не спира да ме удивлява това празнословие, в което се разменят еднакви реплики, с единствената разлика, че излизат от различни усти. Или клавиатури.

Участвала съм в не една словесна битка първо като бременна, после като новородена майка и накрая като „сектантка“. Заради това смея да твърдя, че темата е тотален капан, огромна загуба на време, здрав разум и хубави мисли.

Четейки коментарите в тези дискусии за пореден път осъзнавам колко е важно не само как пишеш, но и как те четат. Щекотливите теми изискват такт, емоционална зрялост и самовъзпиране до разумни граници, за да бъдат възпроизведени позитивно. Иначе не са полезни нито за автора, нито за читателя. Ако желаете да информирате обществото защо сте следвали някакви ваши вътрешни пориви и колко време героично сте се въздържали преди да го споделите, вярвам, че не очаквате нашето позволение постфактум. Търсещите сензация или ставащите неин проводник едва ли допринасят още едно бебе да бъде кърмено или пък да не бъде.

→ Вижте също: Жената през прозорчето

Позволете да не ви потретвам какви са ползите за майките, бебетата, обществото и природата когато жената кърми, защото отричането им (или още по-зле, незнанието им) не е обект на мислите ми в момента. Към този факт ще добавя само, че кърменето е право на бебето преди изобщо да бъде избор на майката. Не мисля, че е голяма хвалба когато кажете в родилното „Не искам да кърмя.“ и ви отвърнат с неодушевеното и лишено от всякаква подкрепа „Ми, добре!“ В същото време жената има право да чувства и изживява ситуацията по нейния си уникален начин и няма сила на света, която да оспорва индивидуализма ѝ. Става въпрос за нейното тяло, не вашето; става въпрос за нейните дни и нощи, не вашите; става въпрос за нейното бебе, не вашето. Не кърменето идентифицира майката като такава и не то ще предопредели нейния стил на родителство и връзката ѝ с детето през годините. Тя, връзката, е нещо, по което се работи постоянно. И не е за хорските усти.

Спрете си крайностите, хора! Особено ако не ви понася да прочетете даден текст без да откриете несъществуващи в него намеци и скандали.


Националният спорт на българина да си вре носа навсякъде и да разбира от всичко е причина да има толкова „осъдени“ майки заради начина им на отглеждане и изхранване на детето.


Кърменето и не-кърменето не бива да отчуждават. Не бива да избуяват знамената на враждуващи лагери. Би било чудесно да се отнасяме с емпатия една към друга, защото нито вие можете да влезете в моите обувки, нито аз във вашите. И не е нужно. Заедно сме в кюпа от момента на зачеването, защо ви е да си ги мерим?

→ Вижте също: Кажи на някого до теб, че #ВсичкоЕНаред

Това унизително поставяне в рамка чрез епитета „сектантка“ е нищо повече от неуважение към всички, които са имали затруднения с кърменето през първите месеци, но успешно са ги преодоляли и днес са щастливи със себе си. Защото вероятността две майки да са изпитали сродни проблеми, но едната да ги е превъзмогнала, а другата да се е отказала, е голяма. Не виждам повод за подигравки. Същевременно всяка една от нас познава много майки, които поради различни причини не са се радвали на успешно кърмене и темата наистина е чувствителна, дори травматична за тях. Едва ли е голяма морална победа да настъпиш някого там, където ще го заболи.

Докато спорихте кое е правилно, здравословно и перспективно за отглеждането и възпитанието на чуждото дете, май не видяхте как вашето бебе направи първите си самостоятелни крачки. Знаете ли, щом една тема взема за жертва някоя от нас, поставяйки под съмнение всичко, в което тя вярва, е време да се замислим струва ли си.


Всяка майка е идеална за нейното бебе.


Тя е човекът, който се тревожи, милва, закриля, обгрижва. Тя е човекът, който прегръща, целува, води, учи. Тя е човекът, който е бил наш пример в родителството – та ние сме нейни дъщери. Противопоставянето на гледни точки нито е градивно сега, нито някога ще бъде. Всяка от нас трябва да чувства увереност и подкрепа в действията си, сила в решенията си. Родителството е сериозен ангажимент с множество въпросителни, дилеми, „ако“-та, отварящи се и затварящи се врати, надежди, опит. И, разбира се, грешки. Дали усещането за стабилност ще дойде от партньора, родители ни, приятелка, съфорумки, съседи, вечно знаещата леля в бакалията, е без значение. Важно е жената да ги има. Нейното положение и без това е твърде деликатно, за да ѝ се натрапват правила, чужд опит и вярвания. Важно е да знаем, че нищо не е фатално, щом децата ни са здрави. Мнението на околните за вашите избори, не е нужно да се превръщат във ваша реалност и обратното – не съдете другите, ако не прегръщат вашите истини и опит. Те имат свой собствен. Вярвам, че когато успеем достатъчно вдъхновяващо и позитивно да представим мнението си за кърменето и некърменето, вместо като контрапункт на правилното и неправилното, това разединение с грозни нападки ще отплува в небитието. И с моралистките ще се свърши навеки преди да застареят в поредната късогледа леля от бакалията.

Моите уважения към всички, la donna e mobile.

→ Още статии от Изабел Басмаджиян

Коментари