Невена Генчева

от Невена Генчева

Всички ги имаме у дома си – живяните мебели. Сигурно сте чували за мълчаната вода. Е, те са точно обратното – в тях няма нищо мълчано – те са викани, смяни, плакани, блъскани, чегъртани по пода, счупвани и лепени, но в никакъв случай мълчани.

Те са чайникът, който детето е счупило точно така, че да е удобен до си подпреш лъжичката; плотът с кръгчето от изгоряло, останало от тенджерата с онзи, вкусния сос за спагети, които изядохме заедно в един скучен и сив вторник; нарисуваното с червена химикалка по стената, което за посветените в тайната е пътека през приказна гора от домашните растения.

Онази майка от американската реклама- ParentlandВижте също: ОНАЗИ МАЙКА ОТ АМЕРИКАНСКАТА РЕКЛАМА=>

 

Нашата маса, например, купихме преди три години. Знаех, че е здрава, дървена, разтегателна и, разбира се, практична. И толкова. „Това е кухнята.“ – обобщено казах на майка ми, когато дойде на гости в новия апартамент. И така си беше – една съвкупност от нови неща без история, почти сурови и напълно мълчани.

Три години по-късно масата ме поздравява с тихо проскърцване, когато поставям купата с плодовете отгоре. Повърхността ѝ прилича на историческа карта – ето тази резка направих с ножа без да искам, когато се обърнах да видя клипа на една любима песен. От тази страна са дупките, които децата надупчиха с вилиците, докато се заливаха от смях, а аз им се карах. Грапава е от постоянното почистване на нещо разлято и залепнало, а отдолу има малка вдлъбнатина от ритащо краче.  „Заповядайте на масата.“ – казвам и се подсмихвам, защото звучи толкова непретенциозно, че гостите изобщо не чуват главното „М“.

Детската стая Монтесори - ParentlandВижте също: ДЕТСКАТА СТАЯ СПОРЕД МОНТЕСОРИ – СВОБОДА, ПРОСТРАНСТВО И САМОСТОЯТЕЛНОСТ=>

А стените? Имали уши. И не само, не само! Да, след няколко години ще пребоядисаме, но винаги ще помня как децата бяха изрисували цялата стена в детската по повод първите си пастели – каква еуфория само, каква гордост и какъв размах! Едно истинско произведение на детския класицизъм, трагично заличено от гъбата. Макар че стената си остана завинаги леко обезцветена – петно-паметник на моя праведен гняв срещу пастелите. Ах, глуповата млада майко!

А паркетът в детската скърца на едно точно определено място. Знам го добре, защото от три години всяка вечер го прескачаме, за да не събудим децата.

На пердето пък има тайно място, което е изцапано с шоколад от мъничко пръстче и не може да се изпере. Прилича на миниатюрен отпечатък. По-мил ми е от гипсова отливка. А колко му се ядосвах в началото!  И на пукнатината в стената до банята, която се получи от ядосано тряскане на врата!

Пътуваме по дъгата - ParentlandВижте също: ПЪТУВАМЕ ПО ДЪГАТА=>

 

Хубавичкият ми нов апартамент, с модерните ми нови мебели, които толкова избирах, мислих дизайни, разчертавах планове, четох за фън шуй и изчислявах потока на чи! После се наложи да пренаредим три пъти, за да е удобно и функционално и всякакво чи избяга с писъци. Сега гардеробът се извисява на много кофти място и хвърля крива аура – сянка, защото едната му вратичка е счупена. Много удобно, защото децата вече не могат да го отварят сами и да изравят всички сгънати вътре дрехи в порив на модна еклектика.

Само три години, а толкова много истории! Толкова живот, чиято есенция е запечатана в душите на външно осакатените вещи. Срам ме е като си помисля как безпардонно изхвърлих мебелите на баба ми, за да направя място за своите. Колко неразказани истории, колко емоции не получиха полагащото им се уважение. Но те мълчаха за мен, нейните живяни мебели, както сега гостите ми не разбират езика на моите.

„Жалко.“ – казва приятелка – „Съсипали са ти шкафа“.

„Красотата е в очите на гледащия“ – отговарям аз и се усмихвам.


Вижте още от НЕВЕНА ГЕНЧЕВА=>

Вижте още от МАЙЧИНСТВО=>

Вижте още от СЕМЕЙСТВО=>

Коментари