Пътуваме честo, за малко или за по-дълго, близо или далеч. Винаги сме пътували. Всъщност след първото двуседмично пътешествие в Тайланд като двойка знаех как да отговоря на любимия въпрос на дядо Марин за хората: „А той става ли за дълъг път?“.

Сега сме четирима. Пътуваме често заедно, за малко или за по-дълго, на хотел или палатка, с кола или самолет, понякога и с нощен влак до дома на дядо Коледа в Лапландия. Усещането да присъстваш, докато децата ти откриват света е страхотно – плътно чувство на щастие, на споделяне, момент, в който няма нищо друго освен нас четиримата…и няма нужда да има.

Продължаваме и двуседмичните пътешествия. Само двамата. Тази година Аржентина ни беше 13-тата дестинация. Пропуснахме 2 години – докато бях бременна и когато се родиха Д.и В. (близнаци са, така че само 2 години).

Пътуваме по дъгата - Parentland→ Вижте също: ПЪТУВАМЕ ПО ДЪГАТА

 

 

Обичаме сами да избираме маршрута и да си организираме пътуването. Времето за това става все по-малко – вечер след работа, след балета/фехтовката, след „хайде изяж си вечерята“, „измий си зъбите“, „обличайте се“ и „искаме  приказка“. Логистиката по оставяне на децата за 2 седмици на баба и дядо също не е лесна – училище, ролери, колело, рождени дни, болести. Мисълта, че ще са далеч и няма да ги виждаме също ме тормози – стават все по-интересна и приятна компания.


Въпреки това, моментът в който сме ги разквартировали за отглеждане, оставили сме „Упътване за гледане на Диа и Вико“, списък с хомеопатичните лекарства, пуснала съм 2 перални, организирали сме жената за почистване, закопчали сме раниците… Точно тогава онова усещане за предстоящо пътешествие, приключение, уединение, е страхотно.


Нов свят, нови впечатления, нови запознанства и най-вече 2 седмици само за нас двамата. Може би всичко това става още по-хубаво по време на дългия 10-12 часов полет със собствен екран, 20 филма, от които да си избираш, без да се съобразяваш с никой друг, докато ти носят кафе, винце, храна…

Преди всяко пътуване често (не) отговарям на интересни въпроси и коментари:

 „Само двамата? Много смело да останете сами за толкова време!“ – Всъщност веднъж се замислихме дали да не пътуваме с приятели, но така само двамата имаме свободата да правим това, което искаме и да наваксаме „времето за нас“, което все по-трудно успяваме да си отделим в матрицата на ежедневието, наречена „работа и 2 деца“. След всяко такова пътуване си спомням защо съм избрала Д. Виждам го такъв какъвто е – без изнервените, уморени очила на жена, която все се бори всичко да и е на 6 – любовта, децата, работата, къщата, косата…Когато сме двамата той се грижи за мен, за нас, а обикновено все аз организирам цялата семейна банда.

 „Мъжът ми/аз (като по-често е „мъжът ми“) не тръгва без децата“ – Голям късмет съм извадила в това (и в много други) отношения. Оставяме децата от малки, където можем и на който ги пожелае. Свикнали са и даже им е интересно, разделяме се спокойно и се чуваме по телефона, като най-честият разговор е на тема: „Мамооо, купихте ли ни подаръците?“. Не че не ми липсват, но съм приела нагласата на Диман. Когато го попитам дали ще му липсват Дребитата, той след кратък размисъл: „Няма да ми липсват, но много ще се радвам да ги видя, когато се върнем“.

Кавказки дневници в осем точки Parentland→ Вижте също: КАВКАЗКИ ДНЕВНИЦИ В ОСЕМ ТОЧКИ

 

 

„Преди и ние така пътувахме, но сега предпочитам просто да си почивамe“ –  Разбирай тип „ол инклузив за 200€ на ден“ – хотел, басейн, шезлонг на 50 метра от плажа „защото децата много обичат басейни“.  Като си представя за тези пари какви приключение по света могат да се преживеят … Откакто са се родили Диа и Вико имам още една мечта – да не изчерпим ентусиазма и приключенския си дух  дотолкова, че да изберем семейна почивка тип „ол инклузив“. Дотук се справяме добре.

Прибираме се след 5 дена. След всичко преживяно – ранчо в земята на каубоите,  лодка към Антарктида, 24 км. трек в Патагония към Cerro Torre, 50 метрови парчета лед, които се отчупват пред очите ти от гигантския ледник Perito Moreno, разходка с колелета, дегустация на Малбек и танго вечери в Буенос Айрес, очакваме с нетърпение да се приберем, за да се видим с дечицата. Така  приятното пътешествие прелива в силна прегръдка, много целувки и онова плътно усещане за щастие, когато няма нищо друго освен нас на света…

П.С. Последните 3 години все си казваме, че това ще ни е последното пътешествие без децата…


⇒ Вижте още по тема ПЪТУВАНЕ И ВАКАНЦИЯ

⇒ Вижте още от категория ПРЕДИ ДЕЦАТА

⇒ Вижте още от категория БЛИЗНАЦИ

Коментари