Първото – дирижирано раждане в българска болница. От първите болезнени контракции до майка, просната на носилка и изпратена обратно в предродилна да си почива, а бебе захвърлено на неизвестно място да прави неизвестно какво, са изминали около 4 часа. През цялото време бъдещата майка бива третирана като досаден роднина, а тялото ѝ – като ненужна собственост на болничния персонал. „Поглèзи се малко, но всичко свърши добре.“ Здраво бебе и изнасилена майка плащат щедро и се прибират по живо по здраво вкъщи.

Второто – домашно раждане с две акушерки извън България. От първите болезнени контракции до майка, гушкаща малко сладко бебе в собственото си легло, са изминали около 8 часа. Акушерките прекарват цялата нощ, дремейки на дивана, а майката открива истини за живота и за себе си в басейн с вода в банята. Акушерките влизат, за да видят и снимат появата на бебето от водата. „Благодаря ти, че ми позволи да присъствам на твоето раждане!“ – пише едната в книга, на която е автор. А другата подарява пастелен пейзаж на гледката през прозореца, която е наблюдавала, докато е чакала раждането да приключи.

Няколко субективни заключения:

Домашното раждане не е по-безболезнено от болничното.

По-бързото раждане не е задължително по-добро от по-бавното.

Няма никакво значение къде ще родиш. Има значение с кого.

Човещината не се купува с пари.

Доверието, уважението и свободата да избираш са най-важни от всичко. Особено за раждащата жена.

Коментари