Албена Тодорова

от Албена Тодорова

Аз съм един от онези хора, които невинаги имат ясна идея, какво искат или с какво се захващат, било то смяна на работа, избиране на лютеница в магазина, сприятеляване с нови хора или връзка с някого на много (хиляди) километри разстояние. Въпросът „Какво искаш“ обикновено ме вкарва в тежък ступор и безмълвие и честният отговор е „Да не ме питаш“.

Под това съмнително предисловие искам да обобщя накратко какво ми даде ученето на „екзотична“ специалност – „Японистика“. През годините родители и бъдещи възпитаници често са питали доколко има смисъл да се учи японски в университета, та изреченията по-долу са сбит преразказ на многословните ми обяснения.


Защо да


  1. Хората са супер

През дванайсетте години, прекарани в японистиката като студент, магистър, докторант и хоноруван преподавател, срещнах много чудесни, умни и вдъхновени хора, готови да полагат ентусиазирано усилия за най-странните каузи, например научаване на две хиляди йероглифа (изписване, произношения, значения, съчетания, което прави десетки хиляди единици памет), поставяне на пиеса на тема Буда и паяжинката или овладяване на непосилно количество граматика с цел изпит за стипендия в японски университет. По наблюдения подобна атмосфера на задружна лудичкост е по-скоро изключение в системата на висше образование на нашите ширини, затова съм ужасно благодарна най-вече на студентите (си) за това, че не ги беше страх да летим заедно. За мен удоволствието беше повече от каквото и да е друго и компенсираше напълно безсрамно мизерното заплащане.

  1. Япония е супер, японският език е супер интересен и развиващ, японската литература е любовта на живота ми

Тук влизаме в света на личните предпочитания – кому сватба, кому брадва, но занимаването с японски език и литература – и като студент, и като преподавател – никога не ми е омръзвало. Японистиката ме караше да се чувствам жива през повечето време, и от двете страни на преподавателското бюро. Скука беше понятие от друг свят.

  1. Японистиката дава полезни умения (на мен ми даде хляба в ръцете)

Тук може да спорим много, но според мен всеки с повечко хъс може да извлече компендиум знания и умения, които да бъдат полезни. В японистиката е много видимо как резултатът е правопропорционален на положените усилия (и не, не е честно, че някой има по-добра памет или по-бърза мисъл, но тези неща могат да бъдат компенсирани с постоянство).

Повечето колеги, с които съм работила, имат именно този набор от качества – постоянство, търпение, хъс. Ако тук четат потенциални работодатели, горещо препоръчвам да наемете японист, кандидатстващ за работа (главата си слагам в торбата за завършилите между 2006 и 2014).


Защо не


  1. Няма ясна професионална посока

Не, няма. Ако не ви е ясно какво искате от живота в първи курс, без целенасочена работа в посока „какво искам“, на края на четвърти курс вероятно пак няма да знаете. Двата най-ясни пътя на професионална реализация след завършване са преподавател или преводач (обикновено трябва двете успоредно за що-годе несмехотворен доход). Сред завършилите колеги има програмисти, маркетолози, специалисти по ЧР, бизнес развитие и други герои. По наблюдения всеки си проправя пътя сам, колкото и страшен, но славен да е той.

  1. Ужасно е далеч

Япония е далеч, а без поне една година специализация на място овладяването на езика е доста трудно. За мен това никога не е било проблем, но мисля, че не бих могла да живея в Япония – прекалено голяма част от сърцето ми е в Европа (приятели и семейство).

  1. Ученето е ужасно много и не може да се прави между другото, особено първите три години

Чудех се дали да сложа това в да-тата или в не-тата, и все пак, припомняйки си колко много хора са се отказвали или са били на път да се откажат поради това, че потъването в ученето не им позволява да работят/купонясват/учат още една специалност или каквото е на дневен ред, мисля, че преди да се захване с подобна специалност, човек трябва да си даде ясна сметка, че освен шест-осемте часа лекции и упражнения на ден, трябва да посвещава минимум още четири за писане на домашни, преговори и какво ли още не (говоря само за японския език, не за другите предмети). Ученето на японски в универистета не става между другото.

С две думи – японистиката е такава, каквато си я направи човек. На мен ми даде дванайсет прекрасни години учене и работа и ми отвори врати, чието наличие нямаше дори да открия, ако се бях захванала с друго. Любов и благодарност за милите хора, благодарение на които това беше възможно.

===

Текстът е писан за специалност „Японистика“ в Софийския университет; нямам преки наблюдения върху други университети.
За жалост повечето хора, които ми дадоха хляба в ръцете, отдавна не са там.


⇒ Вижте още от АЛБЕНА ТОДОРОВА

⇒ Вижте още по тема ОБРАЗОВАНИЕ

Коментари