Мария Илиева

от Мария Илиева

Децата са прекрасно житейско събитие, в това спор няма. Появата им е като внезапна заря от щастливи моменти, която няма как да си набавите чрез други методи. Нито грижите, нито тревогите и проблемите ви сломяват, вече всичко придобива смисъл, който можете да пипнете с ръка. Някак окрилени сте, с нови мега сили и вълшебно наметало на анимационен супергерой.

Има обаче едни набор преживявания, навици и усещания, които безвъзвратно са си отишли, или поне за толкова дълго време, че после ще ви бъде трудно да си ги припомните. За всеки, разбира се, са различни, има и хора, които са заличили категорично от паметта си периода *преди децата*, отъждествявайки се единствено с ролята си на родители, но за тях не иде реч в този текст.

Винаги съм твърдяла, че не бих заменила свободното си от фиксирани ангажименти като семейство и деца десетилетие между 20 и 30, но кой знае, ако беше станало другояче, може би пак щях да го смятам за щастливо стечение на обстоятелствата. Този период беше свобода, забавление, много работа, пътуване, контакти. Самоопознаване. Имах достатъчно време да се фиксирам навътре, да се самоанализирам и да поставям собствената си персона в центъра на Вселената. И достатъчно време, за да ми стане скучно да го правя.

Все пак има неща от онзи период, които носят лека носталгия и крива усмивка. Моите липсващи елементи не светят постоянно, активират се само от време на време, без чувство на паника или депресия, просто като малки носталгични лампички, които да ми напомнят, че е имало и други времена.  Ех, какви времена…

ШЛЯЕНЕТО – Ей, това безцелно ходене насам-натам как ми липсва! Без да планираш, без да изчисляваш време, дистанция и да си задаваш постоянно въпроса “Ама има ли смисъл сега да ходим там?”. Едно лежерно носене по улиците след работа,  събота на обяд или неделя привечер. Паркове, кафенета, магазини, пазари, където и да е,  с едно-единствено условие – да е без цел и особена важност.

ЗАВЕДЕНИЯТА – като една бивша нощна птица, сега оценявам възможността да излизаш (почти) всяка вечер, без да превръщаш това в грандиозно и планирано с месеци събитие. Независимо дали на ресторант, бар, нощен клуб, дискотека или каквато разновидност заведение там се сетите, контактът с хора и интензивното поддържане на социална среда запазват кондицията. Също така и бързо писват след една определена възраст, но за това друг път.  Да се видиш с тоя, оня, да пийнеш по нещо след работа, да отпразнуваш някоя глупост, да си разходиш новите дрехи или да се посмеете на общи спомени – каквато и да е идеята, там сте. В тази подточка визирам единствено излизането БЕЗ ДЕЦА, това със е един цял нов раздел от човешкия живот, почти научна дисциплина.

ТАНЦИТЕ – просто да отидеш ДА ТАНЦУВАШ. Да излезеш на дансинга и да се развихриш, без да ти пука кой те гледа, какво си мисли, как точно изглеждаш, добре ли ти стоя тоя панталон и дали обувките са ти удобни или не съвсем. Имам самочувствието, че танцувам сравнително добре и притежавам усещане за ритъм, но ако внезапно и без повод се изтъпаня в средата на хола и си пусна музика, всички вкъщи ще прихнат да се смеят. Танцуваме често с моите момичета, но тези поклащания нямат нищо общо със секси себеутвърждаващите предизвикателни движения на тялото в готин ритъм, освободената енергия и изпразването на съзнанието от хаотични мисли, задачи, съмнения и проблеми. В житейския етап, в който съм в момента, е редно да се запиша на салса или танго, гледам, че така правят хората, но аз все още не смея, оставям го за по-нататък.

Заслужава ли си? - Parentland→ Вижте също: ЗАСЛУЖАВА ЛИ СИ ДА ИМАМЕ ДЕЦА

 

ПЪТУВАНЕТО САМА – да пътувам сама винаги ми е било любимо – няма с кого да се съобразяваш, имаш време да мислиш, да разглеждаш, оглеждаш, анализираш. Усещаш местата напълно автентично, без да се затваряш в групата, семейството, двойката. Говориш с непознати, усмихваш се на минувачи, запаметяваш образи, които иначе би пропуснал. Да бъда съвсем сама не ми се е случвало от дълго време. Хем нямам нужда в момента от това, хем ми липсва. Странна работа.

ДА ИЗЧЕЗНЕШ – да си приготвиш багажа за пет минути и да поемеш в неизвестна посока. Да не умуваш с месеци, да не изчисляваш бюджети и разходи, просто да импровизираш. Да не даваш сметка и обяснения, да НЯМАШ ПЛАН!

БЕЗГРИЖИЕТО – когато си млад, необвързан, с добра работа, здрави родители, собствено жилище и свестни приятели, от гърба ти липсва огромната торба с грижи и тревоги, която ще подносиш само след няколко години. Детето здраво ли е, развива ли се добре, колко ще похарчим този месец, дали ще имаме време за това и онова, има ли смисъл да правим едикаквоси, дали не е по-добре да постъпим по друг начин, правим ли най-доброто, къде е балансът, защо ни гледат така, какво искат да кажат, справяме ли се достатъчно добре, читави родители ли сме или пълен провал, децата харесват ли ни, добри деца ли сме самите ние, нашите добре ли са, приятелите ни още ли са там, правим ли достатъчно за тях, а те за нас? И още куп неща, за които да се тревожим и с които провеждаме спаринг мачове почти ежедневно. Този рояк притеснения ви накацва неизбежно след появата на първото дете, за добро или зло – там е. И няма връщане назад. Преди децата ви се струва, че животът е адски сложен с тези любовни кахъри или с идиотщините в офиса, но после същите ви се виждат като игра на Не се сърди човече. Разбира се, не е задължително след появата на децата да сте в постоянна драма или главоболие, но имате в ръцете си едно заплетено кълбо, което постоянно трябва да оправяте.

ПРИЯТЕЛИТЕ – независимо дали е компания, група жени, колеги или квартална банда, след децата ги виждате много по-рядко. Дори при най-добрата организация и желание за социални контакти, понякога обстоятелствата не ви позволяват да бъдете толкова гъвкави, колкото ви се иска. Най-общо са два варианта – или сте от тези, които винаги организират всичко и вечно ръчкат хората за срещи (докато не ви писне и не теглите една майна на всички). Или пък сте от другите – за да се видите с приятели, трябва да имате идеалния ден, перфектните условия (паркинг, заведение във ВАШИЯ квартал, час без трафик, топъл сезон, подходящо настроение, т.н.), които никога не се засичат накуп. Айде на кафе? О, аз вече кафе не пия. Вечеря? Абсурд, няма на кого да оставя децата. Уикенд извън града? Имам много работа в офиса. Излет в планината? Мързи ме, изморен съм. И така в повечето случаи групите си остават само с добрите намерения и виртуалните уговорки.

майчинство и кариера; А не може ли и двете - Parentland→Вижте също: А НЕ МОЖЕ ЛИ И ДВЕТЕ?

 

 

ИЗЛЕЖАВАНЕТО ПРЕЗ УИКЕНДА – Сега при мисълта да си пропилея половината уикенд в сън ми става лошо, но преди, особено след тежки вечери, нямах никакви притеснения. Единствената ми причина да се излюпя по-рано беше да изведа кучето или да си набавя храна. Сега не бих ставала в 2-3 следобед, но пак нямам против да поспивам до по-късно. Слава богу, от време на време моите любими домашни приятели ми го позволяват.

ПАРТИ, ГОСТИ, КУПОН – някой просто да мине и да си приготвите заедно вечеря, друг да донесе вино, трети нещо сладко. Да направите спонтанно парти от нищото. Да отидете на изненадващо гости. Да организирате купон, на който да пристигнат супер интересни нови хора. Да разговаряте на приятни теми извън битовите. Да спорите и дискутирате. Да сте във вихъра. Тези неща с малки деца са трудно постижими, но имам доброто предчувствие, че след някоя и друга година ще бъдат отново възможни.

БЮДЖЕТ? МОЛЯ?! – през повечето време от самостоятелния си живот съм получавала добра заплата, не бях от най-спестовните (все още не съм), а думата бюджет или изобщо някакво елементарно пресмятане на разходите ми бяха непонятни. Като изключим периода зад граница, през останалото време можех да си позволя да опукам цялата заплата за три дни и до края на месеца да карам на екзистенц минимума. Не че съм го правила често, но само мисълта, че можеш и няма да има особени последствия, ти дава една лекота, за да не каже лековатост. Сега отново не бюджетирам стегнато и разумно, но имам приоритети в разходите и общо-взето не харча за глупости. По-често си казвам “не е разумно”, “нямам нужда точно от това точно сега”, отколкото “абе майната му, каквото ще да става”. Помъдряла съм финансово един вид.

ЯСНАТА МИСЪЛ – независимо дали за работа, любов, смисъла на живота или мухата върху лампата, мисълта ми преди появата на децата беше що-годе стройна и целенасочена. За разлика от сега – хаос и многотемие, непрекъснато жужене на някакви допълнителни неща, които изникват ежеминутно. Май е необратимо.

Със сигурност има още дребни, наглед незабележими моменти, навици и настроения, по които носталгично мога да премрежа очи, но пък те са заместени с много други, доста по-гръмогласни, обични и ловко обсебващи пространството.

Някой следващ път ще опитам да изредя нещата, които ни най-малко не ми липсват от онзи легендарен период. Не че нещо, просто за баланс.


→Вижте още от МАРИЯ ИЛИЕВА

 →Вижте още по тема ПРЕДИ ДЕЦАТА

 

Коментари