Гаранс ДореGarance Doré е блогър, фотограф и илюстратор, създател на AtelierDore.com, автор на подкаста Pardon My French и бестселър автор на New York Times с книгата си  Love Style Life. В момента живее в Ел Ей със съпруга си Крис и тяхното куче Лулу.

 

Никога не съм била добра в планирането. Единственото нещо, което винаги съм искала, е да живея страстно и динамично.

Започнах свой собствен блог, постигнах успехи, пари, свобода. Имах и любов. Тя никога не е била проблем. Винаги съм била обградена от  любов и знаех, че така ще бъде и занапред.


Имах си всичко. Липсваше само едно. Дете.


Идеята ми дойде, когато бях на 37. По онова време имах човек до себе си, бях влюбена. Но желанието ми да стана майка не се прие с ентусизъм и от него (Бел.ред. – Скот Шуман от The Sartorailist). Прекалено чести пътувания, голяма възрастова разлика между нас, много културни разминавания.

Да скъсаш с някого е дълъг процес. Бях на 39, когато си тръгнах. Пътувах по цял свят, имах един куп приятели и велики амбиции. Следвах перфектната рецепта за това, което ми се струваше, че е идеален живот. Като неангажирана жена, малко позакъсняла с процеса на възпроизводство, ми хрумна гениалната идея да се сдобия и да отгледам дете сама.

Господи, това е идеалното решение, казах си. Ще наема страхотна детегледачка. Ще живея живота си по начина, по който ми харесва, без мъж, който да проваля плановете ми. Колко умно, колко модерно!

Късно ли е да станеш родител - ParentlandВижте също=>КЪСНО ЛИ Е ДА СТАНЕШ РОДИТЕЛ

 

Много от приятелките ми имаха деца, всяка по свой собствен път беше станала майка. Някои притежаваха класическо семейство със съпруг, други осиновиха дете, трети използваха банка за сперма, четвърти запазиха бебетата, резултат от случаен секс за една нощ.

Единственото общо помежду им беше изражението на изтощено блаженство, което ми нашепваше “Това е истината! Това е тайната на щастието!”.


Точно тогава съдбата ми изпрати Крис – на 39, като мен, без деца.


Тази среща не влизаше изобщо в плановете. Нямаше как да го накарам веднага да имаме дете. Проумях, че химията на страстта е по-силна от тази на разума. Реших да отложа намеренията си за известно време и да се наслаждавам на приятните усложнения от тази нова любовна връзка.

Играех си все повече с биологичния си часовник.

Ех, часовника, нека ви разкажа за него…

На 20 баба ми реши, че вече ми е време за дете. На 30 го реши и майка ми. Не чакай прекалено дълго, може да стане късно!!! Все още не бях готова, но слушах какво ми говорят. Като добавите приятелите, лекарите и обществото, натискът ставаше сериозен.

Да станеш на 40 - ParentlandВижте също=>ДА СТАНЕШ НА 40

 

 

Часовникът така и не попречи на любовта ми. Крис ме питаше дискретно и уж на шега “Е, искаш ли деца?”,  аз отговарях дискретно и уж на шега “ Даааа, разбира се! А ти?”.“Абсолютно” – съгласяваше се и той.

Продължавахме да се обичаме и един ден получих предложение за брак.

Което е класика за един влюбен американец, но по-малко типично за влюбена французойка, беше направо страхотно! Няколко месеца се носех из тази американска романтична приказка.


Започнахме да работим за бебе.


Обадих се на доктор, разбира се. Колко романтично, нали. Бях на 40, почти 41. Отидох при препоръчана специалистка, която ме шокира още в началото.

„Нивата ви на еди какво си са ПРЕКАЛЕНО НИСКИ. Нивата ви на еди какво си са ПРЕКАЛЕНО ВИСОКИ. Леле, вижте тези фиброиди!!! На Вашата възраст, бих препоръчала вътрешноутробна инсеминация още следващия месец, защото НЯМАМЕ И МИНУТКА ЗА ГУБЕНЕ!!! На Вашата възраст…“

НА ВАШАТА ВЪЗРАСТ.

Бях чула думите, които щяха да се повтарят до безкрай – при всяка преглед и при всеки доктор. А те бяха много.

НА МОЯТА ВЪЗРАСТ.

Направихме IUI – роцес, при който яйцеклетките се под ежедневно наблюдение и в момента, когато са готови, бам! Мъжът ви маструбира в малка стаичка (можете да му помогнете, ако имате желание, първият път е наистина забавно) и ви слагат първия коктейл хормони.

Направихме го с желание и радост.

Денят, в който цикълът ми дойде, ми донесе смазваща тъга. А това беше само начало… Беше знак за провал – тялото ми ме предаваше, женствената ми същност ме предаваше, животът ми беше пълен провал

Дете - да, не или кога? - ParentlandВижте също=>ДЕТЕ – ДА ИЛИ НЕ? ВЪПРОСИТЕ

 

Един ден, докато вечеряхме, получих обаждане от личната си гинеколожка. Опитвах се безуспешно да се свържа с нея от почти месец, затова вдигнах телефона дори в най-шумния ресторант, на най-шумната улица в Ню Йорк.

Тя изстреля: „ОК, ИН ВИТРО ПРОЦЕДУРАТА Е СЛЕДВАЩАТА СТЪПКА НА ТВОЯТА ВЪЗРАСТ. ОБАЧЕ ЗАРАДИ ФИБРОИДИТЕ, НЕКА ИЗВЛЕЧЕМ ЯЙЦЕКЛЕТКИ, ПОСЛЕ ЩЕ ТЕ ОПЕРИРАМ И ЩЕ МАХНЕМ ФИБРОИДИТЕ, ПОСЛЕ ЩЕ ИМПЛАНТИРАМЕ ЕМБРИОНИТЕ И БАМ, ГОТОВО, МИСИЯТА ИЗПЪЛНЕНА! ПРИЯТНА ВЕЧЕРЯ!”

Казах ок и затворих шокирана телефона. Това беше моментът, когато един вътрешен глас ми каза НЕ.

Наречете го интуиция, душа, не знам. Но тази операция ми звучеше налудничаво и бях категорично против.

****

Отидох при друг, по-любезен доктор, който не препоръчваше операция. Предписа ми стероиди, хормони и … надежда. Идеалната рецепта да превърнете една вече лабилна жена в напълно луда.


През тези месеци спрях да живея.


Свалях книги  за самопомощ по-бързо, отколкото казвах ОМ. Спрях кафето, алкохола, храната, излизанията, пътуванията, забавленията. Започнах да взимам какви ли не витамини, вдигах краката си нагоре след секс и много се стараех с оргазмите (това също беше препоръчително).

Вината, която отдавна ме съпътстваше, ми стана пръв приятел. Винаги имаше какво да се обърка.

Бях постоянно с подуто тяло и на ръба на разума заради хормоните.

Но, разбира се, налагаше се да правим секс. Нещото, което постоянно трябва да правите, когато искате бебе, е … секс.

Купих си от онези пръчици, върху които пишкаш и ти казват кога овулираш. В тези дни се превръщате в секс господарка, богиня на плодовитостта, а партньорът ви е длъжен да демонстрира цялата си мъжественост и нагон.

50 нюанса унищожител на страст.

Наше право е, ок.

Защото страдаме.

Защото за няколко месеца се превръщаш от прекрасна приятелка в мъченица. Какво ти пука? – казва мелодраматичният вътрешен глас, който прикрива сълзите на отчаяние.


Започнах да плача често, всеки ден. Все едно бях загубила скъп човек.


Дълги часове сълзи. Жена ли съм? Желана и привлекателна ли съм? Способна ли съм да стана майка? Какво правя всъщност?

След няколко месеца опити, получих обаждане от любезния доктор. „Скоро навършваш 42, а след тази възраст клиниките няма да те искат, защото така се провалят добрите им статистики и резултати, разбираш ли? Отивай за ин витро. Вероятно няма да стане от първия път, така че …действай!“

По онова време всички приятели ми говореха. Много от тях се бяха сблъсквали с репродуктивни проблеми. Някои се бяха подлагали на ин витро. Всички ме подкрепяха, даваха ми съвети, окуражаваха ме да продължа. Ако го искам достатъчно, щяло да се случи. Всички страдания, финансови разходи и ужасни скандали с Крис (опитвали ли сте да правите секс по график?) щели да бъдат оправдани и забравени, когато хвана малката бебешка ръчичка.

Ерата преди децатаВижте също=>ЕРАТА ПРЕДИ ДЕЦАТА

 

В целия този хаос решихме да се преместим в Ел Ей и ми дадоха координати на най-добрия тамошен лекар.

Вече си представях слънце, палми и влюбения поглед на Крис, отправен към закръгленото ми бременно коремче.

Пристигнахме на първи януари. Валеше като из ведро.

Същия месец щеше да се проведе и моята ин витро процедура. О, да, казвам моята. Процедурата беше моя идея и желание, Крис просто ме следваше в тази лудост. Акупунктура, китайски билки, хормони, медитация, стероиди, шамани – дори ако някой ми кажеше да сваря сперма и да я изпия като чай, щях да изпробвам и това. Само защото някой някъде казал: С братовчедка ми подейства, двете ѝ деца са заченати така, кълна се!

Когато влязох в клиниката по репродуктивно здраве в Бевърли Хилс, не забелязах, че докторът е дръпнат, студен, дори агресивен. Мислех, че просто е професионалист и няма как да се привързва към всеки отделен случай и всяка отчаяна пациентка.


Все още се правех на силна.


Пусках шегички, разсмивах сестрите. Шегувах се, когато ми обясняваха по колко пъти на ден трябва да си правя инжекции. Шегувах се, когато се върнах от аптеката с цял сак лекарства. Шегувах се когато се учех да бия инжекция в корема си, свивайки се из стаите като ранено животно.

Говорейки за това, отново ми се плаче.

Започнаха да наблюдават яйцеклетките ми. Студени погледи върху екрана. Не изглеждат добре. Елате пак утре.  Ежедневни инжекции хормони. Корем, покрит със синини. Ежедневни кръвни тестове. Шегите ми намаляха. Извадиха възможно най-много яйцеклетки, докато Крис правеше в стаичката това, което се очакваше от него.

След тази процедура докторът трябваше да ме уведомява ежедневно по телефона как вървят нещата. Понякога забравяше да ми се обади, вероятно не си даваше сметка с какъв трепет чаках тези новини. Или пък знаеше, но просто не му пукаше.

Един ден звънна и ме уведоми, че двата оплодени ембриона не изглеждат добре. Не се беше получило.

Това беше краят.


Бях съсипана. Не бях подготвена за такъв развой. Не бях подготвена за токсични хормони, токсични разговори и токсични мисли. Една година, в която изгубих разсъдъка си, радостта си, любовта си.


Приятел, на когото се обадих в същия ден ми даде номера на жена медиум. Звъннах ѝ. Не си падах по тези неща, но изпитвах нужда да поговоря с някого. Каза ми доста верни неща, включително и това:

„Физически нищо не ти пречи да забременееш.”

Щом чух тези думи, все едно душата ми се събуди и изкрещя: ЧУ ЛИ, ОТ МЕСЕЦИ ТИ ГО ПОВТАРЯМ! Вслушваш се във всеки друг, но не и в Крис и в себе си! Спри с тези глупости и най-накрая ми се довери!

Реших да спра всичко, включително и медиумите, и да се опитам да се вслушам във вътрешните си гласове и интуиция.


Стоп на хормоните. Стоп на докторите. Само любов и търпение.


Споделих с Крис, а думите му бяха:

„Не съм те избирал за майка на децата си. С теб съм заради това, което си ТИ. Подкрепих те за инвитро процедурата, защото те обичам. Ще бъда щастлив да имаме деца. Ще бъда щастлив дори и да нямаме. Това, което искам е да бъдем заедно. Искам и да спреш да се отнасяш със себе си като с лабораторна мишка. Не искам да те виждам изцедена и тъжна. Искам да се грижиш за себе си. Не искам даже да пробваме друга ин витро процедура. “

Най-сетне успях да го чуя.

***

В този момент нямам представа кой ден от цикъла ми е. Бавно се опитвам да се върна към предишното си аз, да се върна към Крис. Небето над Ел Ей се проясни.

С времето минава и болката. Уроците, които научих, ме направиха по-лежерна, по-радостна, способна да се наслаждавам на момента и на това, което имам.


Отпразнувах 42-ия си рожден ден с няколко питиета и без нито една проронена сълза.


Не исках да описвам тази история с щастлив край. Би било грешка да ви разкажа всичко това  и да завърша с “И сега съм щастлива, ето ме, бременна! УСПЯХМЕ!”

Тази история ми помогна да си дам сметка какъв огромен натиск се стоварва върху жените да станат майки – напрежение, което усетих  върху себе си и което за щастие вече се разсейва. Погрешно е разбирането, че да имаш пълноценен живот означава да притежаваш абсолютно всичко. Сякаш животът не би бил възможен без да станеш родител… Напрежението да прибегнеш до всички средства, за да имаш дете, е убийствено. Защото в наши дни, ако искаш бебе, трябва да се пребориш за него. Ако не успееш, значи, че не си опитвал достатъчно.

Трябва да сложим край на това!

Истината е, че животът невинаги е честен и в него правила няма. Обаче е прекрасен! Не е вярно, че само най-упоритите и целенасочени хора могат да постигнат идеалното щастие. Понякога просто няма какво да направиш, дори и да искаш. Оставете съдбата да реши вместо вас и заобичайте това решение. Така решихме да направим и ние, поне засега.

Можем да бъдем щастливи и без да отбележим всичко в задължителния списък. Щастливи сме и без престижна работа. Щастливи сме и без пищна сватба. Щастливи сме и без красиво бебе.

Това е моят хепиенд. Дължа го на детето, което може и никога да нямаме…


Източник: LENNY


Вижте още по тема ПРЕДИ ДЕЦАТА=>

Вижте още по тема ДВОЙКАТА=>

Коментари