Ако приближавайки се към зеленчуковия щанд видите момиченце на видима възраст 4-5 години да си пробива път към касетките, да помирисва зеленчуците и настойчиво да моли: „Мамо, купи ми репички, много ги обичам”, да знаете – сигурно е моето.

Също така, ако озадачени от нехарактерното желание се заслушате, ще разберете от нея, носейки вече връзка моркови, че „тези са по-истински и свежи от другите”. Знае го от опит – любимо ѝ е следобед да изхруска 2-3.

Не, не съм суровояд, веган или вегетарианец с последователи в семейството, напротив, вкъщи месото е на особена почит. Относно вредните храни с много противници – изобщо не ѝ ги забранявам. Обаче ако ѝ предложите от чипса си, тя ще ви откаже категорично и даже може да ви се обиди, че ѝ предлагате това. Най-хубавото е, че въобще не се притеснявам да я оставям при бабите ѝ, където лакомства изскачат отвсякъде.

Как става това? Може би отговорът се крие във факта, че откакто се е родила ме вижда как спортувам, или пък в това, че след като проходи и проговори, докато с татко ѝ пиехме бира на терасата, тя обикаляше около сандъчетата с подправките и ни демонстрираше, че знае коя как се казва. С характерен жест на разбирач прокарваше ръчичка през листата така, че да се разнесе аромат на босилек, например.


Тя определено има отношение към храната – знае, че комбинацията домат, моцарела и босилек е „както в Италия”, може да оцени когато едно месо е крехко и сочно.


Има свободата да си купи буркан с течен шоколад , но за разлика от много хора има мярка, може да спре. Когато гледа детско не ми се налага често да ѝ напомням да изгаси телевизора, защото тя сама казва „стига толкова” и наистина го прави.

Не съм я родила за да ѝ забранявам и ограничавам, а да ѝ покажа възможности, да ѝ дам инструментите и да я науча как да овладява бушуващите сили, за да живее забавно и умно, да не се препъва от слабостите си, а да ги разпознава. Не съм я родила да правя дупки в душата ѝ, които тя да запълва с храна. Още преди да се появи размишлявах върху това, че не мога да превъзпитам никого в това, което вярвам аз. Има смисъл и работи човек да бъде възпитан в това, което е полезно за него в частност и за общото благо. Моят принос към обществото и планетата Земя е да възпитам цялостни и стабилни хора, да бъда ментор за децата си, а не полицай или съдия. Да ги оставя да растат не в парадигмата на забраните, а на отговорността.

„Брей, каква машина е човекът! Туряш ѝ хляб, вино, риба, репички, и излизат въздишки, смях и сънища. Фабрика!” – Никос Казандзакис

Коментари