Гергана Петкова

от Гергана Петкова

0 – 2 г. ревеше без причина всяка вечер. Почваше точно в 18 ч., приключваше с усмивка точно в 19 ч., все едно си се шегувал с нервите ни.

2 – 4 г. редеше количките педантично в колонка, като ги подравняваше отляво и отдясно, за което ме посъветваха да посещаваме психолог и да направим за всеки случай една енцефалограма. Било патология. В момента, в който психологът ти даде цветни моливи, за да изтълкува рисунката, ти реши да нарисуваш самолети и черни бомби, без да си виждал агресия никъде. Дори нямахме телевизор, защото го подарихме на детската градина, за да ви приемат с брат ти там.

Не можеше да изговаряш един куп звуци, гласни и съгласни. Повечето дечица имаха проблем само с „р”-то, а ти беше горд, че „р”- то го правиш от воле.

Беше впечатлително дете с изострена чувствителност. Играеше абсолютно сам, докато брат ти винаги вършеше белите си солидарно с други. Вечно тичахме в спешния център заради него, че беше много див, ти сядаше до мен на пейката и си клатеше крачетата, докато чакаше бати да го залепят, зашият и прочие.

Един единствен път ме предизвика и ти изтеглих ухото от яд, тогава стоически ме изчака и ми заяви, че изобщо не те боли, защото си правиш ушите на мотор „бръм-бръм”.

Голямото малко→Вижте също: ГОЛЯМОТО МАЛКО 

 

4 – 5 г. беше си останал с варицела у дома и ти пазехме тишина. Петя отиде да види защо е толкова тихо във вашата стая и те завари да гледаш парламентарен контрол, излегнат пред телевизора, с ръце под главата. Поне час!

Горе-долу по онова време не искаше да си обличаш приготвената ризка за детската градина, защото не ти отивала на чорапите. Правеше самостоятелен избор от гардероба и ме уверяваше как „ето тата вече тава“.

Веднъж, докато се връщахме от детската градина, брат ти търчеше напред, а теб те носех на ръце, ми каза „Мамо, спри, виж луната. Много е интересна”. Мисля, че оттогава се научих да откривам и аз необикновености…

8 г. –  бях бременна със сестра ти и я очаквах всеки момент. Вечерта, на рождения ми ден, за да ме изненадаш, ми донесе бележник с пет шестици, които си изкарал точно на моя празник и аз се просълзих от радост. На другия ден ревях от ужас, защото класната ти ме канеше на среща с директорката на 20 ОУ, понеже си бил написал оценките сам, беше подписал и всички учители прецизно…

Когато се прибрахме от родилния дом със сестра ти, седнахме да вечеряме пиле със салата, а ти загрижен и обезпокоен от наличието на бебето, попита: „Сега откъде ще намерим пиле с три крака, за да има за всичките деца?”.

Дамско соаре - Parentland→Вижте също: ДАМСКО СОАРЕ

 

9 г.написа най-сладкото есе на тема „Какъв ще стана като порасна”. Обясняваше, че харесваш екипната работа, че искаш да станеш вратар и да не допускаш топката да изложи отбора ти, а когато се пенсионираш като вратар, щял си да станеш хирург, защото тогава мама ще има нужда от пластични операции.

Там някъде ми обещаваше, че като свършиш тия двете по-горе, ще имаш парички и ще ми купиш най-хубавата спортна кола. И то червена и много бърза.

Малко след това получи приза „Най-добър вратар” в детската гарнитура на националния футболен турнир, когато играехте три поредни дни и се състезавахте с над 20 отбора. Спомням си как ревях от вълнение, докато сестра ти, която беше откърмена и проходила покрай тренировките ти на Славия, тъкмо си беше намерила поредния фас и го набутваше в устата си.

11 г. тичахме постоянно по доктори, защото все те болеше корем и не знаехме причината. Едва след като ти поставиха пълна упойка и ти направиха гастроскопията, ми каза, че много ти е било интересно да видиш какво е, затова бил целия театър.

Четеше учебника по анатомия за студенти по медицина и ми обясняваше как някой в училище те е ритнал и затова сега те боли мандибулата /долна челюст/.

Как обичам децата си Различно→Вижте също: КАК ОБИЧАМ ДЕЦАТА СИ? РАЗЛИЧНО. 

 

13 г. бях на работа, когато директорката ми се обади по телефона и ме покани на среща. Оказа се среща на още няколко родители и инспектори от детска педагогическа стая, както и районни полицаи. Отегчена, си навивах кичур коса, понеже си мислех, че е поредната амбициозна постъпка на ръководството на училището ви – да ви назидава за някоя незначителна беля. Пък и кой можеше да ми разбие прекрасната представа за детето ми, което беше отличник и любимец на учителите, защото винаги помагаше и се включваше в инициативите на школото. Някакви дечурлига били влезли без разрешение в къщата в съседство. Викам си „голям праз”. Само не можех да разбера защо полицаите ти казаха да разкажеш всичко пред всички, защо точно ти. Предположих, че защото си най-отговорен и най-хубаво обясняваш. Нали беше тотален лидер. Те, викам си, лидерите са така умеят да говорят пред публика. На майка си се е метнал…

Леле, като почна да обясняваш какво се е случило. Нямаше нищо общо с това, което ми беше разказал…

Оказа се, че е имало съревнование в двора по мъжество. Че сте спорили кой е по-храбър и за да го докажеш, ще влезеш в „къщата на духовете”, както я наричаха всички (изоставената и рушаща се сграда) и ще водиш някой с теб, за да снима, за доказателство. За зла участ обектът се охранявал от СОТ, разбили сте вратата, но сте потрошили и сензорите на охранителната инсталация, че сте проникнали чак до втория етаж по гредите на рушащите се подове и че за да докажете геройството си, сте взели и картина от там, а на излизане са ви посрещнали полицаите…

После ни извикаха с писмо с баща ти. И двамата в работно време, със сериозния ангажимент и да излезем пред 70 членния педаготически колектив на реномираното ти училище, за да те защитим от изключване, точно преди да кандидатстваш за гимназия. Нападаха ни словесно, заклеймяваха ви като престъпници, имаше и преподаватели на ваша страна, които трезво оценяваха глупостта и детинщината ви. Знаехме с баща ти, че сте си за здрав бой, всички, но нямахме право да те предадем. Ти заслужаваше нашата подкрепа и обич. Пък и двамата упражнихме психологическо-правната си реторика.

Спасихме те. Мълчах ти доста време и само ти подадох един мой стар блузон, с който да успееш да боядисаш фасадата на училището, в най-проливния дъжд – трудово-възпитателната мярка, с  която беше наказан.

Беше изнервен дълго време. Хванах те, че пушиш. Прочетох едни смс-и, в които ме обвиняваше пред гаджето си, че не ти давам да живееш нормално (твоите представи за нормално доста се различаваха от нашите, с баща ти). Ревнах от обидите по мой адрес. Дълго баща ти говори с теб. После ти дойде и ме стисна здраво в прегръдка. Стояхме цяла вечност и без да говорим си казахме „Прости, обичам те“.

Непослушанието кажи жизненоважно умение→ Вижте също: НЕПОСЛУШАНИЕТО КАТО ЖИЗНЕНОВАЖНО УМЕНИЕ

 

14 г. – пребиха теб и Стефчо, ограбиха ви, общо 12 лв. и два телефона, ден преди да се явите на олимпиадата по химия, за да се преборите за НПМГ. Стоически издържахте, когато цяла нощ прекарахме в писане на показания в районното полицейско управление. Съпреживях ужаса в очите ти от разпознаването на заловените младежи…

После поиска да тренираш американски футбол, за кратко време натрупа солидна мускулна маса, стана набит и здрав, издължи се, сякаш съм те поливала с лейката всеки ден. Малко преди наказателното дело срещу нападателите,  подстрига косата си първи номер, нещо което озадачи всички ни, а така ми беше мъчно за непокорния перчем, който постоянно отмествах от очите ти. Едва после ми каза, че искаш да всяваш респект с външния си вид и че всичко е реакция от физическото и психическо нараняване, което си преживял…

Научи ме да оценявам малките неща. Когато ти се скарах, че си изкарал тройка по математика, ти ме прегърна топло и за секунди разтопи моята суровост: „Абе, маме, не ти ли е хубаво, че съм жив и здрав“.

Изяде френския език с парцалите тази година. От последните в класа стана пръв. Направи баба си щастлива, като нито за миг не я остави сама, с болестта ѝ, а постоянно ѝ показваше, че ти е необходима…

Пееш фалшиво, но си любимият барабанист на тийнейджърската аудитория. Честно да ти кажа, май бяхте прави с брат ти, че не биваше да идваме в Swinging Hall на първото публично участие на групата ви Save your skin.

15 г.днес имаш рожден ден. Ден след ужасяващата буря, точно като денят на раждането ти – ураганен вятър, удряне на прозорци, страховити облаци и ти, който дойде в 17:50 ч. по най-естествения и щастлив начин, бял и тих, малко вълче с трапчинка на брадата, а отнякъде Army of Lovers изливаха своята „I give my lifе”.

Сутринта сестра ти ме попита само ти ли имаш празник и понеже винаги сме заедно, то значи всички трябва да сме щастливи днес…

photo

*Снимка от фенка

 

Историята има продължение.

Днес вече си на 18.

Обичам те!

Върви по пътя си и отбелязвай точки в мач със себе си.

Ти си победителят.


→ Вижте още от Гергана Петкова

→ Вижте още по тема МНОГОДЕТНИ

→ Вижте още по тема ДЕЦА 11-18 г.

Коментари