Бозайниците са най-висшите гръбначни животни. Името идва от начина на хранене на малките. Бозаене – новородените индивиди получават от родителите си течност – мляко. Благодарение на животинската ни природа, ако след едно нормално раждане се остави бебето да засуче веднага, то ще го направи, както го прави всеки малък бозайник – инстинктивно.

След този период то в по-голяма или по-малка степен трябва да се научи на това. Имах възможността да участвам и в двата варианта – с бебе, засукало веднага след раждане, и бебе, което научих да суче повече от месец след раждане.

Биологията е целенасочена – един механизъм отключва друг, на свой ред той дърпа спусъка на следващ. Коластра се образува още по време на бременността, променя състава си в хода на развитие на бебето, селектира се спрямо неговата лична физиология, адаптира се така, както никое човешко изобретение не би могло.


Бебето идва на света с храната си.


Един ден, като заселим някоя нова планета, едва ли ще отидем там неподготвени – без храна. След раждането коремът бива напуснат от малкия обитател, за да премине „от другата страна“ и пъпната връв се заменя от зърното. Малкият астронавт  „се скачва“ с кораба-майка. Освен нормален (не най-добрият) начин за хранене на едно бебе, кърменето е и плавен преход от тотална свързаност към самостоятелност. Природата дава възможност на съществото да изпитва отново пълното спокойствие на вътреутробното неспиращо за миг хранене. Докато отново тялото на майката го храни, то има сигурността да започне да се свързва със света.

Когато бях дете силно ме впечатли една народна песен или легенда – за жена, вградена в основите на къща, на която са оставили прозорче, за да кърми бебето си. Тази жена все намира начин да ме погледне през това прозорче, а аз все така рисувам във въображението си сцената – непонятността и силата ѝ.

Ние хората, за разлика от животните, имаме свободна воля и език. Можем да разсъждаваме. Човек, освен дете на еволюцията, е и дете на средата и културата си.


Както жената може да реши дали да стане майка или не, да роди едно или две деца, така тя решава дали да кърми или не, дали тази ценност за едни, ще избере и за своя ценност.


Дали този физиологичен и емоционален процес иска да го изживее като биологична предопределеност, задача, отдаденост, личностно израстване, следване на културна традиция или мода. Също така каква да бъде неговата продължителност.

Попитах няколко кърмещи жени за кърменето, ето и тяхното мнение:

„За мен кърменето не е продължение на бременността. Кърменето е пълна отдаденост в началото, за разлика от бременността, която няма такива моменти. Имах напълно погрешна представа за майчинството, също както много жени. Представата за лично време и пространство вече не беше същата, никак даже, и ми трябваше време да спра да се боря със старите си представи. Иска ми се някой да ми беше спестил ядовете, че нищо вече не е същото!“ – Милена

„За мен кърменето беше начинът да свикна с майчинството, да имам по-лесно и приятно ежедневие. Сега, когато бебето е по-голямо, подвижно и изискващо, ми е по-трудно. Когато беше малък и кърменията заемаха огромна част от деня ми, беше по-леко и специално за мен – лесно. Имах мои си лични неразположения първите месеци, не физически, а по-скоро емоционални и психически. Всичкото това гушкане, почивка и улесняване на живота чрез много кърмене навсякъде и по всяко време, ми улесниха минаването през тази „криза“. А и като има нещо, в което се справяш добре, се чувстваш горд и уверен в себе си“. – Доника

„За мен кърменето е част от пакета, който взимаш, когато решиш да имаш дете. Като привърженик на привързаното родителство, избираш щастливо/спокойно бебе (ще видим дали съм права), гърди на поискване, топло бебе в леглото ти, тежко бебе за носене, но и малко въпроси от половинката, повече от родните, малко по-увиснали гърди, и чувството да се отдадеш напълно да едно малко същество, за което целия свят си ти.“ – Илинда

„За мен кърменето се оказа мост към реалността. Имах толкова лека и безметежна бременност, че си изградих нереалистична представа за майчинството. Кърменето ме свали на земята. То е странно и ново усещане, ангажиращо и отговорно е ти да си единственият източник на …всичко за това бебе. Носи притеснения и моменти на несигурност, изтощава физически, в същото време е изключително мило, свързващо и запомнящо се изживяване. Страхотно е да видиш истинското облекчение и блаженство на бебето, когато се скачи за теб, след като е било разстроено от нещо (болест, болка, уплаха) и да знаеш, че истински си му помогнал да се почувства добре. Кърменето на по-голямо бебе е малко по-досадно, отколкото ми се иска.“ – Яна

 „За мен кърменето беше мостът между бременността, когато се съобразявах много с коремчето, но правех каквото си поискам, и майчинството, когато можех да си правя, каквото си поискам, стига да нямам нищо против да го правя с Влади на гърди. Макар началото да беше много болезнено за мен, го възприемах и тогава, и досега, като максимално улеснение в огромните промени, които те сполетяват, щом прегърнеш за пръв път вързопчето. За много жени няма да е така, може би за тях кърменето е допълнителна тежест като обвързване. За мен обаче това обвързване с някого, на когото целият свят се състои от теб, ми беше мечта от години и не ми тежеше прекалено много да се впусна в нея. Кърменето ми позволи да обиколя какви ли не чужбини, планини и палатки, и споделя тези уникални преживявания с човечето. Кърменето ми позволи да продължа да си излизам с приятели и дори да ида на концерт, без да се тревожа за часа на заспиване на малкото и дали ще яде, докато ме няма – защото винаги беше с мен и заспиваше където и да е, щастлив в скута на мама“. – Руми

„Въпросът дали да кърмя не съществуваше. В мен си беше заложена идеята, че жената забременява, ражда и кърми. Не съм го избирала. Не съм обмисляла дали има предимства или недостатъци, дали е добре за здравето на детето, дали е по-лесно или по каквито да било други критерии. Това не бяха въпроси, които изобщо съм си задавала, само знаех, че бебето се зачева, износва, ражда и кърми, без да подлагам на съмнение правилността на тези събития и действия.“ – Симона

Според мен кърменето не трябва да бъде издигано на пиедестал. Производителите на адаптирани млека се застраховат, казвайки, че то е най-доброто.

Не, не е най-доброто, то е нормалното, обикновеното, топлото, даващото, удобното, винаги готовото, понякога досадно, понякога безкрайно, но човешко, защото една жена ме гледа през едно прозорче и ми дава сили.

Коментари