Десислава Танева

от Десислава Танева

През първите месеци котката просто оцеляваше. Той, Морис Танев, пълноправният властелин на нашата семейна обител, редовно захранваният със сурими на пара, ежечасно гушканият, чесаният зад ушите и вездесъщ лигър (лигльо+тигър), внезапно и неочаквано за него самия се оказа в позиция на парий презрян.

Получи забрана за достъп в която и да е друга стая освен коридора и банята и му бяха отказани и най-обикновени ласки, а купичката му редовно оставаше празна до дъното, което от негова гледна точка вероятно е равно на бавна гладна смърт. Не само това, ами беше и остриган два-три пъти, поради нежеланието и невъзможността ни да се борим с дългите му косми му при наличие на малко бебе за гледане.


Минаха няколко месеца, бебето се поокопити и започнаха редовните срещи от третия вид.


Първите опити за социализация бяха малко неловки: от една страна имате бебе, което грухти и трепери от възторг, а от другата страна имате котарак, който упорито гледа настрани с едното око, а с другото, обърнато към нас, безмълвно внушава: „Това повреденото, което само яде и реве, да не сте си помислили, че ще ми го натресете. Сами си го доведохте, сами се оправяйте!“


Вижте също: БЕЗ ДОМ С ТРИ ДЕЦА И КУЧЕ=>Без дом с три деца и куче

 


После постепенно ледовете започнаха да се топят. В този период на затопляне на отношенията двамата често можеха да бъдат забелязани заедно – котката килнала глава на една страна, бебето на друга, в някакъв техен диалог, който аз си представям приблизително така:

„И да знаеш, моето момче, като котка на дете ти го казвам: хич не им се връзвай на онези, големите. Те ще се опитат да ти втълпят, че трябва да си самостоятелен, послушен и да им вървиш по свирката. Да не вземеш да им повярваш! Гледай мен: разбирам всичко, много добре разбирам, обаче си трая и си гледам живота. Сервират ми, решат ме, чистят ми тоалетничката, слагат ми вода, живот си живея! Като ми се скарат, отварям едни мили очи, и им омекват сърцата! Като ми се играе, им се качвам на главата, и не ги оставям на мира, докато не ми обърнат внимание! Правя се, че не разбирам и те ми угаждат, даже ми се молят, от време на време. Така и ти, не им показвай, че им разбираш, и че схващаш, прави каквото си знаеш, викай от време на време „Агу!“, и работата е опечена! Ех…много има да учиш още, ама няма страшно! Аз съм до теб, ще помагам! Заедно ще си живеем детството, а възрастните хич да не им придиряш!“


Тази идилия продължи относително кратко – до момента, в който бебето се изправи и започна да щъка насам-натам, а също и да разбира, че тези две ръце могат да вършат много неща, включително да дърпат опашката на котката.


Беше необходим само един път, в който да я свали от шкафа за опашката, за да осъзнае котката възникналата заплаха и да каца на облегалката на дивана, още щом пристъпи в хола, за да си гарантира относително безопасносна дистанция. Всъщност детето просто демонстрира малко по-непохватна любов, като второкласник към хубава съученичка, но така или иначе на тази възраст не може иначе.

Това положение все пак не попречи на взаимната любов: стигна се до там, че когато веднъж таткото на бебето му наливаше физиологичен разтвор в запушения нос, котаракът отиде и го ухапа, защото детето ревеше, тоест, видимо му се причиняваше нещо неприятно. В конкретния случай аз се спуснах да защитя съпруга си и пернах котарака през ушите, изобщо получи се едно меле, като в класически уестърн.


Отказваме да се чувстваме жертви на родителствотоВижте също: ОТКАЗВАМЕ ДА СЕ ЧУВСТВАМЕ ЖЕРТВИ НА РОДИТЕЛСТВОТО=>

 


Понастоящем се появяват и мигове на безветрено спокойствие, в което всички заедно седим едни до други в хола, без драми или спаринг. Или Морис и бебето стоят пред пералнята и заедно гледат как я пускам, еднакво впечатлени.

Лично аз се тревожа от момента, в който между малките ще се оформи траен и ненарушим съюз, защото историята доказва, че приятелства, започнали с някое ступване, често са най-здрави и нерушими.

От друга страна, за успокоение ми служи фактът, че тогава по неволя със съпруга ми ще трябва да сме от един отбор, защото засега съотношението двама мъже и мъжки котарак не е съвсем в моя полза…


Вижте още от ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА=>

Вижте още от ДЕЦА 0-3 г.=>

Вижте още от категория ЕЖЕДНЕВНИ ИСТОРИИ=>

Коментари