Безспорно една от най-горещите и чувствителни теми в пространството е храната. Тя е новото черно така да се каже, във всяка социална тема, особено в родителството.

Като човек, който в последните години се занимава с хранене и психология, не мога да не забележа страстната тенденция всяка статия или съвет да се превръща в своеобразен закон, все едно колкото повече бъде повтарян, толкова повече започваме да му вярваме.

Това е разбираемо, предвид информационното затъмнение, в което се намираме, и липсата на авторитетни институции, на които да се опрем. Често се налага да взимаме решения сами, да се справяме както можем. Неслучайно все повече хора започват да се обръщат към различни методи за балансиране на храненето като хранителни терапевти, нутриционисти и други алтернативни експерти.

→ Вижте също: А ЦЯЛ ДЕН САМО НА ФИЛИИ?

Днес исках да пиша за един феномен, който забелязвам от неотдавна и който ми се струва супер важен за нас, (бъдещите) майки и нашите деца.

В разговорите ми с клиенти, все повече забелязвам един негативен self-talk, който преди време доста ме тормозеше, но с който се разбрахме да се сдружим и вървим напред заедно, а не да се самоунищожаваме (по-скоро той мен). Доста от хората са наплашени колко алергени приемат, как вчера са прекалили с вредните храни, колко не успяват с този нов режим, как искат да отслабнат и т.н. От всичко това аз чувам „алергени, вредни, не успявам, не отслабвам“. Как този разговор може да бъде трансформиращ?


Това е причината от известно време обръщам доста внимание на отношението, което имаме към храната и това, че тя не е нужно да бъде перфектна, идеално приготвена и планирана всеки един ден. Може би никога няма да бъде. А ако бъде – поздравления, имате заслужен повод за чаша вино!


Истината е, че в доброто си желание и старание да поднесем най-доброто за себе си и семействата си, понякога се стресираме излишно около масата и… това несъзнателно се възприема от децата.

Помислете си само колко често когато сте с приятелки обсъждате колко сте напълняли или колко имате да сваляте? А какви са чувствата, които изпитвате, когато сте на семейна вечеря – изпитвате ли срам, вина или чувство на отвращение? Може би е трудно да ги уловите веднага, пробвайте да наблюдавате езика си следващия път. Това е просто упражнение, което може да ви покаже какво изразявате навън от себе си по отношение на храненето и съответно какво стига до децата ви. Наблюдавам как много жени имат нереалистично възприятие за себе си или свръх високи очаквания. Това, което забравяме е, че ако контролираме всички аспекти в стремежа си да сме съвършени, то задължително изключваме възможността за удоволствие.

→ Вижте също: ЧИПС, РИБА, СИНьО СИРЕНЕ И СЛАДКО-КИСЕЛ СОС

Неслучайно едно от най-стимулиращите практики за хора с хранителни разстройства, които имат проблем с приемането на определени или всякакви храни, е именно да наблюдават насладата и приятното чувство на споделеност у другите. Това постепенно възвръща у тях усещането, че храната е приятно преживяване, на което следва да се насладим и което може да ни донесе радост и да сплоти семейството.


Оказва се, че доброто настроение и удоволствието имат силен лечебен ефект върху психиката и тревожността покрай храната.


Пиша това, за да обърнем фокуса върху нещата, които имаме, а не това, което нямаме. Доста проста смяна на перспективата, но почти винаги работи безотказно. Много често жените задраскваме дълги списъци със задачи, но се тюхкаме на последната, за която не сме сварили, вместо да се поздравим за успешно завършените. Похвални са усилията, които полагаме всеки ден, за да дадем най-доброто на децата ни, но дали сме най-добри към себе си? Децата са като интуитивни гъби – попиват нашите емоции и искат да бъдат като нас, техните герои. А ако ние сме спокойни в телата си, стремим се да сме отлични (но не идеални) в усилията си и радостни от това в чинията пред нас, не искаме ли същото и за тях?

Една от най-лесните техники, които можем да приложим е самонаблюдението. Каква е нашата собствена връзка с храната, как я изразяваме, какви са чувствата и емоциите ни покрай нея. Без оценка, тук сме в безопасност. И може би постепенно ще трансформираме този разговор в позитивен и окуражаващ.

Може би с усмивка да приканим този напорист перфектно информиран глас в главата ни да седне с нас на масата и да се насладим заедно на това, което имаме днес.

Подходящ повод са идните коледни празници. Предизвиквам ви да опитате.


⇒ Вижте още по тема ХРАНЕНЕ

⇒ Вижте още по тема ВЪЗПИТАНИЕ

⇒ Вижте още по тема ОКОЛЕН СВЯТ

Коментари