Ива Здравкова

от Ива Здравкова

Училище, ура! След дългото и напоително лято най-после удари звънчето, и аз, като една нетърпелива да ограмотява децата си майка, се чувствам готова за новите предизвикателства на съвременното образование.

Щастливо безработна от юни, имах щастието да прекарам пълно лято с двете девойки и племенника ми, и да си призная –  в края на тази епична ваканция с трепет очаквах първия учебен ден. Всички имаме право да прекарваме по мъничко време сами или в различно обкръжение, за да не се получава пренасищане в отношенията и да се стига до изречения като „Дали не беше по-добре да си ходиш на работа, мамо?“.

Първият учебен ден е нещо много специално и към него се подхожда с необходимото вълнение – рокли, обувки (обикновено купени в последните три минути преди събитието и причиняващи мазоли за следващите три седмици), чанта, раница (задължителна, че е нова и трябва да бъде показана немедленно), цветя, чаша вода, за да ни върви гладко и …керванът потегля към училище. Пътьом се срещаме и преливаме в още няколко такива кервани и ситуацията заприличва на манифестация.


И точно в този момент на мен ми изчезва ентусиазмът, защото …ами защото осъзнавам липсата на нещо, което само по себе си не е кой знае колко важно, но пък е част от нормалното общуване. Липсата на поздрав. Какъвто и да било.


Вместо „Добър ден!“, „Честит празник!“ или „Честит първи учебен ден!“, срещата на керваните започва с „Най-после!“, „Хайде да започват, че ми дойде нанагорно“, „Вече са грижа на учителите“ и „Виж ми новия телефон! Мноо е як, нали?“.

Отдавам го на силното вълнение от предстоящата учебна година и подминавам. До следващата сутрин. И до по-следващата. На третата сутрин не се стърпявам и правя остра забележка на приятелка на дъщеря ми и в отговор получавам убийствен поглед от майката на въпросната девойка.


Коя е най-добрата госпожа?Вижте още: КОЯ Е НАЙ-ДОБРАТА ГОСПОЖА?=>

 


Осъзнавам, че 12-годишното момиче просто не е научено да поздравява. Което в комбинация с накъдрената коса с боядисани в розово краища, спиралата за мигли и  лакираните нокти на подрастващата, събужда в мен спомени за много такива непоздравителни сутрини още в детската градина, когато майката отваряше вратата, подбутваше детето вътре и я затваряше. От външната страна. Без да издаде никакъв звук.


Този предълъг увод за тази малка случка предизвика у мен буря от мисли какво очакваме всъщност от училището като институция и от учителите на порасналите ни вече деца.


На първо време ми се струва, че очакваме да възпитават – отношение, любезно поведение, желание за знания, търпимост и усет към естетичното. Нещо, което в социума като цяло е задача на родителите, като процесът по изграждане на гореописаното е трябвало да започне от най-ранна възраст и предимно с личен пример. С много отделено време и внимание. Училището и учителите са само допълнителен фактор, не и основен инструмент за изграждане на децата ни като личности.


Частно или държавно училище - ParentlandВижте също: ЧАСТНО ИЛИ ДЪРЖАВНО УЧИЛИЩЕ=>

 


После, очакваме от учителите да отделят време на всяко от децата поотделно, всеотдайно и търпеливо да успяват да изслушат всяко мрънкане, недоволство, да обяснят, да отсъдят в спор. Не виждам кога им остава време да предадат урока, да упражнят, да пояснят. Познавам много родители, които не отделят на собственото си дете и пет минути дневно, но очакват учителката да бъде на разположение само за тях през целия ден и по възможност вечерта след 21 ч., когато майката или бащата решат да ѝ звъннат за разяснения необходимо ли е било да пише тази забележка в бележника.


Най-вече очакваме учителите да бъдат звероукротители.


Да събират телефоните на хлапетата преди всеки час, за да могат да си осигурят минимално внимание от страна на децата. Да, тия същите свръхмодерни телефони, които ние сме пъхнали в ръцете им сутринта и които обсебват вниманието им с куп приложения и глупави клипчета на влогъри на тяхната възраст (особено пошло-модерни днес и пример за подражание на безобразно поведение и език).

Очакваме учителите да стоят като пъдари всяко междучасие и да тушират агресията на отделни деца. А тези деца, когато са били на пет и са блъскали от пързалката други петгодишни са чували от родителите си „Щом не ти отстъпвят място, ще си го извоюваш и ти с блъскане!“. И детето блъска, за да отвоюва територия или внимание от страна на останалите, или просто ей така, за да е интересно някому.


Класната стаяВижте също: КЛАСНАТА СТАЯ – ПРАВИЛА ЗА ДОБРЕ ПРЕКАРАНО ВРЕМЕ=>


Факт е, че повечето родители са искрено изумени от поведението на детето си в училище, те не го познават като агресивно и обвиняват учителите за изпуснатия контрол над ситуацията. А всъщност са забравили оня съвет, който са му дали на пързалката.

Пълната липса на родителски контрол не може да бъде заместена от учителите. И не трябва. Защото те са  там, в тази класна стая, за да научат децата на основни знания. Отделен е въпросът какво е заложено в учебната програма, доколко е смислено то и доколко е приложимо в реалния живот. Но работата на учителя е да преподава и контролира процеса на усвояване. Не да възпитава вече 12-годишните и да ги създава тепърва като индивиди.

***

Поздравът „На добър час“ е поздрав най-вече за родителите.

Когато децата го чуят от нас, има голяма вероятност да го предадат нататък.


Вижте още от ИВА ЗДРАВКОВА=>

Вижте още по тема УЧИЛИЩЕ=>

Вижте още по тема ВЪЗПИТАНИЕ=>

Коментари