Прясна съм от самолета, наревах се вкъщи след полета, оправих багажа и сега вече спокойно пия кафе с малко мляко на дивана. Надолу разбираме как се стига до реването.

Почваме с гледка към петхилядник.

  1. Кацнахме в Кутаиси (втори по големина град в Грузия), където WizzAir са пуснали нова връзка със София. Оттам отпрашихме през могъщите Кавказки планини към Мазери, изходната ни точка към най-високите върхове на Грузия. Като ви казвам високи, мащабите са няколко пъти колкото Стара планина.

2. Имах странна изненада.  В самолета имаше бивш с новата му приятелка. Ситуация – хипервентилация. Оцеляхме някак си и двамата.

Да скъсаш в ерата на гугъл - Parentland→ Вижте също: ДА СКЪСАШ В ЕРАТА НА ГУГЪЛ

 

 

3. Още по-настървено след това. Качвахме ледник. Качвахме водопади. Гледахме долини и върхове. Ядохме страхотни вкусотии дни наред – сирена, месо, пресен хляб, супи, чисти работи. Небцето ми изригна.

4. И на миниатюрен самолет се возихме от Местиа до Кутаиси. Ходенето по планините си е духовна работа, правено така осъзнато.

5. Бяхме голяма, шумна, весела компания с обединяващ интерес ходенето по планини и обичта към сурови условия, в които да можеш да оцениш аскетичното, за да си още по-цял. И различия имахме. Помогна ми да се справя с голямата група това, че се отдадох на случващото се, че влязох в тона, вместо да се сърдя. Че участвах, вместо да се затворя. Получи ни се на всички. Факт е, че никой с никого не беше скаран накрая от нас деветимата (три жени + шестима мъже), и всичките някак си сме си по-познати, по-близки след това. Друг е въпросът какво по дяволите търсим по чукарите и защо живеем в култура, която толкова се възхищава на пътуванията.

Пътешествие с лодка Parentland→ Вижте също: ПЪТЕШЕСТВИЕ С ЛОДКА: ЯХТА ИЛИ МАЛЪК ТУРИСТИЧЕСКИ КОРАБ

 

6. Отговарям си така. Забелязваш ли как пътуванията сгъстяват живота? Правят го по-плътен, по осъзнат. Чакам по летищата, водя скучни разговори, ям джънк, не спя добре, но изведнъж БАМ – разкошен разговор с приятел от компанията, БАМ – полет над петхилядни върхове, при които се сливаш с всичко наоколо и всичко изведнъж става ясно и безпроблемно, БАМ – спане с голяма компания и смях, смях, смях до забрава. Отпускаш се да бъдеш трогнат, и това е едно от големите предимства на днешните времена. За да се предпазват от нападатели и враждебни съседи в Грузия са си строили кули и там са си прекарвали целия живот.

7. А колко често си правим такива кули, без да има действително опасност и нападатели? Строим дебели стени от външен успех, мускули във фитнеса, за да изглеждаме напромокаеми. Непукизъм, омраза към софиянци или към вегетарианци, или към чеченци или цигани, или към каквото и да е, защото така е по-лесно в кулата. Но пък се затваряме и за всички чудесни неща, които могат да ни се случат, възможности да бъдем трогнати и да имаме избор да живеем с всичкото спокойствие, което ни носи днешното време.

И се разревах, защото:

8. Случва ли ти се да ти е труден транзитът между местата, на които ходиш и ситуациите, в които попадаш? Като че емоцията се е натрупала и е трудно превключването от място на място. Много често вместо да я оставим да я бъде тая емоция, я задушаваме с правене на разни неща, с ангажираност. А тя си има нужда да избие, да свърже мислите, а не да я организираме и да я юркаме да си ходи, за да дойде привидното спокойствие. Щото в това да ти е мъчно има отговори, които няма откъде другаде да си вземем.

Та прибрах се, седнах си на диванчето, придърпах котките, и си поплаках юнашката. За пътуването, за сърчицето, дето е поомекнало още, още, и е тук – за мен, за теб.


⇒ Вижте още от ВЕРОНИКА БЕЛЧЕВА

⇒ Вижте още по тема ПЪТУВАНЕ

⇒ Вижте още от категория ПРЕДИ ДЕЦАТА

Коментари