Отскоро се подвизавам „на попрището жизнено в средата”* и броени дни преди да стана на 30 години ще получа единствен по рода си подарък от щъркела. Казаха момиченце, не вярвам в силата на желанията, но в случая явно сме уцелили формулата на успеха.

Така от ден на ден, от гестационна на гестационна седмица (виж в Гугъл това ново измерение на времето според календара на майките) отивам към финалната права. Преди, обаче, да финиширам успешно, искам да пренебрегнем форума на Бг-мама и да си поговорим честно.

Има някакъв таен заговор на ниво „илюминати”, „тамплиери” и световна конспирация между бъдещите и настоящите майки. По въпроса за майчинството светът изобилства от утопични слова – „най-хубавото нещо на света”, „несравнимо”, „чудото на живота” и т.н. Няма да го оспорвам, защото естествено и аз се вълнувам, но защо реплики като  „О, какво те чака”, „Забрави за съня!” са в пъти по-малко? Дали защото всяко неразположение се забравя на фона на детската усмивка? Голяма част от майките обичат да се представят за всемогъщи и всеможещи, а ако ще ти представят реалната картинка на своето ежедневие, то предпочитат да го правят с нещо средно между заплаха-клетва-задоволство. Затова реплики от детските площадки – „Ще те убия, бе!” – могат да се чуят често-често. Вид майчински хумор, предполагам.


Относно периода на „мътене”, както го нарича един мой приятел – ми казвайте ги нещата направо, момичета!


„Тялото ти се променя” не отговаря изчерпателно на измеренията на природата и генетиката, които настъпват. Да, временно е, но няма лошо да си признаеш честно, че не ти е комфортно, че си умираш отново да си сложиш slim дънките, че допирът на гърдите към корема ти не е приятно усещане. Вместо това скромните ми наблюдения вече 7 месеца показват, че се практикува „Я най-добре да си хапна още, че нали ям за двама”. Не, не ядете за двама, освен ако в корема ви не е заседнал възрастен човек. Има един куп добри, работещи съвети за правилно и полезно за детето хранене по време на бременността, които ще ви спестят допълнителното падане на самочувствието. И кантарът не ви е враг, а коректен партньор по време на този период.

„Няма такава еуфория, когато мръдне за първи път в корема!”.  Доста вероятно е да не различите това помръдване като пърхане на пеперуда. Бих казала, че по-скоро е любопитно и забавно в началото – да, събужда и умиление. Особено с ръката на любимия мъж върху вас. С напредването на бременността, обаче, и уголемяването на бебето/корема, нека си го кажем – абсолютен дискомфорт. Вече не говорим за нежни, трептящи побутвания, а за откровена спортна тренировка с неясен режим. А опитите на момиченцето ми да провери еластичността на кожата ми с глава са откровено казано плашещи на моменти.


Раздел „Бабини деветини” ми е сред най-любимите.


„Ауу, не се подстригвай, ще отрежеш акъла на бебето!”, „Тихо, че ще ѝ се прияде еди си какво.”, „Не купувай нищо предварително!”, „Не му режете ноктите преди да е навършило годинка! Майката трябва да ги изгризва, иначе детето ще стане крадливо.” „Каквото ти се прияде и припие, значи бебето го иска.” Ако последното е вярно, значи довечера отварям една бутилка розе и си поръчвам суши, очевидно малката ми приятелка ще има приятен и ведър вкус за нещата от живота. Майки с претенции да бъдат модерни съвременни жени, които живеят в града и ходят по молове и кафета, изведнъж се превръщат в диваци по отношение на суеверията. Относно тези, които са свързани с външния вид – наскоро станах свидетел как изтерзана бременна жена се жалва, че на нищо не прилича, мъжът ѝ вече не я гледал с „онзи” поглед. След тези словоизлияния последва и логично обяснение – вече 8 месеца не е ходила на фризьор, козметик и маникюр. Хващате ли логиката?

Облеклото е друга дълга тема, в която основно правило е размъкнато, широко, 2847274 размера по-голямо. Лоша стратегия, а и неработеща.

Курсове за бременни? Твърдо „за”, ако попаднете на препоръчан от приятелки и наистина смислен. Ходенето по безплатни лекции е готин вариант за уплътняване на време, но при наличието на 40 човека в зала, няма как да е ползотворно. Аз открих Училище за бременни майки и прекрасната Камелия, която компактно ни събра с още 8-9 симпатични дами. Признавам, бях скептично настроена в началото, но виждам разликите и препоръчвам подобен формат на всички недоверчиви като мен.

И за финал – не ме разбирайте като опак човек. Наслаждавам се, доколкото мога, на бременността. Благодаря на живота, че ми дава тази възможност. Възхищавам се на всички мои приятелки, които с много грижи, любов и старание отглеждат прекрасни дечица. Щастлива съм, че семейството ми се увеличава, с нетърпение и любопитство очаквам първата среща през май месец.

Но е хубаво да бъдем честни със самите себе си и с околните. Има достатъчно хора, които ни лъжат. Затова за важните неща, нека си говорим направо.

*Данте Алигиери, „Ад”

Коментари