Надя Стоева

от Надя Стоева

Обичам широкия хоризонт и вярвам, че когато показваш стойностното и красотата му, когато създаваш емоция  и отношение, свързани с него и го имплементираш в смисленото общуване с детето си, за пошлото и грозното няма да остане място или поне ще си дал възможности за избор.

Слушането на класическа музика е елитарно, претенциозно, снобско, скучно… И да, и не. Както ти харесва, но поне опитай. 


Класическата музика е за всеки, може да въздейства на всеки и всеки може да я разбере и открие красотата ѝ, особено в 21 век, когато информацията е достъпна повече отвсякога.


Днес хората търсят всякакви начини да са креативни (безспорно модерна дума), да се отличават от другите по начина си на мислене и постиженията си. Съчетаването на различни творчески занимания могат да подобрят значително изявата и в по-рационални, практични и ежедневни дейности и да направят преживяванията ни по-цветни.

Вероятно класическата музика звучи сложно и възвишено, нямаме навика да я търсим, не се вписва в стандартните представи за забавление, но излизането от обичайното и ежедневното може да генерира заряд за нови идеи и си заслужава да бъде изпробвано. Защото мозъкът е биологичен компютър, той е облечен в сив скучен костюм, затворен е в тъмен офис (главите ни), работи с данни, постъпващи през сетивата и чинно се активизира според количеството и качеството на материала, който му подават те. Той е в процес на неспирна метаморфоза. Като един отегчен от еднотипната работа служител, за него е доста разведряващо да поработи с нови данни.


Мозъкът учи по-добре и обръща внимание, когато му е ново, разнообразно, забавно. Вижте децата!


Обработването на музиката в мозъка е доста сложно. Учените отдавна изследват влиянието ѝ върху човешкия мозък и не само (има всякакви изследвания, дори за повишен млекодобив при кравите). Невронната пластичност (мозъкът се променя непрекъснато с всяко нещо, което научаваме или спираме да използваме – създава нови невронни връзки или окастря тези, които не се използват) на музиканта може би се различава от тази на човекът, който не умее да свири.


Танци, калцуни и конски опашкиВижте също: ТАНЦИ, КАЛЦУНИ И КОНСКИ ОПАШКИ=>

 


Музикантите са с повишени моторни умения и имат по-голям капацитет за пластичност на мозъка, поради по-богатите невронни връзки между двете хемисфери– диалогът между двете части на мозъка е по-добър. Творческите хора имат по-слабо изразена хемисферна доминация. Установено е, че лявата хемисфера  работи с думите, логиката, числата, линейността, анализите, а дясната – с ритъма, пространствената ориентация, въображението, цветовете, осъзнаването (теоорията за хемисферната доминация е спорна).


Докато свирят, мозъците на музикантите приличат на заря, поради едновременното активиране на много зони.


Колкото повече връзки има между хемисферите на мозъка, толкова човек е по-креативен и способен да генерира и синтезира нови решения. Музиката е силен стимул за невропластичност. Изследвания с ядрено магнитен резонанс показват реорганизация на двигателната и звуковата кора на професионални музиканти. Други проучвания показват промени в нивата на невротрансмитерите и хормоните в зависимост от вида музика.


Да умееш да правиш вълшебстваВижте също: ДА УМЕЕШ ДА ПРАВИШ ВЪЛШЕБСТВА=>

 


Най-изявена връзка между музиката и представянето се проявява чрез проучване на музиката на Моцарт. Ефектът на Моцарт е документиран в много изследвания от неврохирургичната практика. Той се свързва с въздействие върху сърдечно-съдовата система, психогенен ефект, краткосрочно подобрение на умственото представяне. Резултатите от многобройни проучвания показват, че слушането на музика може да подобри познавателните способности, двигателните умения и възстановяването след мозъчно нараняване. Правени са експерименти с ученици, които показват, че слушането на Моцарт подобрява резултатите в училище. Също така в училищата, където се обръща повече внимание на музикалното образование, като цяло учениците са с по-добри резултати.


Всички изкуства стимулират мозъка и трябва да са част от живота на децата, както и на възрастните защото тази пластичност остава до края на живота.


Чудесно е да слушаш музика и да гледаш спектакли и представления, но както и при спорта, това да гледаш мач или някакво състезание не може да се сравни със самото пркатикуване, да бъдеш действащо лице, било то и като аматьор. За да се научиш да свириш на музикален инструмент или да пееш всъщност не е нужен много талант. Нужно е да се упражняваш. Да отдадеш един от най-ценните ресурси на психиката – вниманието. Както и при спортуването, в началото е трудно. И при двете всъщност тренираш нервната си система. След всеки следващ опит мозъкът изпраща все по-бързи, точни и адекватни сигнали за извършване на движенията до мускулите, а те от своя страна му дават обратна връзка доколко се припокриват с образеца. Мозъкът ти е доволен и ти си доволен, защото освобождава хормони на щастието, които възнаграждават положените усилия, за да продължи пътят на развитие.


Балерина или изследовател на паяциВижте също: БАЛЕРИНА ИЛИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛ? КАКВА ПРОФЕСИЯ ДА ИЗБЕРА КАТО ПОРАСНА?=>

 


Японският педагог и цигулар Сузуки открил, че пеенето и музицирането са умения, които се учат и усвояват чрез копиране и постоянна работа с цел усъвършенстване. Сузуки  решил да приложи теорията си на практика, като учи много малки деца да свирят на цигулка. Той не им дал нотни партитури, а просто ги оставил да копират основните движения, които той правел с инструмента. Обучил и други преподаватели на този метод, защото се оказал успешен. Подходът бил прилаган и на възрастни с подобен ефект.

Ние сме музиканти по природа. Музиката заобикаля рационалното и се насочва директно към емоциите ни.


 Къде можете да слушате класическа музика с деца?

Освен с пускане на произведения вкъщи, можем да запознаем децата си, а и себе си, с класическата музика по време на спектаклите за деца и възрастни (в основната зала се допускат деца над 3 години) на Софийска  опера и балетПрограмата можете да проследите тук=> 

„Фортисимо Фамилия“ е програма на Максим Ешкенази, подкрепена от фондация „Америка за България“, в рамките на която се представят семейни музикално-образователни концерти за деца и техните родители. По време на концертите децата се запознават с музикалните инструменти, образоват се относно ключовите понятия от класическата музика и интересни факти от живота на именити композитори, имат възможност да чуят бисери от световната музикална съкровищница изпълнени от професионален оркестър.

Софийска филхармония=>


Вижте още от НАДЯ СТОЕВА=>

Коментари