Ина Ганева

от Ина Ганева

„Детето трябва да има възможност да контактува с природата. Така то ще се научи да разбира и цени нейния ред, хармония и красота.“ Мария Монтесори

Природата предлага многобройни перспективи за умственото, физическото и емоционалното развитие на децата. Работейки с деца, независимо дали сме родители или учители, нашата задача е да запалим чудните искри на въображението и интереса към заобикалящия ги свят. Необходимо е да забавим темпото и да погледнем на познатите неща от различна перспектива, да ги изследваме в дълбочина заедно с децата.


Когато направим детето част от това, което то учи, тогава постигаме истинско и трайно познание.


Излизайки сред природата, детето заздравява своята вродена връзка с нея. От нас, възрастните, зависи да му дадем тази уникална възможност. Нека да си зададем следните въпроси:

Обучаваме ли по спонтанен, непринуден начин?

Пълноценно ли прекарваме времето си с децата?

Каква роля играе природата в нашето ежедневие?

Каква педагогическа стойност имат преживяванията сред природата?

Наистина е добре да се замислим върху това и да използваме естествените начини за осъзнато учене, които природата предоставя.


8Вижте също: КЪМ „ЛАПЛАНДИЯ“ ПРЕЗ ЛЯТОТО=>

 


Огромни са ползите за физическото, умствено и психично здраве.

Сред природата децата се наслаждават на чистия въздух, на възможността да бягат, да се катерят, заети са да измислят приключения, поемат рискове. Един от най-ефективните начини да се научат да ценят тишината е разходката в гората. Тя създава усещането за спокойствие, осъзнатост и мир.

Природата е най-добрият източник на екологични творчески материали.

Шишарки, клонки, черупки, листа, цветя, камъчета, мидички – вариантите са многобройни! Създадени от природата, тези материали могат да бъдат върнати обратно там – без вредни изпарения в атмосферата, без пластмаса, вредни бои и каквито се сетите други токсини.

Взаимодействието с живи организми е ключово за детското развитие.

Децата разбират, че всичко в природата живее, цъфти, расте, преминава от една фаза към друга. Всички живи организми съществуват в уникална хармония. Децата се вглеждат в природните процеси, наблюдават ги с интерес и попиват информацията. Тази информация остава завинаги в съзнанието им.


Приказка за паякаВижте също: ПРИКАЗКА ЗА ПАЯКА=>


Децата стават смели и отговорни.

Щом децата излязат сред природата, всички социални стигми изчезват. Няма кой да впечатляват, няма с кой да се конкурират. Свободни са да бъдат себе си, да бъдат безгрижни. Това им дава шанса да предприемат смели стъпки, да забелязват и пазят красивото, да предизвикват и разширяват собствения си потенциал.

Децата се учат да правят взаимовръзки, да бъдат състрадателни и да разбират собственото си поведение. 

Осъзнават, че точно както хората, природата може да има има различни модели на поведение – дръзка или тиха, дива или нежна, мрачна или усмихната. Тези характеристики идват и си отиват. Нашите чувства също идват и си отиват. Няма нужда да се срамуваме или да се чувстваме зле от тях, да понасяме стереотипни клишета като „срамежлив“, „тъжен“, „див“. Така както природата се променя, се променяме и ние. Това е напълно естествено за всеки човек. Осъзнавайки го, детето постига съгласие с вътрешното си „аз“.

Работата с ръце като двигател на умственото развитие.

Природата предоставя многобройни възможности за учене и нови откритияя чрез работата с ръцете. Естествената склонност на детето е да бъде изследовател и творец. Децата рисуват с пръчки по земята, смесват пръст и вода, събират камъчета. В природата те имат свободата да експериментират, да доказват или опровергават своите собствени теории.

Възможност за собствени изследвания.

Природата по естествен начин предизвиква интереса и засилва любопитството на децата. Независимо дали ще решат да си направят къща в гората, да изучават дърветата, да изследват състава на почвата, интересът е основен стимул за действия и учене.


Приключенията, които не се случват на диванаВижте също: ПРИКЛЮЧЕНИЯТА, КОИТО НЕ СЕ СЛУЧВАТ НА ДИВАНА=>

 


Натрупване на сетивен опит.

В природата децата учат с цялото си тяло – ръце и крака, длани и ходила, кожа. Включени са всички шест сетива, инстинктите, рефлексите. Емоции, интуиция, познание – те се развиват чрез работата на мозъка, а в природата това се случва спонтанно.

Всяко дете има потенциал да се развива, а природата предоставя безмерни възможности за това. Малкият човек се изпълва с чувства на добрина и нежност, неговата самостоятелност и себеоценка се увеличават. Появява се спирала на растеж: колкото повече детето учи и се развива сред природата, толкова по-голяма става обичта му към нея. Емоциите му се освобождават. То има желание да прави все повече, защото получава усещането, че може да се справи само. Всички тези преживявания дават възможност на детето да развие огромния си потенциал, да изгради себе си и да се превърне в личността, която му е отредено да бъде.

Коментари