Задайте ми въпрос, питайте! Аз съм родител на четиригодишно и работата ми е да отговарям на въпроси. Като суперкомпютъра „Дълбока мисъл” съм.

Отредено ми е да отговарям на питания от сорта на:

  • „Защо баба и дядо остаряват?”
  • „Кога ще имам сутиен?”
  • „Защо не ми купувате скъпоценни камъни?”
  • „Сега днес ли е?”
  • „Какво е акъл?”
  • „Може ли да гледаме паун на терасата?”
  • „Защо Елза има способности, а аз – не?”
  • „Защо роди още едно бебе?”

Детето е назначено на пълен работен ден от някаква висша инстанция или комисия – 24 часа като „задавач на въпроси”. Тази комисия е предвидила конкретен брой въпроси за едно детство и те си вървят, не залежават и не подлежат на редукция. Няма неуместен или ненужен въпрос – всички са специално проектирани и са био.


Детето сякаш е само предавател, понякога несъзнавайки какво точно пита и поради каква причина – комисията говори чрез него.


Колкото повече въпроси в минута задава, толкова по-дълбоко родителят изпада в състояние на автопилот, един вид транс, който предпазва нервната му система от прегряване, почти медитативно състояние. Гледа си нещо някъде, а въпросите валят ли, валят. При по-слабо подаване на въпроси родителят има възможност да блесне със знания – да смае, така да се каже, детето, и то да поеме обратно за дообработка на застиналите на езика му нови въпроси.

Понякога, обаче, излизат наяве дефицити в знанията, особено при въпроса „Какво означава…?”, тогава се моли за отсрочка, провеждат се консултации и допитвания с интернет или другия родител. Накрая се отговаря точно, съобразно възрастта и взимайки предвид евентуалното пораждане на нови уточняващи въпроси.


А да отговориш на въпрос, още докато ти се задава, си е чисто майсторство. Машина си, имаш свръхестествени способности и Комисията по въпросите на въпросите ще е зашеметена.


Дадено ни е да разсъждаваме по едни и същи въпроси в няколко момента от живота ни – в детството, като родители (или учители), и в края. И това съвсем не е случайно. Веднъж питаме, после отговаряме, имаме шанса да видим от различен ъгъл нещото, да си спомним.

Защото човекът е тайна, която всеки може да разкрива.

Коментари