Надя Стоева

от Надя Стоева

Комисията по въпросите продължава да работи, детето си расте, препрограмира се, става smart и  все повече си усложнява живота по пътя към възрастен, така както винаги се е ставало голям.

Имам едно предположение, че бебетата са мъдреци, а с порастването човек все повече оглупява (парадоксално – за да може да бъде обучавано от възрастните, които са още по-глупави, вероятно). Детето  вече е повишено от комисията, то е мастър практик задавач на въпроси, един вид. Понеже вече е на пет и половина, но мечтае да е жена, жена на 10, смята, че на двайсет ще е прабаба, за майка си предполага че е на деветдесет, но изглежда млада.


Не обича да говори за бъдещето си, порастването и тръгването по белия свят. Иска да живее винаги с мама и тати, защото „Всички други домове ще са заети, мамо“.


Въпросите понякога ежедневни като: „Какво продават в Макдоналдс, пластилини ли?“. Някак наистина ми заприличаха тези сандвичи на пластилинени и завинаги ще си ги представям изработени на някой плот върху пластмасова дъсчица, нарязани и издялкани с малко ножче.

„Защо някои хора отиват в затвора за цял живот? Взимат ли си целия багаж?“. „Отиват, защото са направили нещо страшно“, казвам аз и я питам кое е най-страшното нещо за нея. “ Да изпочупиш цял град“, говорим си докато пътуваме в колата. След малко отново пита: „А знаеш ли колко човека са арестувани?“ , „Защо питаш?“, „ Защото всичко изглежда така повредено…“. Преглъщам, не знам отговора.

Комисията по въпросите - Parentland→ Вижте също: КОМИСИЯТА ПО ВЪПРОСИТЕ I

 

Има и по-сложни въпроси, тип кокошката или яйцето: „Мамо на жените, които ги няма, кой им ражда децата?“, тук ме връща с машина на времето назад, когато още не е имало майки „Кой е родил първите бебета?“. Или „Мамо, нали старата година ще идва да ни вижда понякога?“. Докато всички весело изпращат старата година, едно притеснено дете с ококорени очи усеща, че има безвъзвратни неща…

„Какво се случва с играчките, когато пораснеш?“, „Едни подаряваш, други запазваш, трети изхвърляш.“, казвам аз.  „Какво става, когато умреш?“, по-точен отговор от „не знам“ май тук нямам…

„Мамо, кажи ми какво е любов?“. Созопол. Стария град. Първи юни. Разхождаме се безметежно, всичко се вижда по уличките,  атмосферата си е само наша, няма още хора, един дядо с моряшка блуза си оправя доматите на гаража, деца си шушукат пред прага, около тях колелета. А моето дете ме пита какво е любов. Не ми се разтягат локуми, искам да я държа за ръка и от време на време да я погалвам по косата… А тя цял ден ми задава един и същи въпрос. Не ми се говори, искам да се разхождаме и да гледам морето. Стигаме брега, а тя: „Мамо, кажи ми какво е любов и да се приключва най-сетне?“.


Както споменах, детето вече се е „усложнило“, и освен въпроси, смело изразява хипотези и мнения, прави прозрения в различни научни области: „Студът става от невидими прозрачни черти. В Космоса са бели.“


„В Космоса взимаш ли си багажа, мамо?“ Въпросите за багажа са силно застъпени. Когато има буря, търси въже да я „върже“, за да я заведе в болница. „Пролетта означава, че идва лятото. Есента означава, че идва зимата. Не виждаш ли, че се привличат?“. Привличат се, и още как.

Задавачът на въпроси постоянно се самоизяснява, изживява „кризи“, осъзнавайки, че в този свят не можеш да имаш и да бъдеш всичко едновременно, тук и сега (това и при някои възрастни се среща), хем да оставаш дете, хем да порастваш. Защото  усеща часовника, преди да е започнала да го познава.  Веднъж даже спомена, че ако не можеш да имаш всичко, е по-добре да не съществуваш.

Урок по търпение - Parentland→ Вижте също: УРОК ПО ТЪРПЕНИЕ

 

 

Комисията по въпросите изпитва мозъка ми суперкомпютър чрез детето. То е като предавател. Щом може да формулира въпрос, почти си е отговорило. Често вместо отговор, задавам обратно въпрос,  за да мисли тя, а и за да печеля време аз.


Някои въпроси ме пробождат, други направо ме удрят в корема, трети ме остават без дъх от смях, а някои са ми откровено досадни.


Нали с времето човек става по- глупав, за да продължава да учи и да бъде държан в кондиция (понеже мозъкът е мързеливо нещо, макар и суперкомпютър). И да се върне един ден на бебешкото си ниво на мъдрост, но вече осъзнат. Защото човекът е тайна, която всеки може да разкрива.


Вижте още от НАДЯ СТОЕВА

→Вижте още по тема ДЕЦА 4-10 г.

→Вижте още по тема ВЪЗПИТАНИЕ

Коментари