Десислава Танева

от Деси Танева

Агууу – казва той и ме гледа с хитър поглед.

Изчислявам, че за 3 месеца съм сменила средно по 6 памперса на денонощие, което ще рече, че бройката надвишава 500. Очаквам всеки момент да светне голяма лампа с надпис „Джакпот“. Вместо това, вътре се мъдри нещо, което не прилича на награда, но слава богу е с чудесна консистенция.

Само преди дни едноседмичен ритрийт при родителите ни извади мен и баща му от комата на пълната липса на сън през последните месеци. В резултат от престоя при бабите сега вкъщи по цял ден се чуват нечленоразделни тиради – нашият син се научи да взема думата и да не я дава. Чудя се от кого ли взе пример…

За цаката на бебешкия плач - Parentland

 

→Вижте също: ЗА ЦАКАТА НА БЕБЕШКИЯ ПЛАЧ

 

Под въздействие на самовнушението, че е пролет (макар за момента пролетта да е под прикритие) и става за разходка, всекидневно се боря с количката – поради изявите на архитектурния гений при входа на кооперацията ни трябва да преодолея няколко високи стъпала, защото видите ли, защо пък асансьорът да слиза на ниво партер?Често по време на тези упражнения ме срещат съседки – също майки, които обикновено вдигат количката ми с един пръст и пред смаяния ми поглед я пренасят през въпросните стъпала. Въпросното упражнение за мен е равносилно на бягане 600 метра за норматив. Явно все още ми липсва достатъчно тренинг.

Ако някой от нас двамата, негови родители, случайно е намерил някакво време за себе си през последните месеци, например, за да си измие зъбите, то бебето незабавно му го запълва с рев от колики, в резултат на които и благодарение на гордия отказ на предложената ни от страна на баби и дядовци помощ, вече трети месец ходим като зомбита.


Казано направо, имам кошмарен началник – поставя ми сроковете безапелационно и ако се случи да закъснея, ме овиква безжалостно.


Принуждава ме да работя денонощно, на дълги смени без почивка, а когато реши, че трябва да се свика спешен брифинг, не го е еня дали е 3 ч. посред нощ или 6 сутринта.

Почти винаги ми отказва да напускам работното си място дори при зова на естествени нужди, а камо ли да се отдалеча за по-дълго време извън зоната на офиса. Заплащането ми се състои в хартиени отпадъци, много различни от финикийските знаци. Работните обеди са на крак и под постоянен стрес, с възможност във всеки един момент да бъдат прекъснати. Много е трудно да си взема отпуска, заместници се намират, но и с тях не бива да се злоупотребява.

Комар в спалнята - Parentland→ Вижте също: КО(Ш)МАР В СПАЛНЯТА

 

По цял ден съм принудена да го развеждам с личния му автомобил или с моя личен автомобил. Винаги е приоритет номер едно, дори пред съпруга и родителите ми. Настоява за внимание и непрекъснато съм ангажирана да му измислям развлечения. Буквално го нося на ръце!

Много хора на друга работа се чудят как се издържа такъв тираничен шеф.  Ами… много е сладък. Като ми се усмихне, чак коленете ми се подкосяват. А като ме прегърне, все едно целият свят спира да се върти. Заслепена съм, ще кажете, зомбирана, пристрастена. Сигурно е така, защото вече не си представям нито един ден без кошмарната си работа. Готова съм да я работя, докато шефът набере опит като ръководител и реши да смени офиса, за да поеме към нови предизвикателства извън него. Дотогава съм готова да се трепя, ако трябва без почивка и без да търся похвала и повишение, само за да го видя, че сутрин се събужда здрав, щастлив и волен.

„Всеки ден ще е така, до победата!“, повтаряме си ние, а шефът ни гледа с хитър поглед. Агу?


→Вижте още от ДЕСИ ТАНЕВА

→Вижте още по тема БЕБЕ

→Вижте още по тема МАЙЧИНСТВО

Коментари