Невена Генчева

от Невена Генчева

Таткото на моите близнаци е главен герой.

Понякога е от добрите, понякога е от лошите, но винаги е централен за сценария персонаж.

Нает е за ролята без да си знае репликите, защото ми е симпатичен и доста го обичам. Връзкарче, ще каже някой, но не му е лесно.

Щом разбира, че съм бременна, започва да се притеснява. Такъв си е. Девет месеца ме гледа като кокошчица, която ще снесе прословутото „Фаберже“ и то не едно, а две.

Късно вечер, изморен, ходи след работа да ми купи поръчаната плодова пита, защото ми е хрумнало, че само това бих могла да си похапна за вечеря. И то не веднъж, дваж.

Чисти цялата къща, за да не се натоварвам, връзва ми връзките на обувките, когато не си виждам краката.

Казва ми че съм красива, когато си мразя корема. Упокоява ме, когато се паникьосвам на път за болницата.

Държи ме за ръка. Плаче, когато вижда бебетата за първи път.

→ Вижте също: С ДВЕ НА ДВЕ

Разпечатва ми първата им снимка, още в ръцете на акушерките, за да си я гледам в болницата и да не ми е мъчно, че не съм до тях.

Пита ме как съм аз, не само как са децата.

Учи се да ги къпе заедно с мен, сменя ароматни пелени, облича, разхожда, гушка, разнася нощем, за да поспя.

Прощава ми гневните изблици, изблиците на чиста изглупялост, на хормони. Търпи ме. Обича ни.

Учи се в движение, набързо, от караниците ни, от грешките ни, от колежките си, от интернет.

Спори за възпитанието.

Учи себе си на търпение – безуспешно.

Учи тях да строят замъци и чудовища от ЛЕГО, да пишат буквите, на цветовете и животните на английски, да броят.

Извежда ги сам на разходки, за да мога да изчистя.

Не ми се сърди, ако е разхвърляно и няма изгладени дрехи.

Ако за трета вечер яде сандвичи, вместо топла вечеря.

→ Вижте също: ШОКОЛАД ПО ВРЕМЕ НА КВАНТОВ ПРЕХОД

Отменя ме в приспиването на децата.

Става нощем, когато аз нямам сили, нищо че мрънка.

Идва с нас на бебешки постановки и на детски рождени дни, дори да не му харесва.

Липсваме му, докато е на работа.

Все още не знае репликите, но какво пък, аз също не ги знам.

Станал е страшно добър в импровизациите.

Понякога е дете, родител, партньор, опора, изповедник, съдник, грешник, семейство.

Понякога греши експлозивно и яростно. Аз също.

Прощаваме му. Търпим го. Обичаме го. 

Без него, вместо горд родител на близнаци, щях да съм сянка на себе си.

Понякога със сигурност му се струва, че го приемам за даденост, че не разбирам колко усилия полага, колко се е променил, колко компромиси прави.

Пиша му ода. Благодаря му.

Простичко е. Обичам го.

 


⇒ Вижте още от НЕВЕНА ГЕНЧЕВА

⇒ Вижте още от категория ДВОЙКАТА

⇒ Вижте още по тема БАЩИНСТВО

Коментари