Наскоро се преместихме от тъпкана Барселона в лежерен Берн. Освен че започват с „б“, друго общо помежду си нямат.

Барселона може да е чудесно място за нови контакти и разширяване на мирогледа, но е далеч от идеална за отглеждане на дете. Шумно, пълно с вируси и хора от цял свят, горещо, влажно и задушно. Като туристическа дестинация – супер! Занасяш си един вирус в родината, но след 5 дни вече нищо ти няма. Радваш се, че си опитал мазна паеля, приготвена в скъп уличен ресторант по Рамбла, правиш си снимки до най-известните творби на Гауди – маршрутът е ясен, протрит от туристически кецове до болезнена липса на креативност.


След определен брой години, прекарани в подобен забързан, някогашен световен индустриален център, животът в него се показва повече изтощаващ, отколкото вдъхновяващ.


Тогава едно посещение до Швейцария може да превърне Берн в необходимия бленуван санаториум – място, където наистина можеш да чуеш какво мислиш. И да предизвика неистово желание да си останеш там.

→ Вижте още: Как научих децата си да говорят български

Преди да се преобърнат така очакванията ми за бъдещето, със съпруга ми – в началото неизвестен чуждестранник, който ме спря една вечер на площад Каталуня да ме уведоми, че му харесва как изглеждам – първо трябваше да заживеем неразделно почти от момента на първата си среща. Тогава бях все още в дълготрайна връзка, от тези на разстояние, когато си повтаряш, че за любовта граници няма. Оказва се, че връзката от разстояние калява самообладанието и създава желязно търпение. Дотук с бенефициите. Аз съм просто скроен човек – обичам да се грижа, да обичам и да виждам усмивки. Само дето предпочитам да правя това всеки ден.


Тогава гледах бъдещия си съпруг скептично и възнамерявах да захвърля поканата му в небитието.


Уви. На първата ни уговорена среща всеки откри по малко за другия и си казах „Е, какво пък – колко често му се случва на човек да срещне учен от плът и кръв?“

На втората ни среща си мислех колко чуждо ми е от това чуждо тяло.

На кино срещата ни се бях свила във фотьойла от страх да не ме докосне.

Три седмици по-късно трябваше да приключа стажа си в Барселона, за да се завърна в София. Едвам се откъснах. Сърцето ми спря и заби отново едва два месеца по-късно, когато се преместих да живея обратно при него.

Самоубеждавах се дълго време, че това е достатъчно – нали казват, че „у дома е там, където е сърцето“. И е истина, ама не се споменават още много подробности около честите пътувания в чужбина, като липсата на българско сирене, кисело мляко, туршии, едри розови домати, сърцати приятели и любящи роднини… А после, когато всяко следващо място започне да става и допълнителна нова родина?


От Барселона липсват хубавите маслини, бразилката от квартал Грация. От Баската държава – твърдото овче сирене и хладният въздух. От Гърция – приятелските непознати. От Полша – целогодишно киселите краставички, очите на майка му …


Единствено остава да си намираш начини за разсейване от тези мисли. Чужденците в Швейцария, например, масово работят на пълен работен ден. Обаче това не лекува синдрома на менталните разговори (ако още не е описан като съществуващ, убедена съм, че ще бъде открит един ден като поредната модерна болест) с роднини и приятели от родната страна.

→ Вижте още: А не може ли и двете?

Като един съвременен Хензел, пускам приятели и спомени подире си и пренастройвам привързаността си на по-ниски обороти. Изобилие любов се излива върху милия ми съпруг. Понякога ми се струва, че му идва в повече.


Старая се да пазя умерен ритъм на обичане – сготви вкусно, но акумулираните пориви за прегръдки си ги запази за следващия хубав романтичен уикенд.


А как се процедира, когато не си от масовите чужденци в Швейцария – тези работещите? Ами аз в Испания усвоих фотосинтезата и продължавам да я прилагам и тук – като новоизлюпен архитект с минимален опит претендирах година и половина за заплатена работа там, но се оказва, че те са над материалните неща. И така се озовахме в Берн – между опитите за зачеване и ученето на „а и бе“ по немски.

→ Вижте още: Теория и практика на швейцарските училищни ваканции

Поне изучаването на непланирани езикови групи не ми е чуждо. Още преди време открих, че не всеки говорещ перфектен английски език е англичанин и роднините на съпруга ми са всъщност на един Ла Манш и 1000 километра източно. В учудване наблюдавам колко безсъзнателно се учи новеничък полски, когато имаш до себе си истински поляк, а как скорострелно се забравя с години употребяван испански.

В крайна сметка, едно бебе добре би допълнило езиковото окултуряване по време на моментната работна пауза от битието ми. Добавихме го като план в CV-то и сега си го чакаме с нетърпение.

Коментари