Яна Илчева

от Яна Илчева

Трепетно очакване за всеки родител е да чуе първите смислени думи на своето дете, как започва да говори и общува. Истинско щастие е да се наблюдава как то се развива и променя с всяка изминала година. Но какво да правим, ако усетим проблем с говора и комуникацията?

Често родителите търсят специалист логопед при съмненения за проблем. Някои с право се притесняват, а други предварително се интересуват от темата за собствено успокоение.

Напредъкът на новороденото, през бебешката, до детска и по-зряла възраст в психомоторното, и след това в езиково-говорното развитие, е значителен. Затова всички специалисти, занимаващи се с проблеми в развитието, говорят за т.нар. норма при определена възраст и колко важна е превенцията.


Причините за трудното проговаряне на едно  дете могат да се коренят в съзряването на неговите мозъчните структури (следствие от по-бавното им развитие, недоносеност на плода, генетична обремененост и др.) и в средата, която то израства (по-сериозни боледувания, хоспитализация, на колко езика му се говори, по какъв начин се общува с него, гледа ли телевизия и др.).


Тъй като децата се развиват с раличен темп, но в определена норма, в практиката се срещат различни случаи. Да ги обобщим:  

  • Някои от децата все още не могат да говорят, защото имат други неусвоени умения и трудности в разбирането, преди говоренето да се случи.
  • Други започват да общуват, но не говорят като своите връстници (напр. липсват им или подменят звукове, езикът им изостава граматично).
  • Трети на пръв поглед изговорят думите прекрасно, но не общуват смислено.
  • Има и такива деца, които трупат в съзнанието си т. нар. „пасивен речник“, докато не се почувстват готови да го покажат пред света.

Защо е така? Често децата изпитват трудности в целенасоченото контролиране на движенията на своята уста при правилното произнасяне на звук/ове, думи, или при запомнянето на думи – „как се казва това“. Трудности могат да се открият и в чуването, разпознаването и разграничаването  на фонемите. Динамичното ежедневие, съчетано пък с други фактори, все повече влияе на  вниманието на децата, липсва им нужната концентрация, за кратко я имат или са непоследователни в своите действия. Причини, фактори и трудности много, а тяхната комбинация и съвкупност са най-разнообразни.

Виж кой проговори - Parentland→ Вижте също: ВИЖ КОЙ ПРОГОВОРИ

 

 

 

В зависимост от възрастта, в която се намира детето, често се срещат следните проблеми:

  • късно проговаря
  • избягва на очния контакт
  • не желае да имитира или среща трудност да го направи
  • не разбира какво му се говори и какво се изисква от него
  • проблеми с  концентрацията, трудно задържане вниманието на едно място
  • детето говори малко или неясно
  • не разпознава или не назовава заобикалящите го предмети
  • неправилно повтаря или изговаря думи
  • неправилно изговаря  един или няколко звука или ги заменя
  • липсат един или няколко звука в речта му
  • изказва се граматически неправилно: пропуска частици, местоимения, предлози; бърка род, число, глаголните времена и др.
  • среща трудности при общуване с другите или не знае как да води диалог
  • запъва, говори прекалено бързо или заеква
  • среща трудности в училище с учебния материал, с четенето, с писането

Грижите на родителството започват още по време бремеността.  Неправилните стимулации на детския мозък и неглижирането на важните етапи от психомоторното развитие  създават предпоставки за деца „в риск“, които е възможно да имат проблеми в комуникацията и в ученето като възрастни.  За да се избегне това, се налага да се следят всички възрастови периоди.

В света на логопеда - Parentland→ Вижте също: В СВЕТА НА ЛОГОПЕДА

 

 

Специалистите в областта на развитието говорят колко е важен периодът след раждането до 3 години. Повярвайте ни, така е. Тогава детският мозък има толкова неврони, колкото и този на възрастния, но връзките между тях са 10 пъти по-малко, затова казваме, че детският мозък е изключително „пластичен, гостоприемен за информация“. От първостепенна важност за успешното ранно детско развитие са задоволяването на биологичните потребности на бебето (изграждане хранителни механизми и полезна храна, режим на съня), движението (проследяване на предмет с очи, посочване, лазене, сядане, прохождане), сензорни стимулаци, свобода да опознава света и, разбира се, не на последно място, любовта и вниманието на околните.


Плачът,  социалната усмивка, оживлението при гукане, активното махане с ръце и крака, очният контакт, опитите за имитация, многократното повторение на срички са добър знак за проговаряне и нормално психомоторно развитие. Децата се нуждаят от лице (в буквален смисъл), което да им говори, а не това да бъде компютър или телевизор.


Понякога е нужно една дума да се повтори повече от 100 пъти, за да бъде запомнена от детето. С прохождането и изгражденто на по-сложните движения детето разширява своя обсег на  понятия, трупа думи и бурно развива своя език и своите мисловни процеси. Четенето на приказки, съвмесното разглеждане на картини, музиката, ритмиката са добра гаранция за развитие на неговия мозък и неговия език. Всяка изминала година предпоставя развитието на нови умения и акумулирането на нова информация.

Колко е важно да бъдеш уверен - Parentland→ Вижте също: КОЛКО Е ВАЖНО ДА БЪДЕШ УВЕРЕН

 

 

За какво е добре да следят родителите:

  • дали бебето пропуска стадии от своето развитие  (поява на усмивка, заглеждане, следене на предмет с поглед, хващане на предмет, обръщане по корем,  лазене, гукане, сядане, прохождане, проговаряне, др.)
  • правилно ли се развиват слухът и зрението му
  •  осъществява ли контакт с очите
  •  имитационните способности и жестовете налице ли са
  •  мимиката и екпресията на лицето
  •  има ли проблеми с храненето: дъвчене, преглъщане, др.
  • дали детето посочва с пръст и дали реагира на „не“
  • изпълнява ли прости инструкции
  • самостоятелно ли е при обуване и обличане
  •  как се развиват грубата и фината моторика
  •  правилно ли говори за възрастта си
  •  как общува, проявява ли интерес към околните
  •  как детето играе
  • как се развиват поведението и възприятията му
  • лесно ли запомня наименования и нови неща
  • може ли да запомни няколко инструкци и да ги изпълни
  • има ли добра пространствена ориентация
  • може ли да класифицира по общ признак
  • промени в захапката и съзъбието и дали те влият на говора
  • може ли да разказва, да перазказва по картини или самостоятелно, да синтезира основна идея и логически да разсъждава               
  • правилно ли изписва буквите, думите, изреченията и текст под диктовка
  • среща  ли трудности при четене

Кога да се консултирате със специалист?

  • когато детето избягва да говори
  • когато детето не говори като връстниците си
  • трудно запаметява и учи нови неща
  • когато не говори граматически правилно
  • когато изглежда физически напрегнато, докато говори
  • не спазва правила, лесно се расейва и трудно задържа вниманието си на едно място
  • не умее да си набелязва цели и да ги следва
  • има проблеми със самоконтрола или с адаптацията
  • проблеми в праксисните умения (често изглеждат непохватни)

На тези, които не приемат нашите съвети, а чакат проблемът да израсне или им харесва сладкото бебешко говорене  в една по-зряла възраст, бих казала, че губят ценно време за правилното развитие на своето дете. В такива случаи има опасност от появява на индивидуални, задълбочаващи се в бъдещето трудности. В някои случаи проблемите са комплексни, изискват време и работа от различна професионална компетентност.


→Вижте още от ЯНА ИЛЧЕВА

→Вижте още по тема ДЕЦА 

→Вижте още ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ

→Вижте още по тема ВЪЗПИТАНИЕ

Коментари