Ирина Николова

от Ирина Николова

Цецка е майка. На Калоянчо. Тя гальовно добавя към храброто му име умалително окончание, вероятно с намерението  още от първите му дни системно да го лишава от сурова мъжественост.

Калоянчо се родил, както се раждат статистически бебетата – гладен. Цецка самоотвержено се борила със зъби, нокти, шишета и биберони за удовлетворяване на неговата нужда. Калоянчо денонощно папкал,  пръцкал, акал и немалко поревавал в интервалите между първите три.  Цецка още по-самоотвержено стояла, гладна, мръсна и опустошена,  геройски като вековен паметник, права до абсорбатора – единственото място, където Калоянчо благоволявал да спи цели 4 минути без прекъсване.


Цецка била подготвена, че не се става лесно майка. Още повече на момче.


Те момчета са бавни и по-мързеливички, не могат сами. Няма скоро да проходи, не се притеснявай, нормално е за момче, няма да проговори преди 2 г., те момчетата са така, казвали ѝ посветените. Цецка си знаела.  Съзерцавала  малкото отпуснато гномче на дивана и на всяко негово отривисто пръцване си мислела с умиление „Ех, бащичко!“.

→ Вижте също: Майки и синове

Калоянчо растял безгрижно като всяко момченце. От тия, за които се знае, че са бавнички, разсеяни, мързеливички. Цецка го носела на ръце (18 кила!) до площадката,  където той кротко се излежавал до пързалката. „Искаш ли, маме, да се люшкаш?“. „Муууу…“ – отвръщал Калоянчо от дълбините на гумираната настилка, което неоспоримо се равнявало на „да“. Цецка с отскок го мятала в люлката и предано го люшкала. „Ъ-ъ-ъ! „- крещял той. По-силно, искал да каже.  В същото време наборчето Моника хленчела пред съседната люлка. „Мамооо, люлей ме, мамооо!“. Но майката невъзмутимо седяла на пейката, прелиствала книжка и нежно обяснявала на щерка си „Можеш и сама, хайде, правила си го, опитай, ето така с крачетата, засилваш се и готово“. Моника мрънкала, мрънкала, пък взела, че се качила на люлката и се залюляла. Майка ѝ я гледала с гордост. А Цецка  с бледа завист. Ей, друго са момиченцата, казала си тя и продължила да бута синджира на люлката настървено.

→ Вижте също: Урок по търпение

Калоянчо растял все по-безгрижен. Мама все така го хранела с лъжичка, бършела му устичката, къпела го нежно, обличала го за училище, била готова да измисли отново цепката на мъжкото бельо, за да му спести усилието да си сваля гащите, щото той не можел сам, те момчетата са бавни, те са по-разпилени, те докато се научат, повтаряла тя като мантра на бъдещите мъжки майки.

„Защо му подреждаш раницата?“ – питала майката на Биби.

„Ами той е много разсеян, все нещо ще забрави…“ – отвръщала уверено Цецка.

„Биби си подрежда нещата сама още от първи клас. Е, и да забрави някой молив, голяма работа!“ – продължавала другата майка.

„Друго е с момичетата…“ – усмихвала се деликатно Цецка и продължавала старателно да реди бумагите за 5-ти клас.


Калоянчо, драги зрители, наистина не можел да върши нищо сам. Той не знаел дори, че би могъл! Не му минавала и мисъл да пробва.


Цецка била стопроцентова мъжка майка, винаги готова да оформи перчем, да обуе чорап и да сервира палачинки в леглото. Но като всяка орлица, тя хвърляла зорко око и на Калоянчовите другарчета, следяла нещата изкъсо, все пак да не допусне пропуск в развитието на първородния. И започнала да забелязва, че другарчетата си връзвали кецовете сами, че не си забравяли якетата като си тръгват, че могат да си налеят вода от бутилка. Смут и хаос постепенно стягали майчината душица. Ама нали момчетата не можели, нали били бавни, глуповати и разсеяни?! Безброй тревожни въпроси се биели като птици в стъкло под цецкината зле боядисана коса.

Един ден тя  покрусено споделила с приятелка:

„Спешно трябва да отслабна!“

„Е, хайде пък ти сега, добре си, на нашата възраст по сме хубави с месце на кокал.“ – окуражила я приятелката.

→ Вижте също: Да станеш на 40

„Не, налага се – настоявала Цецка. – Калоянчо още си хвърля гащите на пода и бута опаковките от вафли под леглото. Утре ще завърти някое момиче и тя ще вика: тая дебела свиня майка ти, на нищо не те е научила. И права ще бъде. Трябва да отслабна!“

В този ден Цецка взела едно категорично жизненоважно решение.

Няколко часа по-късно Калоян се блъснал в Моника, тичайки из коридорите на университета. И от удара пламнала искра.

*Всички прилики с истински лица и събития НЕ са случайни.

→ Още статии от Ирина Николова

Коментари