Виолета Азис

от Виолета Азис

Възпитанието обикновено поставя въпроса за границите и отделянето на детето. При здравословно отглеждане то се разпознава като отделен индивид със свои собствени нужди, желания и предпочитания.

Здравите емоционални и физически граници са в основата на здравите взаимоотношения. Те създават усещане за индивидуалност, самостоятелност и сигурност. В здравословната връзка с ясни граници, емоционалната обвързаност е въпрос на лично желание и преценка, докато при обсесивния тип връзки сякаш единият човек е подчинен на другия, има елемент на задължителност, дори принуда. Съществуват и типове хора, които имат нужда да са абсолютно зависими от някого и така задоволяват своите емоционални нужди. Те губят индивидуалността си и функционират в симбиоза.

Подобни отношения често възникват между майка и син. Смята се, че отчасти причината за това е баща, който отсъства по някакъв начин, било то емоционално или физически. Наблюдава се и при майки, които отглеждат децата си сами, но това далеч не е правило. Майката често твърди – „детето не може без мен,” „детето не иска да спи само, не искам да страда”(бащата спи в другата стая или отсъства), „не мога да го пускам само, по-добре да сме заедно, така се чувства най-сигурно” – и наистина на пръв поглед изглежда така.


Всъщност, обаче, ролята на родителя е да въвежда границите по такъв начин, че да позволи на детето да порасне не само физически, но и емоционално.


Да е наясно, че не е ангажимент на детето да се грижи за възрастния, да компенсира или да запълва определени празноти. Пространството и способността за усещане нуждите на другия са изключително важни.

Често майките не си дават сметка за този феномен, който обикновено самите те създават и поддържат. Случва се и съзнателно, под предлог, че не е вредно да даваш и да искаш безрезервна любов, че връзката между майката и детето е вечна, че детето има нужда от постоянно присъствие поради определени причини. Което е така, но само отчасти. Симбиозата може да продължава и в годините, макар да среща от време на време съпротива от страна на детето. В един момент тя става почти незабележима и самото то изпитва вътрешна потребност да се подчинява на майка си за всичко, в противен случай не се чувства комфортно. Тези момчета/мъже имат връзки, семейство, може да живеят в друга държава и физически да са далеч от майките си, но пъпната връв остава неразрязана.


Понякога такъв тип отношения се определят подсъзнателно като обич, а на практика носят болка, създават конфликти, противоречия и страдание.


Възможно е, когато четете тези редове, да ви се струват абсурдни, но подобен тип объркани отношения изобщо не са рядкост. А може би сте чували за това, но смятате, че е безобидно и си мислите: какъв толкова е проблемът, че детето ме кара да се чувствам специална, обичана и желана по начин, по който никой не ме е карал да се чувствам.

Често тези мъже имат трудност при самоконтрол или поддържане на удовлетворителни интимни и емоционални взаимоотношения. При тях майката винаги държи първото място и ако се появи друга жена, възникват усещания за предателство и вина. Понякога такива хора създават връзки с жени, към които нямат силна обвързаност, за да не се отделят емоционално от майките си. Друг вариант е да избират хора с подобно поведение и стил – така пренасят същия тип взаимоотношения и в интимния си живот. Това лесно може да създаде страх от близост и обвързване, както и усещане за безсилие и липса на вяра в собствените възможности. Тук естествено говорим само за подсъзнателни решения.

Всичко това, разбира се, не означава да не сме близки със синовете си, да не ги подкрепяме и да не общуваме с тях след определена възраст. Но е важното да знаем, че подобни рискове при тяхното отглеждане и възпитание съществуват и да се стараем да запазваме здравословни граници.

Всяка майка би искала да има за син самостоятелен, решителен и смел мъж, остава да не му пречи да се превърне в такъв.

  • Намирате ли точната граница в общуването със синовете си?
  • Позволявате ли им да взимат самостоятелни решения от съвсем малки или предпочитате да решавате вместо тях?
  • Виждате ли във всяка тяхна връзка съперничество?
  • Усещате ли, че в един момент губите позиции? Смятате ли това за нормално или напротив?

→ Още статии от Виолета Азис

Коментари