Аврора Иванова

от Аврора Иванова

Предупреждение: разказвам собствения си опит, за да дам една малко по-различна перспектива от тази, която обикновено съм виждала  в подобни писания или в литературата, предназначена за начинаещи майки. Иронията е само и единствено насочена към мен самата.

Вече съм на етапа, на който всеки път щом чуя или прочета как някоя майка е кърмила с години отрочето си, ме напушва смях. Не за друго, а защото веднага ми идва на ум собствения ми краткотраен опит в тази иначе тъй естествена за бозайниците дейност. И като казвам краткотраен, имам предвид точно три месеца. И двата пъти. И не по моя вина или желание. Но… нека все пак започнем отначало.

Бебе 1

Дъщеря ми се роди на термин и по естествен път в модерна западноевропейска болница, където, освен в специални случаи, се следва най-съвременния (а всъщност толкова стар, даже първобитен, но пък толкова естествен!) принцип бебето да не се отделя от майката нито за секунда след раждането и да се поставя на гърдата, за да засуче, веднага щом му отрежат пъпната връв. Навсякъде в родилното отделение висяха големи платна с указания и картинки за това как да бъде кърменето успешно, приятно и полезно занимание за майката и бебето. Аз, разбира се, вече бях изчела всякаква налична литература за кърменето и се бях зарекла да кърмя до откат, напук на цялата семейна традиция от некърмили жени (т.е. майка ми, баба ми и леля ми).


Естествено, нищо не се случи, както си го представях, макар че веднага след раждането бебето беше поставено на гърдите ми и имаше възможност да засуче.


Опитваше, но сякаш не ѝ се получаваше. Посъветваха ме да държа дъщеричката си максимално дълго върху себе си и често да ѝ давам да суче, уверявайки ме, че съвсем скоро ще се появи коластрата, а след това и кърмата. Сестрите в родилното ми помагаха ми всеки път, за да я сложа уж правилно, за да не хапе уж зърното и да не го разранява. Без успех.
На втория ден след раждането дъщеря ми вече беше загубила доста от първоначалното си тегло и през нощта дори вдигна температура, което принуди сестрите да ѝ дадат малко адаптирано мляко, в разрез с цялата философия на болницата за храненето на новородените. Междувременно ме бяха снабдили с помпа, като се очакваше тя да стимулира появата на кърмата, щом бебето не успяваше да засуче и да го направи само. И това нямаше особен успех.

ллл→Вижте също: СЪБИТИЯ НА ЛА ЛЕЧЕ ЛИГА БЪЛГАРИЯ – ЮНИ

Погрижиха се да дойде кинезитерапевтка, която да стимулира правилното засукване на бебето със специални движения с малкия пръст по небцето и езика му. А аз продължавах да го слагам да суче възможно най-често, т.е. непрекъснато, но то така и не можеше да поеме зърното, както трябва и да предизвика лактацията. В резултат още на четвъртия ден след раждането зърната ми вече бяха силно разранени и всякакъв допир беше непоносимо болезнен. Изписаха ни от болницата на петия ден с рецепта за адаптирано мляко, препоръка да взема електрическа помпа за кърма и вкъщи и бебе, което беше загубило 12 процента от теглото си при раждане.


С прибирането вкъщи реших, че нещата ще потръгнат, купих кутията с мляко на прах и взех помпата, но се бях заинатила, че ще кърмя въпреки кървящите зърна и продължих да упорствам.


Само че всеки път, щом сложех бебето на гърдата, ме пронизваше ужасна болка, от която така се стягах, че каквато и кърма да е имало, нямаше как да потече. Реших, че докато заздравеят зърната, ще цедя и ще давам с шише. Цеденето се оказа не по-малка мъка от кърменето, а количествата доста мизерни, така че в един момент се принудих да давам малко и от адаптираното мляко, за да не реве бебето непрекъснато от глад. А и все пак трябваше освен да мия и да изварявам всички части на помпата, шишетата и бибероните, да се грижа за бебето, дома, съпруга си, гостите, че и себе си от време на време. А да, и да спя по възможност. Това последното не ми се отдаваше много, тъй като родата на мъжа ми се бяха погрижили да не ни оставят нито за ден на спокойствие, но това е тема на друг разказ.

Тъкмо бях загубила надежда, че тая работа с кърменето ще потръгне, защото след всяко половинчасово сучене (или по-скоро неуспешни опити за това) бебето си изпиваше и по едно шише мляко, и една приятелка ме светна за силиконовите предпазители за зърна. Казах си, ето, с това вече ще стане. Междувременно имах усещането, че все пак кърмата се беше увеличила и действително изкарахме цяла седмица, без да давам адаптирано мляко. Бях почти на седмото небе от щастие по тоя повод, когато заведох дъщеря си в детската консултация за седмичното теглене и се оказа, че не е наддала нито грам. Нито грам! Искаше ми се да потъна вдън земя, докато гледах втренчено везната и си давах сметка, че дъщеричката ми наистина не е пораснала изобщо и че през кожата ѝ се броят ребрата.

Ядосах се на себе си, на упоритостта си, казах си, че няма да си затрия детето заради собствените си мании и глупост. Още с прибирането ѝ дадох направо едно шише мляко. Реших да възприема изцяло смесеното хранене – първо на гърда, а после шише. Детето взе да наддава, да се закръгля, да се смее и да спи нощем.

Стогодишното кърмаче→ Вижте също: СТОГОДИШНОТО КЪРМАЧЕ

В тази идилия изкарахме още няколко седмици, докато на десетата седмица след раждането тя взе да пищи всеки път, щом я доближах до себе си с цел кърмене. Взе да ме удря, да се гърчи, да плаче неистово. Изобщо не желаеше да засуче и се успокояваше само с шишето с адаптирано мляко. Тая истерия продължи няколко дни, най-вече заради прословутия ми инат, но на бебето вече така му беше писнало от тия мойте празни гърди, че не даваше изобщо да го наклоня в положение като за кърмене. Започваше луда борба, докато накрая с изтощение и омерзение давах шишето.

Дадох си сметка, че няма смисъл да продължаваме с това шоу по няколко пъти на ден и се отказах. Цедих се още около седмица – две, докато и малкото кърма, която имах, прегоря и така безславно завърши моята кърмаческа кариера, под укорително-съжалителния поглед на майка ми, чието послание беше „Аз нали ти казах, че тая работа няма да стане“.


Чувствах се предадена – от самата себе си, но най-вече от дъщеря си. Беше ми чоглаво, защото не ми се беше получило, а толкова исках и упорствах.


Няма да си кривя душата обаче, ако кажа, че храненето с шише много ме улесни в излизанията и планирането на времето и че и аз, и детето, а и всички около нас рахатясаха. И съжалението по неосъществилата се мечта за кърменето до откат бързо ме напусна.

Бебе 2

Много неща ми минаваха през главата по време на втората бременност, но ясно си спомням, че един от основните ми страхове беше свързан с кърменето. Искаше ми се да опитам отново, но споменът от първия път така ме беше травмирал, че се чудех има ли смисъл изобщо да се подлагам отново на това мъчение. Оставаха около три седмици до термина, когато една сутрин се събудих с мокри петна по пижамата и с огромна изненада установих, че от гърдите ми вече тече кърма! О, чудо на чудесата! Ликувах и постепенно се настройвах, че този път ще успеем – аз и той, заедно, напук на миналия ми печален опит.


И ето, че отново сме в същата болница, горе-долу по същия сценарий и дори още по-тежко раждане от първото, но в крайна сметка всичко минава добре, той е на гърдите ми, намира зърното и засмуква като прахосмукачка Керхер. Блаженството бе върховно и за двамата!


Едвам изтраях и три дни в родилното, почти се самоизписахме, а той не беше загубил нито грам от първоначалното си тегло. Беше пухкав и розов като от корица на списание. Кърмех го като по книга – без усилие, без цедене с помпа, без силиконови зърна, на поискване, в леглото, в креслото, на дивана, в парка, в кафенето, май само на челна стойка не пробвахме. През първите четири седмици след раждането синът ми наддаваше по 300-400 грама на седмица за моя най-голяма радост и безкрайно учудване на цялата рода и най-вече на майка ми. Не миех и не изварявах шишета, дори нямах кутия с адаптирано мляко вкъщи за всеки случай.

Това щастие продължи някъде около осмата му седмица, когато изведнъж настана някаква голяма жега, бебокът стана много нервен и започна да суче по малко и начесто и все мрънкаше. Взеха да се чудя дали му стига млякото, но той продължаваше да наддава, макар и не с бесните темпове на първите седмици, така че продължавах по старому.

Детето-на-дъгата_Parentland

→ Вижте също: ДЕТЕТО НА ДЪГАТА

Дойде време за почивката на море и тогава се сгромоляса всичко с гръм и трясък и най-вече с много нерви и стрес. Още с пристигането на новото място бебето взе да капризничи и да отказва гърдата. В този тъй неподходящ момент и далече от цивилизацията разполагах само с ръчна помпа и опитах да си поддържам лактацията с цедене и с даване на кърмата с шише. Е да, ама за него пиенето от шише се оказа сложна работа, давеше се, оригваше се, връщаше млякото, изобщо мъка. Успявах да го излъжа да го накърмя само нощем в леглото, денем нищо не можеше да го накара да засуче за повече от минута-две. А беше горещо и умирах от ужас да не се обезводни. Разбира се, цеденето не беше никак достатъчно, за да поддържа нивото на лактация, което беше нужно са сина ми и колкото по-малко кърма имаше, толкова по-малко той искаше да суче. Порочен кръг!

Започна и той да пищи и да се гърчи в ръцете ми, точно както правеше сестра му на същата възраст. Реших, че няма да упорствам излишно и минах бързо на адаптирано мляко. Е да, но то не му понасяше на стомаха, страдаше от газове и както и без това не беше много по спането, съвсем престана да спи. За щастие ваканцията приключи (беше ми се сторила безкрайна покрай тия щуротии) и щом се прибрахме вкъщи смених млякото и вида биберон, уж да не му правят толкова газове и колики. Той продължаваше обаче да се дави при храненето, а стомахчето му беше явно все раздразнено. И естествено почти не спеше.

Отново за кърменето на обществени места - Parentland→Вижте също: ОТНОВО ЗА КЪРМЕНЕТО НА ОБЩЕСТВЕНИ МЕСТА ИЛИ КОЕ Е НАЙ-ВАЖНОТО

Смених няколко вида адаптирано мляко, докато уцеля това, което му понасяше. В един момент свикна и с шишето и нещата потръгнаха, започна отново да наддава и да спи повече.

А аз междувременно се бях сдобила с още пет кичура бели коси и поредното разочарование, свързано с кърменето. И този път кариерата ми на кърмачка беше кратка и завърши безславно.

За сметка на това на въпроса „Кърмите ли се още?“ мога доволно да отговарям с „Отдавна не го кърмя, той сам се отказа, когато беше на три месеца“.

А при вида на ококорените и невярващи очи на събеседника винаги ме напушва смях, точно както при историите за кърмените до първи клас деца.


Подкрепа за кърмене можете да получите от Ла Лече Лига България. Вижте събитията им през юни тук => 

→ Вижте още от АВРОРА ИВАНОВА

→ Вижте още по тема КЪРМЕНЕ

→ Вижте още от категория ДЕЦА 0-3 г.

Коментари