Деница Панайотова

от Деница Панайотова

Манията ми за чистота се отключи в студентските ми години. Това за мен беше успешен начин да измитам лошите мисли, да си проветрявам чакрите и накрая неизменно да достигам до състояние на дзен.

Някои хора се отървават от бесовете си чрез шиене на гоблени, редене на пасианси или нескончаеми обиколки из магазините. А за мен протяжният вопъл на прахосмукачката беше моето доброволно наложено чистилище.

След появата на децата манията ми за чистота се поуталожи, но не стихна. Отново „яхах метлата“ по-често от нормалното за една твърде заета с отглеждането на две малки деца майка. Родителските задължения не ме отказаха от вкоренените ми навици на шетница. Мъниците от своя страна, бързо се ориентираха в менталната ситуация на мама и – още откакто бяха съвсем невръстни – се стараеха да се нагаждат към нея. Едва привикнали да седят, скоростно се научиха сами да уцелват устата си с лъжицата и строго да спазват очертанията на таблата за хранене, а след като проходиха стабилно, след похапване чинно се насочваха към умивалника. Не след дълго вече участваха в акциите по хигиенизиране на дома. И ето – имахме си съвместен ненарушим ритуал.


Но настъпи моментът да си потърся ново поприще, което да е съвместимо с обгрижването на юначетата. Запитах се какво мога и обичам да правя. Да чистя!


Плеснах се по челото, запретнах ръкави и с настървение захванах един истински „чист“ бизнес. Не след дълго се обградих и с други громители на мръсотията.

Решението ми да хвърля дипломите си за висше в кошчето и да отпраша в нова посока предизвика почуда и леко раздразнение у родата. За какво ти бяха всичките тези академични години? И макар че бях учила и работила съвсем друго, аз бях непоколебима в решението си. Ще се чисти и това е!

А домът ми неусетно се изпълни с всякакъв род висококачествена техника, която неизменно беше изпробвана, сравнявана и подлагана на безпощадна инспекция. Странна работа – първоначалната страст по новите машини отмина и те започнаха да будят все по-скромен интерес у мен.

И колкото повече светваха хорските домове, толкова по-малка нужда изпитвах аз от това ежедневно мое свещенодействие.

Вече не беше драма, ако някоя проклета прашинка изпълзеше отнякъде и нагло се проснеше върху нощното ми шкафче. Вече не настъпваше катаклизъм, когато някоя престъпна детска ръчичка оставяше мазен пръстов отпечатък.


И тогава настъпи върховното изпитание. Един малък артист, обзет от внезапен творчески порив, ни награди с монохромна картина с подръчни био материали… от тоалетната.


Адът се отвори само за да прибере демоните чистофайници, които дълго ме бяха обладавали. Настана тишина.

Бях изцелена.

P.S. Примерна препоръка за страдащи от мания за чистота с всичките ѝ разновидности:

Ако те е гнус от хотелски чаршафи, иди за седмица на палатка.

Намери някакъв нестандартен цяр.

Нещо подобно на моето смирено и вцепенено отстраняване на ароматнокафяви следи от стени и под.


⇒ Вижте още от ДЕНИЦА ПАНАЙОТОВА

⇒ Вижте още от категория ЕЖЕДНЕВНИ ИСТОРИИ

 

Коментари