Ива Здравкова

от Ива Здравкова

Седя си, значи, посред нощите будна. И размишлявам. Сега, докато децата са последна седмица при баба си, имам много време за мислене. Вместо да се наспя като хората и да поема последни глътки въздух свободно, аз съм седнала да анализирам предстоящата учебна година.

Може би наближаващите два броя родителски срещи ме навеждат на тежки мисли – все пак винаги поставят на изпитание почти здравите ми нерви.

За шест, повтарям, шест години, така и не се научих да не меря с един и същи аршин моето виждане за училището и децата ни и виждането на другите родители за същото.

Пък тази година имам шестокласничка и първокласничка. В едно и също училище, две поредни вечери родителски срещи.

Оммммм! Оммммм! Поемам дълбоко въздух. Първо, защото родителите от класа на шестокласничката познавам вече като кътните си зъби. И второто оммм, защото имах честта да се запозная на подготвителната родителска среща с родителите на съучениците на първокласничката.

Първото „Оммммм“:

Имаме си амбициозни родители в класа. Такива, които при петица на ДЕТЕТО висят с часове пред учителската стая, изисквайки пълно и подробно обяснение защо е тази оценка. Родители, които чинно учат всеки урок с детето и му правят осем теста до десет вечерта. Родители, които те разпитват след олимпиадата по математика „Какво получихте като отговор на трета задача?“. Ми аз нищо не съм получила, защото моите задачи по олимпиадите съм си ги решавала преди има-няма 30 години, а какво е получила дъщеря ми ще разбера после от резултатите.

→ Вижте също: Деца и технологии: класната стая

Имаме и такива родители, които за шест години съм виждала два пъти, просто защото са толкова заети, че се явяват в училище и/или по родителски срещи, само когато синът им е насинил окото или счупил зъб някому. Такъв родител ти обяснява, че всички дразнят неговото дете и затова то е агресивно. „Не мога да му въздействам по никакъв начин, аз съм цял ден на работа, кога да се занимавам? Другите не могат ли да бъдат по-търпеливи с него?“. Ами сигурно не могат вече, за да се налага на трета родителска среща да се събираме и да слушаме само за неговите „подвизи“. А пък, представете си, и ние сме на работа.

Имаме и трети вид родители. От онези, които никога не дават предложение или мнение на родителска среща. По никакъв въпрос. Чинно се съгласяват с всичко казано от госпожата или от други родители. И после, като се разтури седянката, почват да мрънкат, да недоволстват и да обясняват под сурдинка, че на тяхното дете тази промяна/ангажимент/ разместване няма да му бъде удобна. Основателната или неоснователна причина остава в зоната на мистериите. Но пък на следващия ден собственото им дете уверено заявява, че „Mама ми каза, че това не се отнася за мене!“ пред останалите 26 броя предпубертети. И отново се налага родителска среща, поради избухнал бунт на тези, за които се отнася въпросното нещо.

→ Вижте също: Майката на Калоянчо

Денонощното амбициозно висене с главата над учебника, както и „остави ме сега, че съм уморен и не мога да се занимавам с тебе“ водят до един и същи резултат. Порасналото дете решава, че след госпожата в училище се прибира при „госпожата у дома“. И лека-полека загубва интерес към това, което госпожата в училище му говори, както и доверието си към „госпожата“ вкъщи. Двете заедно водят до пълна незаинтересованост към учебния процес като цяло и липсата на каквато и да била дисциплина в училище и у дома, защото „това не се отнася до него“. Никой не се интересува наистина от неговото мнение, интереси, или пък от впечатленията му от дадена случка, та била тя и само вафличките в косата на Калина от 6″б“ клас.

Второто „Омммм“:

Запознаваме се с класната на първокласничката. Тя си изпява урока колко е прекрасно избраното от нас училище, как силно са застъпени извънкласни форми, дава насоки и препоръки за съвместни дейности, как ще се учи по нова програма, но със старите учебници (?!) и ще бъде трудно, но с общи усилия ще се справим. Дано!

→ Вижте също: Предучилищната в Швейцария

След половинчасов монолог госпожата пита има ли въпроси. От последния чин се обажда накипрена мама, чийто вайбър по време на цялата родителска среща писукаше: „Извинявайте, не разбрах как ще бъде организиран обядът на децата?“

Омммм, децата вече не трябва само да папкат и да спинкат, те всъщност тръгват на училище.

На добър час … родители!

⇒ Още статии от Ива Здравкова

Коментари