Историите от първо лице на няколко майки и техните недоносени деца

Ива Здравкова, 41 г.

Нашата история накратко:

Две недоносени дъщери.

Първата – родена 32 гестационна седмица, 30 дни в неонатологичното отделение. В началото можех да я виждам всеки ден, после избухна някаква вътрешна болнична инфекция, навън беше тежка зима с много вируси и ограничиха достъпа до нула. Даваха сведения (доста оскъдни) на партерния етаж. Чакахме с часове някой да излезе да каже поне по дума-две за децата горе.

Втората – родена в 28 гестационна седмица, 65 дни в неонатологично отделение.Никакво виждане на детето първите 30 дни. След това – по веднъж в седмицата. Имах пълна информация какво се случва, благодарение на персонала на неонатологията и свекърва ми, работеща в същата сграда.

Нашите недоносени деца: Таня Николова - Parentland

→ Вижте също: НАШИТЕ НЕДОНОСЕНИ ДЕЦА – ТАНЯ НИКОЛОВА

 

Трудностите:

При първото дете – липсата на информация, невъзможността да го виждам, неотзивчивостта на медицинския персонал и безцеремонното им отношение към въпросите, които им задавах. По онова време интернет не беше толкова широкодостъпен, информацията беше малко и част от нея беше повечето  от вида „казаха ми че…“, „на една позната бебето…“ и т.н., което ме стресираше допълнително.

При второто дете – невъзможността да го виждам и прекалената ми вече мнителност дали нещата са наистина толкова обнадеждаващи, колкото казват лекарите.

При двете – това, че аз си тръгвам от болницата, а те остават.  Празното креватче вкъщи, изпраните и изгладени бебешки дрешки, очакването, нетърпението…

И сега не съм го преодоляла май…

Нашите недоносени деца Ива Здравкова

Помощта:

От баща им, който беше най-оптимистично настроен около мен, и който не даде и дума да се изрече, че нещо няма да бъде наред.

 

→ Вижте също: НАШИТЕ НЕДОНОСЕНИ ДЕЦА: НАДЯ ДРЕНСКА

 

Отношението на другите:

„Ама всичко ли си има, като се е родило толкова рано?“. И досега не мога да дам определение на това „всичко“.

Съжалителните погледи на майките от детската градина на голямото дете, все пак ме бяха виждали с някакъв малък корем и в един момент се явявам без, а бебе – няма. И постоянните разговори около мен на тема бебета и килограми.

После, когато вече я разхождах с количката, а тя беше вече забележителните  2,5 кг., надничаха с нескрит интерес.

Най-добрата превенция:

Адекватно проследяване на бременността  и вслушване в сигналите на собствения ти организъм.

Места за адекватна информация и помощ по темата в България:

Освен онлайн информация, не мисля, че някъде в страната има център, където родителите на недоносено бебе биха могли да получат информация или подкрепа.

Моите деца сега:

Едното е на 12. Другото е на 7. Напълно запознати са с раждането си, израстването, безкрайните консултации с невролог, офталмолог, ортопед, с безсънните нощи и притесненията дали ще израснат здрави и ще се различават ли по нещо от всички други деца, родени в термин. Ами…по нищо не се различават.

За голямата – умна, любознателна, артистична.

За малката – палава, будна и упорита.

Нашите недоносени деца Ива Здравкова

 

 

 

 

 

 

 

Нашите недоносени деца Ива ЗдравковаНяколко думи към родителите, които минават през това в момента:

Всичко ще бъде наред!

Снимки: личен архив

 

Фондация „Нашите недоносени деца“ набира средства за изграждане на първия център за помощ и подкрепа на родители на недоносени деца. Повече за инициативата и как да я подкрепите => тук


 

⇒ Вижте още по тема НЕДОНОСЕНИ ДЕЦА

⇒ Вижте още от ДЕЦА 0-3

⇒ Вижте още по тема МАЙЧИНСТВО

 

Коментари