Един малък 70-сантиметров човек мигрира из къщата, точно като гостенин от чужда планета.

Взима проби от повърхността, проверява всяко нещо какво е, как е на вкус, издава ли звук.

Необяснимо е за мен влечението му към кабелите и контактите.

Не се отказва, няма нужда да казвам: „Не се отказвай, Лео“.

Спусъкът е дръпнат и той ще се научи да ходи, независимо дали го подканям или не.

Нетърпелив е, бърза да се научи, за да излезе през вратата, както всяко пръкнало се човече – проправя своя собствена пътечка.

Как хем всяко нещо има значение, и едновременно с това нищо няма значение.


Малкият чуждоземец си отива малко по малко.


Превръща се в човек – ще проходи, ще проговори, ще започне да мисли и няма да помни своя огромен труд, тази къртовска работа на изследовател, проучващ всяко шумкащо нещо, повърхност, допир, какво е да бъдеш сред хора, които ще те научат да се отказваш. За да мога аз майчински да кажа: „Не се отказвай, Лео!“

Този нечовешки труд е само по силите на едно 70-сантиметрово бебе.

Коментари