Изабел Басмаджиян

от Изабел Басмаджиян

Родителството – този океан от проби-грешки, радости и тревоги, очаквания и малки моменти. Този безкраен хоризонт, изпълнен с милиарди детски вселени, поглъщащи измеренията на гравитиращите около тях родители-планети. Колко много текстове в блогове, семинари, училища за родители, професионална литература са му посветени. И въпреки това никой не ти гарантира точните отговори, нито ти обещава златен медал, нито ти гарантира да излезеш сух.

Наблюдавам хората наоколо – може би първо за собствен кураж. В никакъв случай не търся или очаквам одобрение от когото и да било, пък и отдавна хорските мнения приемам със сарказъм. Но живота на бързи обороти е изтощителен, времето не може да се върне назад, а и, бога ми, и майката е човек. И то голям човек. Човек, който греши, който също има нужди или просто една добра дума. Наблюденията ми ме отвеждат към размисли различни и обещания пред себе си, които никога не изпълнявам. Отлагам ги за някой ден.

Научих, че с малки стъпки се достига далеч; че имам право да поискам помощ и да казвам „не“ и „не мога“; че щастието е в здравето, в пътуването, в усмивките, в целувките за „лека нощ“. Научих, че приятелите са онези, с които можем заедно да помълчим, за да си осигурим тишина и почивка, а когато говорим, не говорим за нищо конкретно, но винаги е смешно и след това не помним нищо.

→ Вижте също: АЗ СЪМ НАЙ-ДОБРАТА МАЙКА

Научих, че децата не са, ама изобщо не са, бял лист хартия, върху който пишем – техният темперамент е толкова разпознаваем още в ранна бебешка възраст, че ти остава само да ги подкрепяш, да ги обичаш и да ги следваш, давайки им криле. Научих, че родителството има много лица и много възможности; че няма необратими неща; че всяка ситуация може да бъде урок, стига да имаш готовност да влезеш в час.

В моето родителство, в моя свят от работа, ангажименти и проекти, в моето семейство, в моя дом аз съм най-добрата майка за моите деца. Вие сте най-добрите майки за вашите деца. Да си кажем нещата такива, каквито са, без досадата от модерния истеричен хумор или пък другата крайност – патетичното прехласване по гарджетата. Най-добрите сме, защото:

1. Приготвяме закуска, обяд, вечеря… макар да направихме това и вчера.

2. Прочитаме за найсти път любимата книжка на децата за “лека нощ”, макар да се прозяваме от досада и умора.

3. В ресторанта виновно почистваме масата от трохи и перем лекетата, извиняваме се на сервитьора и обещаваме скоро да не му се мяркаме.

4. Отговаряме търпеливо на още и още детски въпроси, макар да знаем, че с това си просим нова доза такива.

5. Броим до 10. Няколко пъти.

6. За кой ли път обхождаме и изпразваме мола с вещи първо за децата и почти никога за нас.

7. Най-накрая се измъкваме на среща с приятелки и… през цялата вечер разговаряме за децата.

8. Децата ни имат личен шофьор, готвач, приятел, учител, медицинска сестра, фризьор, треньор, бодигард. Нарича се обобщаващо „мамо“.

9. А през това време в детската стая… Нищо, мама пак ще я оправи.

10. Обичаме ги. И те нас. Почти не помним живота си преди децата.

→ Вижте също: КОГАТО НЕЩАТА НЕ СЕ СЛУЧВАТ ПО ПЛАН

11. Можем да научим много неща от тях. Например, с колко търпение разполагаме. Безгранично или почти.

12. Носим спомените от всяка поредна бременност и раждане като белези по телата ни. Въпрос на себеуважение е да си ги харесваме.

13. В банята обичайно ни следва скромна компания от собствено производство нарушители.

14. Идва момент, в който започваме да приличаме на нашите майки в жестове и фрази, макар да сме си обещавали никога да не ги повтаряме, когато станем родители.

15. Трудна, трудна работа е да правим така, че родителството да изглежда лесно отстрани. И как все се намира някой, който знае повече!

Слизайки обратно долу на земята, мога да кажа, че днес отново се разкрещях на големия. Шест пъти. Освен това не напазарувах и не сготвих. Прането ми още е в сушилнята. Не успях да сплета плитките в косите ѝ, както прави майката на приятелката ѝ. Ядох твърде много шоколад и почти не спах, сега не съм за пред хора. Не изслушах нито едно от децата, докато разказваха за техния ден в училище и дори не чувствам вина. Изпитвам ужас от предстоящата ваканция. Обърках рождените им дни и забравих имения ден на малкия. Не съм ги водила на плуване от Коледа. Заключих се в банята със Стайнбек, на фона на Ленард Коен. И плача.

Някой ден ще помня, че съм била най-добрата и най-лошата майка на децата ми… които вече имат свои собствени…


⇒ Вижте още статии от ИЗАБЕЛ БАСМАДЖИЯН

⇒ Вижте още по тема МАЙЧИНСТВО

⇒ Вижте още по тема ДРУГИТЕ РОДИТЕЛИ

Коментари